Skip to main content

Дреново (община Корча) Съдържание География | История | Личности | Вижте също | Бележки | Навигация40°35′02″ с. ш. 20°47′27.99″ и. д. / 40.583889° с. ш. 20.791111° и. д.Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.Българите в Албания I частБалканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)

Села в община КорчаБългарски селища в Албания


до 1945 годинаалбанскигръцкиАлбанияКорчаКорчаБобощицабългарскобългарскиКорчаМораваДунавицаКорчанскоСанстефанския мирен договорБерлинският договорАлександър СинвеLes Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et EthnographiqueХайнрих КипертХайнрих ГелцерБългарската екзархияГеорги ТрайчевГустав ВайгандСребрен Поппетров












Дреново (община Корча)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Дреново.














Дреново
Drenovë/Drenova
— село —

Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Дреново и планината Морава, снимани от Корча



Albania relief location map.jpg

40.5839° с. ш. 20.7911° и. д.

Дреново





Координати: 40°35′02″ с. ш. 20°47′27.99″ и. д. / 40.583889° с. ш. 20.791111° и. д.

40.583889, 20.791111
Страна
Флаг на Албания Албания
Област
Корча
Община
Корча
Географска област
Корчанско
Надм. височина
1245 m
Население (2004)

600 души

Дреново в Общомедия

Дреново (изписване до 1945 година Дрѣново, на албански: Drenovë или Drenova, на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча. В миналото Дреново, заедно със съседното село Бобощица, има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български.[1]




Съдържание





  • 1 География


  • 2 История


  • 3 Личности


  • 4 Вижте също


  • 5 Бележки




География |


Селото е разположено на четири километра южно от град Корча, в подножието на планината Морава, в долината на река Дунавица.



История |


В края на XIX век Дреново и Бобощица образуват последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото, както и в съседното Бобощица, е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.


По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[2] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Дреново са посочени като българоговорящи.[3]


В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините.[4]


По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[5]


Албанологът Густав Вайганд пише:






Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[6]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи.[7]


През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена.[8]


До 2015 година селото е център на община Дреново.



Личности |


Родени в Дреново

  • Flag of Albania.svg Александър Ставре Дренова (Асдрени) (1872 - 1947), албански поет, автор на албанския национален химн


Вижте също |


  • Билища

  • Бобощица

  • Връбник

  • Голо бърдо

  • Мала Преспа


Бележки |



  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)


  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.


  3. Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos


  4. Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.


  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.


  6. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.


  7. Българите в Албания I част


  8. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)



     Портал „Македония“         Портал „Македония“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дреново_(община_Корча)&oldid=9376193“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.276","walltime":"0.360","ppvisitednodes":"value":3316,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":38064,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":4995,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":24,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":6,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":3680,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 312.325 1 -total"," 55.46% 173.221 1 Шаблон:Селище_инфо"," 51.07% 159.505 1 Шаблон:Infobox"," 15.76% 49.227 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 14.40% 44.964 1 Шаблон:ПК"," 14.34% 44.773 1 Шаблон:Флагче"," 11.51% 35.955 1 Шаблон:Към_пояснение"," 8.78% 27.434 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 8.09% 25.257 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 8.03% 25.067 3 Шаблон:Wd"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.043","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1924600,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1312","timestamp":"20190408183353","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":133,"wgHostname":"mw1322"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр