Skip to main content

Димитър Солунски Съдържание Биография | Вижте също | Бележки | Литература | Външни препратки | НавигацияSt. Demetrius of Thessaloniki: Patron Saint of CrusadersСв. великомъченик Димитър Солунски ЧудотворецЖитие, икони и информация за Свети Вмчк Димитър Солулски - pravoslavieto.com360 градусова панорама пред базиликата в Солун

Християнски мъченици от Римската епохаИзточнокатолически светциИзточноправославни светциГръцки светциВеликомъченициРодени в СолунПочинали в Солун


гръцкиСолунхристиянинимператорМаксимианИмпериятаЛупмироЦъркватаБалканитеВатопедПанталеймоновскияКсенофския манастириконографиятасветец-воинцарския редиконостасаапокалипсисаВасилий II БългароубиецКалоянРусияантихристът












Димитър Солунски




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други личности с името Свети Димитър.














Свети Димитър Солунски

Michael of salonica.jpg
Мозайка изобразяваща Свети Димитър (13 век) от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна


Великомъченик, светец и чудотворец
Роден
III век

Солун, Римска империя

Починал
26 октомври 306

Солун, Римска империя

Почитан в
Източноправославна църква, Римокатолическа църква
Главно светилище
„Свети Димитър“
Празник
26 октомври
Покровителство
град Солун, династията на Асеневци,[1]кръстоносците (римокатолическата традиция)[2]

Свети Димитър Солунски в Общомедия

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е християнски светец.




Съдържание





  • 1 Биография


  • 2 Вижте също


  • 3 Бележки


  • 4 Литература


  • 5 Външни препратки




Биография |


Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.


Според източниците,[3] при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.


За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[4], преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.


Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.




Мощите на Св. Димитър в солунската базилика.


Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.


В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града, в Русия - татарин — т.е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.


По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.[5]



Вижте също |


  • Димитровден


Бележки |



  1. Ангелов, Боню, Донка Петканова, Стара българска литература: Житиеписни творби, Български писател, 1981, стр. 638.


  2. Lapina, Elizabeth. St. Demetrius of Thessaloniki: Patron Saint of Crusaders. // kar.kent.ac.uk. kar.kent.ac.uk, 2009. Посетен на 14 февруари 2013.


  3. Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, pravoslavieto.com


  4. Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .


  5. Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275.



Литература |


  • Lemerle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de saint Demetrius. Vol. 1: Le texte. Paris, 1979.

  • Brezeanu, S. „Romains“ et les „Barbares“ dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des „Miracles de saint Demetrius“. Comment on peut devenir l’„autre“. – R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127–131.

  • Bakirtzis, C. Byzantine Ampullae from Thessaloniki. – In: The Blessings of Pilgrimage. Ed. by R. Ousterhout. Urbana (IL), 1990, 140-149.

  • Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47).

  • Skedros, J. C. Civic Religioin and St. Demetrios in Seventh-Century Thessaloniki. – In: Thessaloniki: Center of Orthodox Theology. Perspectives in Today’s Europe. Thessaloniki, 2000.

  • Моллов, Т. Българският миторитуален контекст при оформяне на култа към св. Димитър в Търновград (С оглед и на Житието му от XIII в.). – В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 25-34.

  • Мирчева, Б. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2002, № 3, 20-32.

  • Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. – Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002.

  • Досева, Ц. Еще один список Последования св. Димитрию Солунскому. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Съст. С. Богданова и др. С., 2003.

  • Мирчева, Б. Канонът за св. Димитър Солунски (нови данни за историята на текста). – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 68-94.

  • Станкова, Р. Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от XIII в. – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 143-156.

  • Димитрова, M. Житието на св. Димитър от Дамаскин Студит в два късни дамаскинарски сборника. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., 2008.


Външни препратки |


  • Житие, икони и информация за Свети Вмчк Димитър Солулски - pravoslavieto.com

  • 360 градусова панорама пред базиликата в Солун


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Солунски&oldid=9398153“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.132","walltime":"0.184","ppvisitednodes":"value":1046,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":11196,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2462,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":2219,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 149.818 1 -total"," 46.16% 69.150 1 Шаблон:Светец"," 42.53% 63.720 1 Шаблон:Infobox"," 17.91% 26.828 1 Шаблон:Cite_web"," 13.86% 20.771 1 Шаблон:Към_пояснение"," 13.41% 20.093 1 Шаблон:Cite"," 8.90% 13.336 1 Шаблон:Lang"," 7.10% 10.638 1 Шаблон:Портал"," 6.65% 9.957 1 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 4.39% 6.570 1 Шаблон:Портал/Данни"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.020","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":914164,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1328","timestamp":"20190407112450","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":135,"wgHostname":"mw1327"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр