Skip to main content

Власи Съдържание Етимология | Влахия | Народи | Култура | Неетническа употреба | Бележки | Източници | Външни препратки | НавигацияразширитеДържавна статистическа служба на Република МакедонияИзследвания на власите

Власи


романски народаЮгоизточнаЦентралнаИзточна Европарумънциарумънисърбо-власимъгленорумъниистрорумъниРумънияДунавримскиколонистидакитракиилиригърцитедарданитеМаркианЛъв IЮстин IЮстиниан І ВеликиЮстин IIФокаУелсБалканитеПолшаЧехияХърватияславянски народи10 векправославиетокатолиципротестантиисляма1923ТурцияСредновековиетоПетър Коледаров












Власи




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Власи.




Власи

BASA-1782K-3-90-31a (cropped).jpg
Куцовласи от Воденските планини, ДАА

Религия
православие

Власи в Общомедия

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.


Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан І Велики, Юстин II и навярно Фока.


Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи – например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.




Съдържание





  • 1 Етимология


  • 2 Влахия


  • 3 Народи


  • 4 Култура


  • 5 Неетническа употреба


  • 6 Бележки


  • 7 Източници


  • 8 Външни препратки




Етимология |


Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски wołoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец.[1] Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирани келти-кимври.


Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свободни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр. Валкум. Например етнонимът гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ. Съществува мнение че влах означава пастир.



Влахия |


В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите, както и на север до Полша, а на запад до Чехия и Хърватия. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.


  • У(н)гровлахия, по-късно Влашко – между Карпатите и Дунав, деляща(о) се на:

    • Мунтения (Голямо Влашко) – на изток от река Олт


    • Олтения (Малко или Долно Влашко) – на запад от река Олт


  • Молдовлахия, Черна Влахия или Молдавия – между Карпатите и Днестър


  • Горна Влахия – в Епир
    • Москополе


  • Велика Влахия – в Тесалия


  • Малка Влахия – в Етолия, Акарнания, Дорида и Локрида


  • Стара Влашка – и в Босна – виж Романия


  • Бяла Влахия – в Мизия


  • Морлахия или Черна Влахия – в Далмация


  • Сремска Влахия – на река Сава


  • Моравска Влахия – в Чехия


Народи |





Власи



Култура |




Македонски арумъни продават печена царевица в Румъния, 1855 г.


Както и при езика, културните връзки между северните власи (румънци) и южните власи (арумани) са прекъснати през 10 век и оттогава те са подложени на различни културни влияния:



  • Румънската култура е била подложена на асимилационен натиск от славяните, а по-късно от унгарците и немците (главно в Трансилвания). През 19 век се засилва влиянието на Западна Европа, най-вече на Франция.


  • Арумънската култура е силно повлияна от Византия и Гърция.

Преобладаващата религия на власите е православието, но в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). Известен брой власи в днешна Гърция дори приемат исляма и след размяната на население от 1923 се преселват в Турция.



Неетническа употреба |


В отделни случаи терминът „власи“ няма етнически смисъл. В широк балкански ареал през Средновековието под „власи“ се разбира пастирско население, практикуващо сезонно скотовъдство, независимо от етническата му принадлежност.[2][3]


Според Петър Коледаров сред католиците в някои страни на Средновековна Европа терминът „влах“ е бил равнозначен на „източноправославен“, с пейоративен оттенък.[4]


Една от възможните употреби на „влах“ в днешна Гърция е със значението на „невеж селяндур“.[5]



Бележки |



  1. Младенов, Стефан. История на Българския език, София, 1929, стр. 205.


  2. Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 215, 251.


  3. Петров, Петър. Възстановяване на българската държава 185 – 1197, София 1985, с. 331.


  4. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава, София 1989, с. 34 – 35.


  5. Хърцфелд, Майкъл. Културната интимност. Социална поетика в националната държава, София 2007, с. 122.



Източници |



  • Промяна на етническите модели на идентичност при българските армъни (власи) и нейните последствия, Българска Етнология 1/2001 [на български]. София, стр. 5 – 25. от Теде Кал (Thede Kahl).


Външни препратки |


  • Държавна статистическа служба на Република Македония


  • Изследвания на власите от Астериос Кукудис


  • [1] (Етимология)




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Власи&oldid=9335928“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.124","walltime":"0.158","ppvisitednodes":"value":293,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":3600,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":250,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1969,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 84.377 1 -total"," 65.94% 55.636 1 Шаблон:Етническа_група"," 61.83% 52.171 1 Шаблон:Infobox"," 15.18% 12.811 1 Шаблон:Към_пояснение"," 3.37% 2.841 1 Шаблон:Раздел-мъниче"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.025","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":912398,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1241","timestamp":"20190409150204","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":139,"wgHostname":"mw1332"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр