Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Население на Албания
Население (2006)	3 581 655 души

Възрастова структура (2005)

Населението на Албания през 2008 година е 3 619 778 души.

Етнически състав |

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).
Албанците, според наречието и други специфични етнографски особености, сред които изповядвана религия и прочее, се подразделят на две основни групи - северна (геги) и южна (тоски).

Според официалната статистика (2008) етническият състав на населението на Албания е следният:

• 95 % – албанци
  


• 3 % – гърци
  


• 2 % – други

По други данни в Албания има и немалко българи, арумъни и гърци, но за точния им брой няма конкретни данни, тъй като мнозинството от тях по различни причини предпочитат да се декларират като албанци.

По различни неофициални данни българската общност в Албания е с численост между 50 и 150 хиляди. ^[1] Албания официално признава "македонско" етническо малцинство на територията си от времето на Енвер Ходжа, но след демократичните промени в страната през 90-те години на 20 век, редица албански държавни дейци като Сали Бериша признават, че това малцинство е в действителност българско. На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава девет малцинства - българско, гръцко, македонско, влашко, черногорско, сръбско, циганско, египетско (гюпско – в БЮРМ наричат ромите гюпци), бошняшко.^[2]

Етническата общност от български произход в Албания е групирана в три основни анклави. Най-голям е този в Южна Албания, историческа Кутмичевица, обхващащ районите на Мала Преспа с Пустец и Мали град, Корча и близките села Дреново, Бобощица, Връбник и други в околността, включително население от градските центрове на областта. Това население като цяло е православно по вероизповедание. То е подложено на усилена македонизация. Северно от главния български анклав в Южна Албания, е районът на Голо Бърдо, където населението също е от български произход, но е основно мюсюлманско по вероизповедание. В частта от областта Гора, разположена на албанска територия около Кукъс, е третият основен български анклав в Албания.

Преселници от български произход от споменатите райони има във всички главни градове на Албания – Елбасан, Тирана, Драч, Берат (Белград) и другаде.

Арумънци в Албания има най-много в района на Музакия, горните течения на реките Девол и Вьоса в Северен Епир (Южна Албания). Гърците са преобладаващо население в Северен Епир според някои данни.

В Албания има и други немногобройни етнически общности с численост до 1000 души, като черногорци, цигани и прочее.

Език |

Официален език в страната е албанският.

Религия |

Албанците са по-силно кланово и национално ангажирани отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4%, от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други християни 0,6%, нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.^[3]

След забраната на религиите в 1967 година, в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се допуска 70% от населението, 20% са православни и 10% — католици.^[4]

Обобщено, ако се изключат над 25% нерелигиозни и маргинални изповедения като бахайци, юдаисти и др., може най-общо да се опише следният конфесионален състав:

• 65-70% – мюсюлмани, от които към 3/4 50-55% сунити и към 1/4 15% дервиши бекташи; ислямът е най-масов в Северна Албания, преобладаващо вероизповедание сред гегите и сред тоските чами и лабери в Южна Албания;


• 30 – 35% – християни;
  
  • 20-25% – православни, основно и предимно сред тоските в Южна Албания;
  
  
  • 10% – католици - централното им ядро са гегите в Северна Албания в района Драч и в близост до Косово.
  
  

Динамика |

Възрастова структура |

(2006)

• 0-14 години: 24,8% (мъже 464 954 / жени 423 003)


• 15-64 години: 66,3% (мъже 1 214 942 / жени 1 158 562)


• 65 години: 8,9% (мъже 148 028 / жени 172 166)

(2009)

• 0-14 години: 23,1% (мъже 440 528 / жени 400 816)


• 15-64 години: 67,1% (мъже 1 251 001 / жени 1 190 814)


• 65 години: 9,8% (мъже 165 557 / жени 190 710)

Прираст на населението |

Естествен прираст |

Коефициент на плодовитост |

• 
  2009-1.45

Вижте също |

• Геги


• Тоски

Вижте също |

• Списък на страните по население


• Население на Европа

Източници |

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Население на Албания.

п б р Население на страните в Европа Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция

Портал „Албания“