Чепеларе
Чепеларе Координати: 41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д. 41.723333, 24.686111 Чепеларе Чепеларе
Общи данни
Население	5 310 (ГРАО, 2015-03-15)* 5020 (НСИ)
Землище	73,861 km²
Надм. височина	1232±1 m
Пощ. код	4850
Тел. код	03051
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	80371
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    - кмет	Чепеларе Славка Чакърова (РБ)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б тел. 03051/8280 факс 03051/8279
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в Южна България. Намира се в област Смолян, на главния път Пловдив – Смолян, на около 75 км южно от Пловдив и на 10 км северно от курортния комплекс Пампорово. Градът е административен център на община Чепеларе.

География |

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 м надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средна ѝ дебелина достига 30 – 80 см. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река. ^[1]

История |

Долината на Чепеларе.

Сградата на общинската администрация в Чепеларе.

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода. След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.^[1],^[2]

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски.

Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя. ^[3]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“.^[4] През 1950 г. е създаден пещерен клуб. ^[5]

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе. ^[2]

Население |

Спортни и природни забележителности |

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 км. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

• Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 м от гр. Чепеларе до връх „Мечи чал“ се изминава само за 9 минути.

• Пистата за напреднали – „червена“, е с дължина 3250 м. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.

• За скиори и сноубордисти е изградена „червена трудна“ писта с дълбок сняг и дължина 1,2 км.

• За средно напреднали има „зелена“ писта с дължина почти 6 км и няколко по-къси писти с различна трудност.

• За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавния достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня. ^[1],^[2]

Културни и исторически обекти |

Действия на отряда на капитан Петко войвода.

Въздушна снимка на Чепеларе, 1930 г.

Общ изглед от Чепеларе, 1930 г.

Главната улица в Чепеларе, 1930 г.

Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 г.

Лифтът за ски-пистата „Мечи чал“

Музеи |

• Музей на родопския карст

През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. Днес представлява Музей по спелеология и български карст. Най-старите експонати в музея са от Ягодинската пещера и са на повече от 6000 години. Изложени са минерали, скъпоценни камъни, различни видове скали и пещерни образувания. В отдела по пещерна палеонтология е описано какви животни са обитавали пещерите. Показани са намерени кости на животни от родопските пещери: долната челюст на леопард – животно, обитавало района в миналото, както и възстановен скелет на пещерна мечка, достигаща 4,5 м височина.^[7]

• Музей на ските и ски-спорта

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история. ^[8]

Други обекти |

• Православен храм „Успение Богородично“.


• Храм „Свети Атанасий Велики“. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.


• Площад „Олимпийски“ и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.


• Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.


• Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 км от града. ^[1]

Религии |

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

Обществени институции |

• Община


• Медицински център


• Автогара


• Поща


• Туристически информационен център


• Банка ДСК


• Уникредит Булбанк


• Токуда Банк


• Районно полицейско управление


• Районен съд


• Читалище „Родопска искра“


• Средно общообразователно училище „Васил Дечев“


• Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“ [1]
  


• Спортно училище „Олимпийски надежди“


• Общински детски комплекс


• Обединени детски заведения – филиали Елхица, Радост и Здравец


• Спортен комплекс с тенис-кортове

Известни личности |

• 
  Капитан Петко войвода (1844 – 1900) – български хайдушки войвода и революционер, защитник на Родопите


• 
  Йеромонах Григорий /поп Григорко/ (1800 – 1872) – първият народен будител в Източните Родопи [2]
  

Родени в Чепеларе

• 
  Васил Гаджуров (1940 – 2002) – общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник


• 
  Васил Дечев (1866 – 1941) – историк и етнограф, революционер


• 
  Георги Глухов (1936 – 2003) – преподавател по ядрена енергетика в ТУ-София


• 
  Екатерина Дафовска (1975) – биатлонистка


• 
  Иван Кехайов (1894 – ?) – офицер, полковник


• 
  Кара Ибрахим – управител на Рупчоска нахия, управлявал областта в периода 1798 – 1832 година


• 
  Мария Манолова (1963) – биатлонистка


• 
  Мехмед Кьорходжа – управник на Ахъчелебийска околия, управлявал мирно областта в периода 1750 – 1779 г.


• 
  Милко Тошков (1963) – лекар-ирисдиагностик и природолечител


• 
  Радослав Янков (1990) – сноубордист

Редовни събития |

• Празник на град Чепеларе – 24 май. Културните и спортни прояви по случай празника се организират през целия месец, от Деня на труда 1 май до Деня на детето 1 юни

На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град

• Чепеларски Linux fest 2002


• Начало на Зимен сезон 2005/06


• Конкурс „Нова българска народна музика 7/8“ – през юни


• Национален фестивал за шлагера и стара градска песен „Полъх от минали мечти“ – в края на последната седмица на юни (29.6 – 1.7.2018). Той е единствен по рода си за региона на Родопите.


• Планинско бягане на връх „Мечи чал“ – септември 2017, 2018


• 
  Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“, 22 – 24 септември 2018.

Галерия |

• 
  

  

  
  

  
  

  Хълмът с войнишкия паметник „Малката Шипка“
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на Капитан Петко Войвода
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на Васил Гаджуров
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Паметник на Васил Дечев
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Мемориален паметник на загиналите през войните Чепеларци („Малката Шипка“)
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Православен храм „Успение Богородично“
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Гербът на Чепеларе
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Входът на Музея на родопския карст
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Читалище „Родопска искра“ с Музей на ските и ски-спорта
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 г.
  

  
  

  
  

Панорамен изглед от Чепеларе

Източници |

Литература |

• Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Чепеларе.

• Официален сайт на община Чепеларе: на български
  


• Туристически сайт на община Чепеларе: на български и английски език


• Датски сайт за Чепеларе тук
  


• История на града


• Ски писти в Чепеларе


• Времето в Чепеларе


• Радио и телевизия в Чепеларе


• 
  Чепеларе мами с родопски чар и добри писти (статия)


• 
  Евтин туризъм и снежни атракции в Чепеларе (статия)


• Местоположение


• Информация и снимки от музея на родопския карст


• 3D панорами от Чепеларе


• Туристическа информация за Чепеларе
  

Портал „География“          Портал „България“