Бобощица Boboshticë/Boboshtica
— село —
Бобощица Координати: 40°33′15.12″ с. ш. 20°45′51.83″ и. д. / 40.5542° с. ш. 20.7644° и. д. 40.5542, 20.7644
Страна	Албания
Област	Корча
Община	Корча
Географска област	Корчанско
Надм. височина	1112 m
Население (2005)	1200 души

Бобощица или Бобошица, в местния диалект понякога и Бобошчица, често неправилно Бобошница (на албански: Boboshticë или Boboshtica, на румънски: Boboştiţa, на гръцки: Μπομποστίτσα, Бобостица) е село в Албания в област Корча. В миналото Бобощица заедно със съседното село Дреново има преобладаващо българско население, почти асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Към началото на XXI век само десетина души в Бобощица говорят български език.^[1][2]

География |

Селото е разположено на осем километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица.

История |

Бобощица е последното от многобройните навремето български села в Корчанско. Джеймс Петифър пише, че местна легенда гласи, че селото е основано от полски заселници, изостанали след един кръстоносен поход.^[3]

Смята се, че църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Бобощица е построена през XIII век. Според османски документи в 1486 година османският султан Баязид II дарил на своя мирахор, местния потурчен албанец Иляс бей, редица села, включително и Бобощица. Селото е вакъфирано от Баязид заедно с други три села от Корчанска кааза в 1505 г.^[4]

Според академик Иван Снегаров през 1503 година в манастира до селото „Свети Николай“ е построена нова църква, на чиято западна стена има гръцки надпис с имената на ктиторите – Богдан, Челко, Вълчо и Телче.^[5]

През 1709 година манастирът „Свети Никола“ става ставропигия на Охридската патриаршия.

През 1728 година заедно с други села в Корчанско Бобощица става вакъф на Корчанската митрополия. В тази година в Бобощица се провежда и епархийски събор под председателството на охридския партиарх и корчански митрополит Йоасаф II Охридски. Бобощица става лятна патриаршеска и митрополитска резиденция. Този факт се потвърждава и от английския учен и дипломат Уилям Лийк, който през 1805 година пише, че митрополитът се върнал от Бобощица в Корча, когато научил за неговото пристигане. За областта на Корча Лийк пише, че „българският език все още се говори в някои села на тази област“^[6]. В 1806 година българинът от Бобощица Константин дарява 100 гроша за отпечатването на книгата на Софроний Врачански „Неделник“.^[7]

Бобощица започва да запада след 1814 г., когато албанският независим
феодал Али паша Янински включва Бобощица и Дреново към своите 900 чифлици. След смъртта на пашата през 1822 г. султан Махмуд II задържал селата като свой емляк.

Печат на манастира „Свети Николай“, 1739 г. Текст: „ΣΦΡΑΓΙC ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΤΟΥ ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΟΥ ΤΗΣ ΠΟΠΟCΤΗΤΖΑΣ 1739“

На 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзарх Антим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект. В молбата се казва, че в Бобощица и в Дреново се говори български език, описва се селото, разказва се за неговите околности и за стопанското му положение и се съобщава, че то отвсякъде е обградено от албанци.

От писмото става ясно, че при Али паша Янински селото става държавен имот и голяма част от жителите му се преселват във Влашко. По-късно султан Абдул Азис започнал да продава имотите. Бобощани не успяват да се освободят от държавна зависимост и затова се обръщат с молба за помощ към екзарх Антим I.^[5]

През 1874 година Бобощица се освобождава от държавна зависимост и в 1877 година в селото както и в съседното Дреново е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вощица (Vostitza), Корчанска епархия, живеят 780 гърци.^[8]

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Бобощица с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.

През 1880 г. селото имало 1004 жители.^[9] В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Бобощица живеят 902 православни българи.

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините^[10]

По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Бобщица има 250 български къщи с 1471 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Бобощица има 250 български къщи с 1471 жители.^[11]

Албанологът Густав Вайганд пише:

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи.^[13]

През 20-те и 30-те години на ХХ век век в Румъния съществува братство на преселниците от Бобощица. Повечето от тези преселници по това време все още говорят на бобощенския български диалект.^[14]

В 1963 година църквите „Свети Йоан“ и „Свети Димитър“ са обявени за културни паметници на Албания.^[15]

През 2005 година Бобощица е посетено от албанския езиковед Джелал Или, който пише че в селото само пет-шест души говорят „славянски език“.^[16] В същата година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на говора, а във второто само една жена.^[17]

В 2005 година в Бобощица започва да функционира гръцко училище „Омирос“.^[18] Много семейства от Бобощица емигрират в Гърция.

До 2015 година селото е част от община Дреново.

Селото е известно с черничовата си ракия.

Говор |

 Основна статия: Корчански говор

В 30-те години на XX век френският учен Андре Мазон посещава Корчанско, включително и Бобощица и събира документи и образци от българския говор на населението.^[19][20] Тези документи заедно с писмото до екзарха използва българският езиковед професор Любомир Милетич, който пише няколко статии, посветени на Корчанския български диалект^[21][22][23]. В бобощенския говор има значителни следи от старобългарския назализъм, подобно на съседния му от изток костурски говор.

Според Милетич говорът на компактната група бежанци от Западна Македония в село Айдемир, наричана от околните българското население арнаути, е почти еднакъв с говора на бобощичани, което означава, че тези айдемирци са бежанци от Корчанско.^[24]

Сръбският професор и езиковед Стоян Новакович, който по-късно става един от бащите на македонизма, също изследва бобощенския говор в своята статия „Приноси към изследването на македонските диалекти“, обнародвана в „Архив за славянска филология“ на професор Ватрослав Ягич. Новакович прави анализ на бобощенския говор на базата на текстове от родния в Бобощица информатор Търпо Тимков, слуга в Цариградска гостилница. Новакович също обръща внимание на запазения назализъм и нарича бобощенския и дреновския говор български.^[25]

С бобощенския говор се занимават и руската езиковедка албанистка Агния Десницка^[26], македонският езиковед Божидар Видоески^[27] и българският езиковед Благой Шклифов^[28].

Личности |

Димитър Цанцо

Родени в Бобощица

• 
  Герг Бубани (1889 – 1954), албански публицист и писател


• 
  Димитър Цанцо (1814 – 1904), български просветен деец


• 
  Виктор Ефтимиу (1889 – 1972), румънски поет и драматург, академик


• 
  Лукса Икономова-Петрова (1827 – 1910), дъщеря на свещеник, отраснала в Свищов, съпруга на плевенския първенец Маринчо Петров, майка на родоначалника на модерната българска хирургия д-р Асен Петров
  


• 
  Сотир Кунешка (1912 – 1991), албански физик

Вижте също |

• Билища


• Връбник


• Голо бърдо


• Дреново


• Мала Преспа

Бележки |

Портал „Македония“