Skip to main content

Българи в Албания Съдържание История | Разположение | Култура | Признаване на българското малцинство в Албания | Образование | Вижте също | Външни препратки | Източници | НавигацияАгенция за българите в чужбинаДържавна агенция за българите в чужбинаIde.liДоклад на Европейския парламент относно Албания за 2016Филмът на bTV Репортерите: „Нашенци“www.bolgari.netБългарите в Албанияnews.bgwww.pk-pirina.comwww.monitor.bgfrognews.bgwww.europarl.europa.euАлбания официално призна българското малцинствоbtvnovinite.bgАнгел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.рр

Българи в Албания


Мала ПреспаГоло бърдоАлбанияАлбанияБългарската държаваКутмичевицаДрачЙоан КукузелЕвропаислямаЕнвер ХоджаСофияСкопиеанклавиАлбанияМала ПреспаГоло бърдоГораМакедонияЕлбасанТиранаДрачПешкопияГораниШищевецДринПросперитет Голо бърдоТиранаКорчаБилища












Българи в Албания




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето










Българи в Албания
Общ брой
60 000 – 170 000
Значителен
брой в

Мала Преспа
Голо бърдо


Гора
Език
български, албански,
Религия
мюсюлмани (2/3)
християни (1/3)


Основни райони с българско население днес – Мала преспа, Голо бърдо и Гора.


Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души[1][2]. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.[3]




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Разположение


  • 3 Култура


  • 4 Признаване на българското малцинство в Албания


  • 5 Образование


  • 6 Вижте също


  • 7 Външни препратки


  • 8 Източници




История |


Днешна Албания дълги векове през средновековието е част от Българската държава. Тук е областта Кутмичевица главен културно-просветен център на българите, тук в Драч – Северна Албания е роден Йоан Кукузел един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, тук той пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“ посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година. – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.



Разположение |


Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4 000), Драч (2 – 3 000), Пешкопия (около 1000 души)[4].


Българите в областта Кукъска Гора, т.н. Горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села[5].


Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“, и др[6].



Култура |


Български организации са: Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008).



Признаване на българското малцинство в Албания |


Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.

През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.


Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Република Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.


Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония. Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.[7]


Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:

- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;

- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;

- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.

На 15.02.2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.


Официалният текст в приетия доклад[8] гласи:
„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.


На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.[9][10]



Образование |


На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.[11]



Вижте също |


  • Горани

  • Голо бърдо

  • Мала Преспа


Външни препратки |


  • Агенция за българите в чужбина

  • Държавна агенция за българите в чужбина

  • Ide.li

  • Доклад на Европейския парламент относно Албания за 2016

  • Филмът на bTV Репортерите: „Нашенци“


Източници |



  1. www.bolgari.net


  2. Българите в Албания, omda.bg, посетен на 4 май 2008 г.


  3. news.bg


  4. www.pk-pirina.com


  5. www.monitor.bg


  6. frognews.bg


  7. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6


  8. www.europarl.europa.eu


  9. Албания официално призна българското малцинство


  10. btvnovinite.bg


  11. Ангел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.



     Портал „Македония“         Портал „Македония“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Албания&oldid=9343130“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.152","walltime":"0.196","ppvisitednodes":"value":825,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":52102,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":891,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":4719,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 111.818 1 -total"," 37.89% 42.365 1 Шаблон:Етническа_група"," 34.90% 39.029 1 Шаблон:Infobox"," 26.92% 30.105 1 Шаблон:Българска_диаспора"," 23.98% 26.813 1 Шаблон:Navbox"," 11.10% 12.415 1 Шаблон:Портал"," 7.04% 7.877 1 Шаблон:Портал/Данни"," 5.16% 5.765 1 Шаблон:Български_етнографски_групи"," 2.52% 2.814 81 Шаблон:·"," 2.22% 2.479 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.025","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1229193,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1322","timestamp":"20190411014158","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":92,"wgHostname":"mw1264"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр