Бошняци
Общ брой	2,5 – 3,5 милиона
Значителен брой в	Босна и Херцеговина: 2 159 508 (2008)[1]  Германия: 158 158  Сърбия: 136 087 (2002)[2]  Австрия: 108 047 (2006) САЩ: 98 766 (2000) [3]  Черна гора: 63 272 (2002) [4]  Швеция: 55 464 (2006) [5]  Швейцария: 46 773 (2005) [6]  Косово: 45,600 (2003) [7]  Турция: 27 000 (2008)  Словения: 21 542 (2002) [8]  Канада: 21 040 (2006) [9]  Хърватия: 20 755 (2001) [10]  Австралия: 17 993 (2006) [11] Северна Македония: 17 018 (2002) [12]  Норвегия: 15 649 (2008)  Белгия: 2 182 (2008)  Испания: 2 038 (2006)  България: 23 (2001) Европейски съюз: 400 000 [13]
Език	Босненски език
Религия	ислям и малък брой атеисти.
Сродни етно групи	Индоевропейци   Славяни     Южни славяни,      сърби, хървати, българи
Бошняци в Общомедия

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.

Етноним |

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Ако се вземе правилото, че всеки народ трябва да има свой език, свои културни (не религиозни) характеристики, свой етногенезис и свои антропологически особености, тогава бошняците не са народ, тъй като не притежават нито една от изброените характеристики.

• Според повечето сръбски и хърватски историци и учени, бошняците не са отделен народ, а представляват ислямизирани сърби (в Босна и Санджак) и ислямизирани хървати (в Херцеговина). Също така според тези учени не може да се образува отделен народ само на основата на религията (ислям), когато езикът, историята и културата са същите като сръбските и хърватските.


• Като силно доказателство някои учени (сърби и хървати) изтъкват, че бошняците нямат свой етногенезис, тъй като преди да приемат исляма, те са били сърби и хървати и не е възможно само поради смяната на религията да станат друг народ.


• Официалните босненски учени твърдят, че образуването на бошняшкия народ е свързано с богомилското движение. Богомилството било широко разпространено в средновековна Босна. Османското нашествие поставя начало на ислямизацията, която е облекчена от неприемането от страна на богомилското население на католицизма и източното православие.


• За значението на етнонима бошняк съществуват няколко тези. Например, че е название за човек от Босна, отнасящо се за славянин-мюсюлманин. Между другото се срещат български презимена като Бошнаков или Бошняшки (християни), което доказва, че наименованието „бошняк“ не се отнася стриктно до мюсюлманин от Босна или Санджак.

История |

 Основна статия: Бошняни

Бошняците подобно на българомохамеданите говорят славянски, но спазват ислямските канони. До утвърждаването на Босна като държава (първоначално Босненска бановина, а по-късно Босненско кралство) се стигнало едва в средата на Средновековието и особено при сръбската държава на Неманичите (1123 – 1394) и продължението ѝ в остатъците от държавата на Лазаревич, на Бранковичите и на деспотите от Южна Унгария. Още около 1138 г. унгарският крал Бела II се провъзгласил за крал на „Рама“ (Rex Romae), което е унгарското наименование на Босна, с което Босна попаднала под унгарски сюзеренитет. Това се случило преди да бъде засвидетелстван първият бан на Босна в историческите документи (това се случило чак през 1154 г. при заемането на длъжността от бан Борич като наместник на унгарския крал).

Названието „бошняк“ се споменава едва през 14 век. През 12 век, като използва затрудненията на Византия както и политиката на Сърбия и Хърватия, съсредоточени в собствените си вътрешнодържавнически проблеми, Босна се отделя като самостоятелна държава на Балканите със собствен владетел бан Кулин (1180 – 1204). За бан Кулин се знае, че е осъден от Рим, защото е защитавал босненските еретици. Несъмнен факт е, че босненската религиозна организация е уникална на Балканите за Средновековието – ту надделявали патарените, ту католицизмът, ту надмощие имало православното влияние. Но в крайна сметка религиозната организация в Босна останала несвързана с нито един от двата християнски центъра. Това спомогнало по-късно за преминаването им към исляма.

Населението на Босна приело исляма сравнително рано (15 – 16 век). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др., които привлекли богомилските селски общности към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни тефтери от М. Окич, с които частично били определени областите с патаренско (богомилско) население в Босна и степента на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като християни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник).

От 15 до края на 17 век тези области вече били ислямизирани. Новата религия приемали най-вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието. Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на 15 век се отворили вратите за масова търговия на босненски патарени.

Балканските еретици били лишени от всякаква закрила и нямали какво повече да губят. През 1580 г. е образуван Босненският еялет, в състава на който влизали не само днешните територии на Босна и Херцеговина, но и някои области от Хърватско и Далмация.

Масова изселническа вълна последвала окупацията на Босна от Австро-Унгария след Берлинския конгрес и особено след анексията през 1908 г. От тези земи заедно с турците се изселили много бошняци. Сега в Турция има както много бошняци, така и много изселници помаци.

Източници |

Вижте също |

• Средновековни сръбски земи


• Мюсюлмани