Връбник Vërnik
— село —
Връбник Координати: 40°38′39.99″ с. ш. 21°01′26″ и. д. / 40.644444° с. ш. 21.023889° и. д. 40.644444, 21.023889
Страна	Албания
Област	Корча
Община	Девол
Географска област	Девол
Надм. височина	1000 m
Население (2005)	около 280 души
Връбник в Общомедия

Връбник (варианти: Върбник, Връмник; на албански: Vërnik - Върник, и Verniku - Вернику; на гръцки: Βερνίκι, Верники) е село в Албания, в община Девол, област Корча.

География |

Село Връбник се намира в планинска местност в най-източната точка на Албания, непосредствено до границата с Гърция. Разположено е в малка котловина, обградена от скалистите планини Висок връх (Висок вър) и Страната, разклонения на Корбец. Надморската му височина е около 900 до 1000 метра.

Селото е разположено недалеч от окръжния център град Билища (Биглища) и на около 40 километра северозападно от Костур (Гърция), на около 50 километра от Лерин (Гърция), на 80 километра южно от Охрид (Северна Македония) и на около 30 километра източно от Корча (Албания). На около 10 километра северно от селото се намира Малкото Преспанско езеро и Мала Преспа.

Връбник е част от албанската историко-географската област Девол, макар че някои автори смятат, че селото принадлежи към Македония и по-точно към областта Кореща, намираща се в днешна Гърция.

История |

В Османската империя |

Традиционните административни центрове на село Връбник са градовете Костур и Корча. В XV век във Връбник са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.^[1] В началото на XX век Връбник е част от Биглищката нахия на Корчанска каза, но в духовно отношение е част от Костурската епархия. Най-старите родове във Връбник са Грозданови, Аргирови, Филови, Апостóлови, Камбурови и Мужови.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., село Връбник е посочено два пъти - веднъж като Верлинк (Verlink), обитавано от 86 домакинства с 220 жители българи и втори път като Връбник (Vrbnik) със 70 домакинства и 205 жители мюсюлмани.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на XIX век населението на Връбник е 600 души българи християни.^[3]

В края на XIX и началото на XX век жителите на Връбник се включват в национално-освободителните борби в Македония, като участват дейно в четите на ВМОРО. На 28 март 1903 г. селската чета на Връбник се притичва на помощ на обсадените в село Смърдеш (от 1926 г. - Кристалопиги) чети на Борис Сарафов и Иван Попов, като заедно с четата на село Въмбел (от 1926 г. - Мосхохори) удрят в гръб турската войска^[4]. През юли и август 1903 г. жителите на Връбник масово взимат участие в Илинденско-Преображенското въстание. На 29 юли 1903 г. (стар стил) башибузук и войска от Билища ограбват и опожаряват напълно селото с 60 къщи.^[5] На 15 август 1903 г. (стар стил) селото отново е нападнато и ограбено от турски военни части, а много жени са изнасилени ^[6]. Изгорена е и селската църква „Свети Георги“, а са убити Митре Грозданов, Доно Динев и Илия Димев^[7].

През 1903-1904 година селото отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия и признава Българската екзархия.^[8] Същата година турските власти не допускат учителя Ал. Константинов от Битоля да отвори българско училище в селото^[9] По-късно за разлика от голяма част от селата на север, в Мала Преспа, до Балканските войни във Връбник функционира българско училище.

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като чисто гръцко с 600 жители гърци.^[10] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Връбник има 95 къщи с 469 жители и функционира училище с 2 учители.^[11] Според Георги Константинов Бистрицки Върбник преди Балканската война има 95 български къщи.^[12]

През втората половина на 20-те години на XX век Връбник е основна база за четите на ВМРО, действащи във Вардарска и Беломорска Македония.

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Връбник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Албания |

Връбник през Първата световна война.

Свидетелство за етническо малцинство на Георги Поплазаров, изселил се в България през 1923 г., с отбелязана българска народност. Издадено от кмета на Връбник.

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки войски, но международната комисия го оставя в границите на Албания. По време на Първата световна война Връбник е част от администрираната от Гърция автономна област Северен Епир, която е окончателно предадена на Албания в 1924 година. Благодарение на това местните българи са запазени от гърцизацията, наложена в съседните костурски села - Смърдеш, Въмбел, Косинец (от 1926 г. – Йеропиги) и други.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

Гръцките преброявания от 1913 и 1920 година показват съответно 489 и 366 жители.^[15] След 1913 г. обучението в училището на Връбник се провежда на гръцки език, а от 1925 година - на албански. До 1929 година жителите на селото на три пъти подават молба до албанските власти обучението да се провежда на български език, но искането им е отхвърлено.

След 1928 година жителите на Връбник са подложени на асимилационен натиск от страна на албанските власти, който включва преследване заради български книги, внушения да се сменят българските надписи в местната църква с албански, да се провеждат църковните служби на албански и т.н. През октомври 1929 година са интернирани за близо два месеца в Круя местният свещеник Лазар Мушмов и сина му Тачо, както и двамата бивши кметове Христо Димов и Кръсто Белов и местния първенец Илия Поповски. В началото на 1930 година, след заплашвания и натиск от страна на началника на Обществената безопасност в Тирана Абидин Ходжа и на митрополита на Албанската православна църква Висарион Джовани надписите в селската църква са променени.^[16]

След Балканските войни някои жители на селото се изселват в България, но се заселват бежанци от останалата в Гърция част от Костурско. Родовете Шанови и Шемкови, например, са дошли от Въмбел и Смърдеш.

Като сравнява жителите на Връбник и останалите костурчани, преселили се в Албания, с тези на Мала Преспа, в спомените си от 30-те години на XX век професор Михаил Огнянов ги описва по следния начин:

В 1939 година Никола Пандовски от името на 70 български къщи във Връбник подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.^[18]

След 1944 година правителството на Енвер Ходжа предлага на българската страна да бъдат изпратени български учители в Мала Преспа и Връбник, но в духа на господстващия македонизъм българските управници препоръчват на албанските си колеги да се обърнат към властите в Скопие. Един от резултатите на тази политика е, че жителите на целия район са обявени за македонско малцинство.

Според различни данни от 20-те и 30-те години на XX век броят на жителите му е между 330 и 700 души. Днес те наброяват около 280 души с тенденция към намаляване. Много връбничани и техни потомци живеят в Гърция, САЩ, България, Северна Македония, в различни части на Албания (Корча, Тирана) и другаде.

До 2015 година селото е част от община Център Билища.

Говор |

Автентичният говор на жителите на Връбник спада към крайните югозападни български говори и е свързан с останалите костурски говори. В областта на лексиката и на фонетиката диалектната система на Връбник пази редица архаични черти, близки до старобългарския език. Един от примерите за това са остатъците от назализъм, характерен за старобългарския език - застъпникът на малката носовка е ен – братученди (вместо братовчеди), говендо (вместо говедо), пенда (вместо педя) и други.

По отношение на застъпниците на старобългарската задна носова гласна (голяма носовка) говорът на Връбник влиза в ареала на ъ- говорите (мъка, мъш за мъж, къшча за къща и т.н.), обхващащ по-големия дял от Северозападна и Североизточна България, части от Югоизточна България, както и някои райони в Македония.

Днес във Връбник са напреднали процесите на езикова албанизация, особено в областта на фонетиката.

Забележителности |

• Църква „Свети Георги“, превърната през режима на Енвер Ходжа в сушилня и възстановена след 1990 г.


• Два малки параклиса извън селото – „Свети Нестор“ (на север) и „Свети Петър“ (на изток)

Личности |

Бюст на Лаки Дельо (Николаос Дайлакис) в Костур, Гърция.

Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски^[19]

Родени във Връбник

• 
  Бончо Несторов (1906 – 1987), български писател


• 
  Васил, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Корещата^[20]


• 
  Васил Шинанов (1868-?), български революционер


• 
  Георги Попвасилев, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина^[21]


• 
  Георги Филипов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на бронзов медал^[22]


• 
  Георги Христов, български революционер, участник в Българското опълчение 1877-1878


• 
  Григорий Христов, български опълченец, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София^[23]


• 
  Димитър Бело, преподавател по албански език и балканска лингвистика в Корчанския университет и в Тиранския държавен университет


• 
  Лазар Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина^[24]


• 
  Лазар Палчев (? – 1907), деец на ВМОРО, загинал в сражение с турски аскер в Дреновени заедно с Петър Клянев^[25]


• 
  Ламбри В. Косовски (Ламбри Кясовски, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина^[26]


• 
  Ламбро Филов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина^[27]


• 
  Нако Грозданов (1881 – 1969), български революционер, от 1915 г. живее в Торонто, Канада


• 
  Наум Богданов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 6 юли 1913 до 10 март 1914 година^[28]


• 
  Никола Йоров, деец на ВМОРО^[29]


• 
  Лаки Дельо (Николаос (Лакис) Дайлакис, Νικόλαος Λάκης Νταηλάκης или Νταϊλάκης), ренегат от ВМОРО и гръцки андартски капитан^[30][31]


• 
  Никола (Кольо) Пандовски, български революционер, деец на ВМРО
  


• 
  Сотир Пандовски (? – 1907), български революционер, ръководител на селския комитет на ВМОРО^[32], убит от турци край родното си село, неговият син Димитър Сотиров емигрира в САЩ, където е активен член на МПО „Татковина“, Детройт^[33]


• 
  Ставро Грозданов (1886 – ?), български революционер


• 
  Кристо Темелко, албански политик, деец на Албанската комунистическа партия
  


• 
  Раки Бело, преподавател по албански език във Великотърновския университет, България.

Вижте също |

• Билища


• 
  Бобощица и Дреново
  


• Голо бърдо


• Мала Преспа

Литература |

• Бело, Раки. Старинна българска топонимия от село Връбник, Корчанско в Югоизточна Албания, Македонски преглед, 1999, кн.3, с. 77-87


• Бело, Раки. Лексикални заемки от албански в българския говор на с. Връбник, Корчанско (Албания) с оглед на морфологичната им адаптация, Македонски преглед, 2000, кн.1, с. 55-64


• Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913-1939, С. 2000, с. 324-326


• Нестор, Валентина. За некои архаични црти на говорот во Мала Преспа и Врник (Врбник) Албаниjа, в: Македонски jазик, година LX, 2009, с. 117 - 122.


• Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба, С. 2003 (2 издание), с. 143 – 144, 159


• Христова, Евдокия. Българска реч от Албания. Говорът на село Връбник, Университетско издателство “Неофит Рилски”, Благоевград 2003, 285 с.


• Христова, Евдокия. Мъка по българите в Албания, в-к Балканите, 1993, 26 ноември и 10 декември


• Христова, Евдокия. Един неизвестен и познат български говор в Албания, Балканистичен форум 1-2-3, Благоевград 2000, с.70-78


• Христова, Евдокия. Някои синтактични особености на връбнишкия говор в Албания. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, 2005, с. 489 – 98.

Бележки |

Портал „Македония“