Skip to main content

Георги Стрезов Биография | Външни препратки | Бележки | НавигацияГеорги СтрезовОхридъ. Градътъ на живитѣ преданияОхридъ. Градътъ на живитѣ предания"La Macedoine Orientale""Два санджака от Източна Македония""L'Intervention et la Peninsule Balkanique""Македонските емигранти в Швейцария през Световната война""Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens"Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.Членове-основатели на Македонския научен институт

Български юристи от МакедонияБългарски учени от МакедонияОхридчаниБългарски просветни дейци от МакедонияУчители в Серското българско педагогическо училищеДейци на ВМОКЧленове на Македонския научен институтПочинали в СофияБългарски политици от МакедонияБългарски политици (1878 – 1918)Български общественици от МакедонияПърви випуск на Солунската българска мъжка гимназияВъзпитаници на Женевския университетДейци на Македонските братстваБългарски имигранти от Македония в София


българскиученисторикюристОхридЯнаки СтрезовКузман ШапкаревСолунската българска гимназияБитолябългарското педагогическо училищеСярЖеневаПловдивВарнаСофияПетия македонски конгресМакедонската организацияXII Обикновено народно събраниеV Великото народно събраниеШвецияНорвегияМакедонския научен институтБългарския червен кръстЦК на ВМРО












Георги Стрезов




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето






Георги Стрезов

български юрист

Георги Стрезов, Наум Стрезов и майка им
Георги Стрезов, Наум Стрезов и майка им



Роден

12 декември 1864 г.


Охрид, Османска империя

Починал
5 октомври 1938 г. (73 г.)


София, България


Политика

Депутат

V ВНС   

Георги Стрезов в Общомедия

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.



Биография |


Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[1] Между 1887-1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“[2], а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[3] Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.[4][5][6] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII Обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.[7]


През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912-1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[8] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева[2].



Външни препратки |


  • Стрѣзовъ, Георги. Охридъ. Градътъ на живитѣ предания. София, 1938.


  • "La Macedoine Orientale", публикувано в "Le Globe, Journal Geographique", Geneva, Switzerland, 1892 г.


  • "Два санджака от Източна Македония", публикувано в "Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец", кн. XXXVI и XXXVII, София, 1891 г.


  • "L'Intervention et la Peninsule Balkanique", Женева, 1893 година


  • "Македонските емигранти в Швейцария през Световната война", София, 1931 година


  • "Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens", Женева, Швейцария, 1919 година


Бележки |



  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.


  2. аб Илюстрация Илинден, бр.103, стр.5-7


  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.


  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.


  5. Попстоилов, Антон. Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, в сп. „Училищен преглед“, кн. 3, ноември 1913, стр. 199 – 206.


  6. Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 44 – 51.


  7. Централен държавен архив, ф. 173К, оп. 2, а.е. 528, л. 38, 40.


  8. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.



     Портал „Македония“         Портал „Македония“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Стрезов&oldid=9402982“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.236","walltime":"0.294","ppvisitednodes":"value":3353,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":17913,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":6317,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":15,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":7583,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 269.069 1 -total"," 92.14% 247.911 3 Шаблон:Infobox"," 77.89% 209.587 1 Шаблон:Личност"," 11.77% 31.677 1 Шаблон:Личност/Политик"," 8.44% 22.700 1 Шаблон:Личност/Юрист"," 7.10% 19.114 3 Шаблон:Cite_book"," 6.30% 16.951 4 Шаблон:Cite"," 5.27% 14.181 5 Шаблон:Wikidata"," 4.01% 10.798 1 Шаблон:Депутат-България"," 3.67% 9.887 5 Шаблон:Личност/цвят"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.070","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1628640,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1305","timestamp":"20190410182410","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":113,"wgHostname":"mw1256"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр