Skip to main content

Балкански полуостров Съдържание История на названието Балкански полуостров | География на Балканите | История на Балканите | Балкански държави | Политическо устройство на Балканите | Стопанство на Балканите | Население | Култура на Балканите | Източници | Външни препратки | НавигацияСайтът е посетен на 06-04-2018Справка на мрежовата страница на МВФСтраницата е посетена на 07-04-2018Balkans | Britannica.comEurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) tableList of Countries by Population DensityCountry Comparison: Life Expectancy at BirthKosovoTurkish Statistical Institute. Registered population as of 2012FIELD LISTING: RELIGIONSGreeceFIELD LISTING: LANGUAGESБалкански полуостровПортал за трансгранични взаимоотношения, природа и култура на Балканския полуостров рррр

Балкански полуостров


Югоизточна ЕвропаЧерноЕгейскоЙонийскоАдриатическоМусалаРилаБългарияАугуст Цойне1808Аугуст ЦойнеАпенинския полуостровПиренейския полуостровСтара планинаЧерно мореИстрияДунавБалканАдриатическоЕгейскоЧерно мореДинарските планиниДалмацияПиндМусалаРилаДунавската равнинаАлпийската орогенезадокамбрийумереноконтиненталенсредиземноморскиокеанскивисочинна поясностендемитнипшеницацаревицатютюнлозямаслиницитрусичерникафявиприроден газводноелектрическите централижелязна рудамедоловоцинкхромманганбокситиГерманския райхЮгославияСССРТитоСталинБългарияАлбанияЮгославияКНРРумънияХари Трумандоктрина „Труман“ГърцияТурцияИранКралство ГърцияТурцияОдринБългарияГърцияСърбияТурцияЧерна гораКосовоСеверна МакедонияАлбанияБосна и ХерцеговинаХърватскаСловенияИталияРумънияТурцияБългарияРумънияСловенияславянитетурцитеТурциягърцитеалбанцитеиталианциалбанциармънибългарибошняцихърватигоранигърцимакедонцичерногорцисърбисловенцирумънцитурцициганиашкалиизточно православиеислямримокатолицизъмЕврейскитесефарадиТрансилванияашкеназителадинскиятСолунХолокостабългарските евреиБорис IIIИзраелславянскироманскиалбанскигръцкитурскиЦиганскияттракиилирийциримляникелтигерманскииндоевропейското езиково семействогагаузкияАлбанияБосна и ХерцеговинаБългарияГърцияКосовоРумънияСеверна МакедонияСловенияСърбияТурцияХърватияЧерна гораИзточен въпросВоенна границаВенецианско-турски войниИтало-турска войнаАвстро-турски войниРуско-турски войниБалкански войниГръцко-турска войнаОсманска империяРуско царствоРуска империяСвещена Римска империяАвстрийска империяАвстро-УнгарияВенецианска републикаКралство ИталияПожаревски договорБелградски договорСвищовски договорБукурещки договорАкерманска конвенцияОдрински договорЛондонска конференцияСанстефански договорЦариградска конференцияБерлински договорЦариградски договорЛондонски договорБукурещки договорПротокол от ФлоренцияПротокол от КорфуПротокол от ТиранаНьойски договорСевърски договорЛозански договорБосненски въпросМакедонски въпросТракийски въпросДобруджански въпросЕпирски въпросКосовски въпросСпор за ДалмацияБългариГърциСърбиХърватиТурциРумънциАлбанциМакедонциЧерногорциБошняциМюсюлманиПомаци












Балкански полуостров




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Географска карта на Балканския полуостров


Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.




Съдържание





  • 1 История на названието Балкански полуостров

    • 1.1 Произход на съвременното наименование



  • 2 География на Балканите

    • 2.1 Брегова линия


    • 2.2 Релеф


    • 2.3 Климат


    • 2.4 Хидрография


    • 2.5 Флора и фауна


    • 2.6 Полезни изкопаеми


    • 2.7 Историко-географски и етнографски области на Балканите



  • 3 История на Балканите

    • 3.1 Балканите през Античността


    • 3.2 Балканите през Средновековието


    • 3.3 Османско владичество на Балканите


    • 3.4 Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878)


    • 3.5 Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912)


    • 3.6 Балкански войни (1912 – 1913)


    • 3.7 Първа световна война (1914 – 1918)


    • 3.8 Втора световна война (1939 – 1945)


    • 3.9 След Втората световна война (1945 – 1949)


    • 3.10 Студена война (1949 – 1989)


    • 3.11 Пост-комунизъм (1989-сега)

      • 3.11.1 Гръцко-турско напрежение (2018)




  • 4 Балкански държави

    • 4.1 Държави, изцяло разположени на Балканите


    • 4.2 Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите


    • 4.3 Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите



  • 5 Политическо устройство на Балканите


  • 6 Стопанство на Балканите

    • 6.1 Общи данни


    • 6.2 Туризъм


    • 6.3 Транспорт


    • 6.4 Енергетика



  • 7 Население

    • 7.1 Религия


    • 7.2 Език



  • 8 Култура на Балканите


  • 9 Източници


  • 10 Външни препратки




История на названието Балкански полуостров |


Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала умерено полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.



Произход на съвременното наименование |


Понятието е въведено с нахлуването на османците през 14 век и има тюркска или персийско-тюркска етимология. Османските турци наричат главната планинска верига на полуострова Kocabalkan или само Balkan, която на елините е известна като Άιμος, на славяните като Маторни гори, а на българите като Стара планина.



География на Балканите |




Изглед от Стара планина.





Дубровник в Хърватия е обект на ЮНЕСКО от 1979 г.



Брегова линия |


Бреговете на Балканския полуостров са силно разчленени, като се срещат малки заливи. Най-изрязани са бреговете на Адриатическо и Егейско море. Бреговете на Черно море са много слабо изрязани. Покрай бреговете на Балканите се намират много острови, като общата им площ е около 21,5 хил. km2.



Релеф |


Релефът е преобладаващо планински. На запад се намират Динарските планини на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, и Албания. На юг от Далмация се намира Пинд на територията на Албания, Гърция и Северна Македония. Най-високата точка на полуострова е връх Мусала (2925 m) в Рила, България. Балканските планини граничат на север с Дунавската равнина. Равнините и низините са разположени основно в краищата на полуострови и в междупланинските котловини.


От геоложка гледна точка, Балканския полуостров е продукт на Алпийската орогенеза. През докамбрий са образувани три древни масива: Пелагонийски, Родопски и Сърбо-македонски.



Климат |


Климатът в северните и централните части на Балканите е умереноконтинентален, със студена и снежна зима и горещо и сухо лято. Средната температура през юли е 22 °C, а средната температура през януари е -1 °C в равнините и -5 °C в планините.


Климатът на юг и на запад е средиземноморски, с горещо лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 26 °C, а средната януарска е 10 °C.


Климатът на североизток е океански, с топло лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 22 °C, а средната януарска е 5 °C.


В планините се наблюдава височинна поясност. Западните части са влажни (годишното количество на валежите може да достига 5000 mm), а на изток и юг валежите са значително по-малко (понякога под 500 mm годишно).



Хидрография |


Повечето реки са планински, с многобройни бързеи и ръкави. Подхранването е основно снежно и дъждовно, а пълноводието е през зимата и пролетта. През лятото малките реки на юг често пресъхват. Реките имат голям енергиен потенциал и се използват за напояване. Най-големите са плавателни. Срещат се тектонски, карстови и ледникови езера.



Флора и фауна |


Растителността на Балканския полуостров е много разнообразна – срещат се много ендемитни видове. На юг растителността е от средиземноморски тип. В северните и централните части са най-разпространени широколистните гори. Горната граница на гората е на височина от 1800 – 2300 m. В равнините е разпространена степната растителност. Отглеждат се пшеница, царевица, тютюн, лозя, а на юг – маслини и цитруси. Фауната също е разнообразна: срещат се много видове бозайници, влечуги, земноводни и птици.



Полезни изкопаеми |


Недрата на Балканите са богати на черни и кафяви въглища (България, Сърбия, Босна и Херцеговина). Находищата на нефт]] и природен газ са редки, затова в енергийната система на полуострова преобладават водноелектрическите централи. Находищата на желязна руда са бедни, но често се срещат находища на цветни метали (мед, олово, цинк, хром, манган, боксити).



Историко-географски и етнографски области на Балканите |





История на Балканите |




Анимирана история на Балканите от 1796 г. до наши дни.



Балканите през Античността |



Балканите през Средновековието |



Османско владичество на Балканите |





Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878) |


Сърбите възстановяват своята държавност през 1817 г., но са формално признати през 1833 г., а напълно независими стават през 1878 г. Българите възстановяват своята държавност през 1878 г., а пълна независимост извоюват през 1908 г. Гърците постигат своята независимост през 1832 г.


Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.[1]



Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912) |



Балкански войни (1912 – 1913) |



Първа световна война (1914 – 1918) |





Втора световна война (1939 – 1945) |




През по-голямата част от времетраенето на ВСВ Царство България е съюзник на Германския райх. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация.



След Втората световна война (1945 – 1949) |



Студена война (1949 – 1989) |





Повечето балкански страни след края на ВСВ попадат в съветската сфера на влияние. Впоследствие Югославия се отдалечава от влиянието на СССР и се насочва към повече сътрудничество със Запада и страните от Третия свят. След настъпилия разрив между Тито и Сталин, пропадат и опитите България и Албания да бъдат присъединени към Югославия. Албания се насочва към сътрудничество с КНР, защото междувременно е настъпил разрив и между СССР и Китай. България и Румъния продължават тясното си сътрудничество с СССР. Във връзка с плановете за създаване на по-широка югославска федерация, българските комунисти заедно с югославските комунисти провеждат политика на изкуствено създаване на македонско национално самосъзнание в земи, където мнозинството от населението преди ВСВ се е възприемало като българско. Единствените страни, които не стават комунистически, са Гърция и Турция поради разработената от американския президент Хари Труман доктрина „Труман“, според която не бива да се допуска съветско влияние в Гърция, Турция и Иран.


В Гърция, обаче, от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на Кралство Гърция и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация.



Пост-комунизъм (1989-сега) |



Гръцко-турско напрежение (2018) |


На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7 000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, Турция в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около Одрин на стойност 100 млн. американски долара.[2]



Балкански държави |


Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи:


  • изцяло разположени на Балканите

  • по-голямата част от чиито територии са на Балканите

  • които имат съвсем малка територия на Балканите


Държави, изцяло разположени на Балканите |



  • Флаг на Албания Албания


  • Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина


  • Флаг на България България


  • Флаг на Гърция Гърция


  • Косово Косово


  • Флаг на Северна Македония Северна Македония


  • Флаг на Черна гора Черна гора


Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите |



  • Флаг на Сърбия Сърбия – 73% от територията


  • Флаг на Хърватия Хърватия – 49% от територията


  • Флаг на Словения Словения – 27% от територията


Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите |



  • Флаг на Румъния Румъния – 9% от територията (областта Северна Добруджа).


  • Флаг на Турция Турция – 3% от територията (областта Източна Тракия).


  • Флаг на Италия Италия – 0,2% от територията (Провинцията Триест).


Политическо устройство на Балканите |


Парламентарните републики на Балканите са: България, Гърция, Сърбия, Турция[3], Черна гора, Косово, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Италия. Изключение прави Румъния, която е полупрезидентска република.



Стопанство на Балканите |



Общи данни |




































БВП на балканските държави по номинал и ППП към 2017 г. (по оценки на МВФ) в млн. международни долари[4]
Държава
БВП по номинал (2017 г.)[5]БВП по ППП (2017 г.)[5]

Турция
841,206
2,132,717

България
55,954
152,079

Гърция
204,299
302,150

Румъния
204,943
470,312

Сърбия
39,366
107,131

Северна Македония
11,416
31,924

Албания
13,001
36,198

Черна гора
4,405
10,934

Босна и Херцеговина
17,457
44,462

Хърватска
53,481
100,006


Туризъм |



Транспорт |


Транспортните коридори, които пресичат Балканите, са:


  • ТК №4 Дрезден-Истанбул

  • ТК №7 Рейн-Майн-Дунав

  • ТК №8 Драч-Варна (свързва Адриатическо с Черно море)

  • ТК №9 Хелзинки-Александруполис

  • ТК №10 Залцбург-Солун и др.


Енергетика |


През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MW, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на Турция.[6]


Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са България (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), Румъния (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и Словения (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe.



Население |


Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на славяните – около 22 млн. Следват ги турците 12 млн (включително тези извън Турция), гърците – 11 млн., албанците – 4.5 до 5 млн. и италианци – около 285 000.


Регионът е населен от албанци, армъни, българи, бошняци, хървати, горани, гърци, македонци, черногорци, сърби, словенци, румънци, турци и други етнически групи с малцинства в някои държави (цигани и ашкали).[7]






















































СтранаНаселение (2016 г.)[8]Плътност (km2, 2013 г.)[9]Средна продължителност на живота[10]

Флаг на Албания Албания
2 886 026
100
78,3 години

Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
3 515 982
69
76,7 години

Флаг на България България
7 153 784
65
74,5 години

Флаг на Хърватия Хърватия
4 190 669
74
75,9 години

Флаг на Гърция Гърция
10 783 748
82
80,5 години

Косово Косово
1 771 604
163
71 години[11]

Флаг на Северна Македония Северна Македония
2 071 278
81
76,2 години

Флаг на Черна гора Черна гора
622 218
45
76,4 години

Флаг на Румъния Румъния
19 760 314
83
75,1 години

Флаг на Сърбия Сърбия
7 076 372
91
75,5 години

Флаг на Словения Словения
2 064 188
102
78,2 години

Флаг на Турция Турция
10 620 739[12]101
74,8 години


Религия |




Карта на религиите на Балканите.


Регионът е точка, където се срещат източно православие, ислям и римокатолицизъм.[13] Източното православие е с най-голям брой изповядващи на полуострова. Обаче, всяка източноправославна държава има своя собствена църква и различни традиции.
































Страни, където предобладаващата религия е източно православие [14]Религиозни малцинства в тези страни[14]
България: 59% (Българска православна църква)
Ислям (7%) и необявени (31%)
Гърция: 98% (Гръцка православна църква)
Ислям (1%), католицизъм и други
Северна Македония: 64% (Македонска православна църква)
Ислям (33%), католицизъм
Черна гора: 72% (Сръбска православна църква, Черногорска православна църква)
Ислям (19%), католицизъм (3%) и други
Румъния: 81% (Румънска православна църква)
Протестантство (6%), католицизъм (5%) и други
Сърбия: 84% (Сръбска православна църква)
Католицизъм (5%), ислям (3%), протестанство (1%) и други
Страни, където предобладаващата религия е католицизъм[14]Религиозни малцинства в тези страни[14]
Хърватия (86%)
Източно православие (4%), ислям (1%) и други
Словения (57%)
Ислям (2%), източно православие (2%) и други
Страни, където предобладаващата религия е ислям[14]Религиозни малцинства в тези страни[14]
Албания (58%)
Католицизъм (10%), източно православие (7%) и други
Босна и Херцеговина (51%)
Източно православие (31%), католицизъм (15%) и други
Косово (95%)
Католицизъм (2%), източно православие (1%)
Турция (99%)
Източно православие

Еврейските общности на Балканите са едни от най-старите в Европа и датират още от древни времена. Те са основно сефаради, с изключение на Трансилвания, Хърватия и Словения, където преобладават ашкеназите. В Босна и Херцеговина има малка, но сплотена еврейска общност от 90% сефаради, а ладинският все още се говори сред старото им население. Евреите имат голямо присъствие и в Солун, където към 1900 г. живеят около 80 000 евреи, което е повече от половината население на града по това време.[15] Евреите на Балканите стават жертва на Холокоста по времето на Втората световна война. Изключение правят само българските евреи, от които повечето биват спасени от властта на Борис III. Почти всички от оцелелите след това емигрират в новооснованата държава Израел. Днес няма балканска държава със значително еврейско малцинство.



Език |




Етнически състав на Балканите от Ами Буе, 1847 г.


Балканският полуостров днес е много разнообразен етно-лингвистичен регион, бидейки дом на славянски и романски езици, както и албански, гръцки, турски и други. Циганският също се говори широко от циганите на полуострова. През историята живеят и много други етнически групи, говорещи собствени езици: траки, илирийци, римляни, келти и различни германски племена. Почти всички изброени езици принадлежат на индоевропейското езиково семейство, с изключение на турския и гагаузкия.









































СтранаГлавен език[16]Езикови малцинства[16]

Флаг на Албания Албания
98% албански
2% други

Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
53% бошняшки
31% сръбски, 15% хърватски, 2% други

Флаг на България България
88% български
5% турски, 2% цигански, 1% други

Флаг на Хърватия Хърватия
96% хърватски
1% сръбски, 3% други

Флаг на Гърция Гърция
99% гръцки
1% други

Косово Косово
94% албански
2% бошняшки, 2% сръбски, 1% турски, 1% други

Флаг на Северна Македония Северна Македония
67% македонски
25% албански, 4% турски, 2% цигански, 1% сръбски, 2% други

Флаг на Черна гора Черна гора
43% сръбски
37% черногорски, 5% бошняшки, 5% албански, 5% други

Флаг на Румъния Румъния
91% румънски
7% унгарски, 1% цигански

Флаг на Сърбия Сърбия
88% сръбски
3% унгарски, 2% бошняшки, 1% цигански, 3% други

Флаг на Словения Словения
91% словенски
5% сърбохърватски, 4% други

Флаг на Турция Турция
84% турски
12% кюрдски, 4% други


Култура на Балканите |





Източници |



  1. Кастелан, Жорж. История на Балканите. XIV-XX век. ИК „Хермес“, с. 327.


  2. Гърция изпраща 7000 войници на турската граница. vesti.bg, 5 април 2018. // Сайтът е посетен на 06-04-2018


  3. Понастоящем текат процеси да се премине към президентска република.


  4. Косово е изключено, също и Словения и Италия.


  5. аб Справка на мрежовата страница на МВФ


  6. Александър Новак: Русия може да построи сама АЕЦ „Аккую“. investor.bg. // Страницата е посетена на 07-04-2018


  7. Balkans | Britannica.com


  8. Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) table. // europa.eu.


  9. List of Countries by Population Density. //


  10. Country Comparison: Life Expectancy at Birth. // CIA: The World Factbook. Посетен на 20 януари 2016.


  11. Kosovo. // The World Bank. Посетен на 20 януари 2016.


  12. Turkish Statistical Institute. Registered population as of 2012. //


  13. Okey, Robin. Taming Balkan Nationalism. Oxford University Press, 2007.


  14. абвгде FIELD LISTING: RELIGIONS. // CIA.


  15. "Greece". Jewish Virtual Library.


  16. аб FIELD LISTING: LANGUAGES. // CIA.



Външни препратки |



  • Портал за трансгранични взаимоотношения, природа и култура на Балканския полуостров



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Балкански_полуостров&oldid=9338108“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.420","walltime":"0.553","ppvisitednodes":"value":4667,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":102992,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":12578,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":8597,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 299.288 1 -total"," 14.25% 42.646 2 Шаблон:Navbox"," 13.39% 40.073 1 Шаблон:ОСН_Югоизточна_Европа"," 10.93% 32.708 7 Шаблон:Cite_web"," 9.83% 29.423 9 Шаблон:Основна"," 9.06% 27.129 8 Шаблон:Cite"," 6.44% 19.265 17 Шаблон:Вижте_също"," 5.52% 16.508 8 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 4.45% 13.316 1 Шаблон:Региони_в_света"," 3.90% 11.667 2 Шаблон:Навигационен_шаблон"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.016","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1111111,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1295","timestamp":"20190323074541","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":152,"wgHostname":"mw1274"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр