Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars
История на Българската православна църкваПравославие в Османската империя1870-те в БългарияБългарско възраждане
Българската православна църквафермансултанАбдул АзисСкопиеСамоковВселенската патриаршияТракияМакедонияМизияЦариградската патриаршияферманцърковно-народния съборЦариградОсманската империяИларионАнтим IплебисцитСкопскаОхридскаБитолскаНеврокопскаСтарозагорска90-те годиниМакедонияАприлското въстаниеРуско-турската войнаЦариградската патриаршиясхизматичнаРуско-турската освободителна войнаАнтим IМала АзияРусияЙосиф IБерлинския договорЙосифОдринскосръбскатагръцката пропагандаБалканската войнаБитолскаДебърскаСтрумишкаНеврокопскаКостурскаЛеринскаВоденскаСолунскаПоленинскаСерскаМелнишкаДрамскаОдринскаМеждусъюзническата войнаСофияСвети синодСтефан IНародно-църковен съборКирилМаксим
Българска екзархия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Българска екзархия | |
|---|---|
 „Свети Стефан“ в Цариград – катедрален храм на Българската екзархия | |
| Информация | |
| Произлязла от | Вселенската патриаршия |
| Статут | автокефална |
| Предстоятел | Неофит |
| Ранг | екзарх |
| Обред | византийски |
| Богослужебен език | български, църковнославянски |
| Седалище | Цариград, Османска империя |
| Диоцез | Османска империя, България, Източна Румелия |
Българска екзархия в Общомедия | |
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г.[1] и просъществувала до 1953 г.[2]
Съдържание
1 История
1.1 Църковна борба до установяването на Екзархията
1.2 Създаване на Екзархията
1.3 Териториален обхват
1.4 Дейност до освобождението на Северна България
1.5 Дейност на Българската екзархия, след 1878
1.6 Просветна дейност
2 Български екзарси
3 Вижте също
4 Външни препратки
5 Литература
6 Бележки
История |
Църковна борба до установяването на Екзархията |
Основна статия: Борба за българска църковна независимостСпорът за установяването на българската национална черква продължава четиридесет години. Най-напред е поставено искането на българския народ сам да избира свещениците си, които да са от българска националност. Първите градове, които изразяват това желание, са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници и владици се допълва с отслужване на собствена литургия на български език и изграждане на училища. Гръцките свещеници и владици в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
Създаване на Екзархията |
Ферманът, с който е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия.[3] По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала:
- съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и
- изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.
Териториален обхват |
Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член 10 от учредителния ферман:
| „ | Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без главния град и без град Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой Долни Арбанас, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, „Свети Безсребърници“, „Света Параскева“ и „Свети Георги“). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред. Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.[4] | “ |
Така член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX век).
Делегатите на Първия църковно-народен събор (Цариград, 1871)
Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.
Дейност до освобождението на Северна България |
Печат на Българската екзархия, 1872 г. Експонат на НИМ
Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. Някои съвременни православни богослови и историци се опитват да ревизират историческото значение на борбата за църковна независимост, интерпретирайки я като несъвместима с църковните канони (изпадането в схизма).
До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.
За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
Дейност на Българската екзархия, след 1878 |
Писмо на сръбското външно министерство до посланика в Цариград Йеврем Груич да употреби всички усилия пред Патриаршията и Портата, за да попречи на издаване на берати за български владици, 18 юли 1885 г.
Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.[5]
Берат, с който се определят границите на Екзархията, като се изброяват градовете, манастирите и митрополиите подчинени на екзарха
Берат за назначаване на митрополит Иларион за Неврокопски митрополит от 1894 г.
След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.
По настояване на българите от Македония и с одобрението на цялото българско обществено мнение, в началото на 1880 г. екзарх Йосиф се завръща в Цариград, за да действа за укрепване и запазване на екзархийското ведомство в останалите под османска власт български земи.
Наред с грижите за поддържане на българските черкви, тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война (1912-1913 г.) влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите – от екзархийски наместници.
След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София.
В продължение на 30 години след смъртта на Йосиф I (1915) г. Българската екзархия се управлява от Свети синод, начело на който стои наместник-председател. За този период постът „наместник-председател“ е заеман последователно от общо 6 митрополити, последният от които е бъдещият екзарх Стефан I.
На 21 януари 1945 г., в катедралната църква „Света София“ в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за – както се оказва впоследствие – последен Български екзарх.
След като той е принуден от атеистичния комунистически режим да подаде оставка на 6 септември 1948 г., следва още един период от историята на БПЦ, през който тя се управлява от Свети синод, начело с наместник-председател. На този пост се изреждат общо трима владици, последният от които този път е бъдещият патриарх Кирил.
На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим.
Просветна дейност |
Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.[6]
Година | Училища | Учители | Ученици | Деца в детски градини | Източник |
| 1886 -1887 | 353 | 516 | 18315 | няма данни | [7] |
| 1896 -1897 | 843 | 1306 | 31719 | 14713 | [6] |
| 1900 | 781 | 1221 | 39973 | няма данни | [8] |
| 1912 | 1196 | 2096 | 70000 | няма данни | [7] |
Български екзарси |
Българските владици при освещаването на църквата „Свети Стефан“ в Цариград, 1897 година
Иларион (12 – 16 февруари 1872)
Антим I (16 февруари 1872 – 14 април 1877)
Йосиф I (24 април 1877 – 20 юни 1915)
Стефан I (21 януари 1945 – 6 септември 1948)
Вижте също |
- Българска схизма
- Първи църковно-народен събор
Външни препратки |
- Устав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870
- Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.
- Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872
- Предстоятели на Българската екзархия
Подмененият Великден, Георги Тодоров
Литература |
Информационна агенция „Фокус“ – 21 януари и 21 февруари 2006 г.- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870 – 1879“, София, Издателство на БАН, 1989 г.
Бележки |
↑ Симеон Радев. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013 г.
↑ Фонд 246К, 7 описа, 2888 а.е., 1762 – 1974 г.
↑ Генчев, Николай. Българското Възраждане. Издателска къща „Иван Вазов“, София 1995, стр. 311
↑ Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна распря, София, 1906, стр. 351.
↑ Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917
↑ аб Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars. Washington, D.C., The Carnegie Endowment for International Peace, 1914. с. 27. Here are the statistics for the Bulgarian-exarchist schools for the same period: there were in Macedonia 1896 – 97, 843 such schools (against 77 Servian schools), 1,306 teachers (Servian, 118); 31,719 scholars (Servian, 2,873); children in the kindergarten, 14,713. These figures show that at the close of the nineteenth century the overwhelming majority of the Slav population of Macedonia was sending its children to the exarchist Bulgarian school.
↑ аб Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в гръцка Македония, 1870 – 1970. София, Сиела, 2008. ISBN 9789542801863. с. 148.
↑ Perry, Duncan. The Politics of Terror. The Macedonian Revolutionary Movements, 1893 – 1903. Durham and London, Duke University Press, 1988. ISBN 0822308134. с. 136.
Портал „България“ 
Портал „Македония“ Категории:
- История на Българската православна църква
- Православие в Османската империя
- 1870-те в България
- Българско възраждане
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.192","walltime":"0.243","ppvisitednodes":"value":2353,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":22200,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":16013,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":5338,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 135.116 1 -total"," 45.01% 60.817 1 Шаблон:Православна_църква"," 41.25% 55.736 1 Шаблон:Infobox"," 17.58% 23.760 4 Шаблон:Cite_book"," 14.84% 20.047 4 Шаблон:Cite"," 8.97% 12.119 1 Шаблон:Портал"," 7.87% 10.629 4 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 5.78% 7.810 2 Шаблон:Основна"," 5.73% 7.747 2 Шаблон:Портал/Данни"," 2.58% 3.480 1 Шаблон:Цитат"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.022","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":914217,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1271","timestamp":"20190419123807","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0411u044au043bu0433u0430u0440u0441u043au0430 u0435u043au0437u0430u0440u0445u0438u044f","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2042945","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2042945","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-01-21T10:33:35Z","dateModified":"2018-12-31T09:32:52Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0a/Bulgarian_Church_Sveti_Stefan_Istanbul_postcard.PNG"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":135,"wgHostname":"mw1330"););
