Skip to main content

Дервиш Външни препратки | Вижте също | НавигацияДервишThe Journey of the Sufi / The DervishBektashi Order of DervishesRifai Dervish Order Rifai DervishesA photo essay on the Sufis and Sufi dervishes of PakistanVideos of Dervish music and dances

СуфизъмАскетизъмМюсюлмански духовнициИранистика


арабскиперсийскисуфисткаорденсуфизмаНастрадин Ходжамюсюлманитетарикатисунитски ислямшиитския ислямЕгипетСеверна АфрикаТурцияБалканитеИранИндияАфганистанТаджикистанМевлевиТурцияМевляна Джалал ад-Дин Мухаммад РумиислямБалканитеРодопитебогомилитеторбешиислямародопските селасуфиитехалифитесултанитеислямаХазрат Инаят ХанМирзакарим НорбековИдрис ШахЕгипет












Дервиш




от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Дервиши)





Направо към навигацията
Направо към търсенето






Турски дервиш от 1860-те.


Дервиш или Дарвиш (на арабски и персийски: درویش) е член на суфистка религиозна група (орден). Дервишите водят аскетичен и изключително беден начин на живот.


Дар на персийски означава „врата“. Дарвиш буквално значи „който ходи от врата на врата“. Дервишите просели, за да получат унижение на този свят и за да се отрекат от материалното, като се сближат с духовното. На дервишите е забранено да просят за себе си, а изпросеното даряват на други бедняци. Все пак не всички дервиши се занимават с просия. Измежду тях има и занаятчии, като например рибари.


Като последователи на суфизма, дервишите се славят със своята мъдрост, медицина, поезия, просветление и остроумие. Например Настрадин Ходжа (Молла Насрадин) се е превърнал в легенда не само сред мюсюлманите.


Дервишите имат различни организации (тарикати) и вярвания, които се отдалечават от традиционния сунитски ислям. Има дервишки ордени, които пък произлизат от шиитския ислям.


В Египет е установен дервишкият орден Кадирия. Рифаия намира почва в Северна Африка, Турция, Балканите, Иран, Индия, Афганистан и Таджикистан. Орденът Мевлеви е основан в Турция от Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми и намира много последователи.


През вековете дервишите често са били обект на гонения от страна на държавната власт в мюсюлманските държави, тъй като отклонявали хората от традиционния ислям. На Балканите те често намирали подслон в планините и особено в Родопите. Те установяват контакт с богомилите, които имали подобни практики и също водели аскетичен начин на живот, просели и ходели с големи торби, поради което са наречени торбеши. Днес торбешите изповядват исляма, който вероятно са приели от дервишите. В родопските села фамилията „Дервишеви“ е повсеместно разпространена.


Дервишите и суфиите често са били изпращани да провеждат мисионерска дейност в региони, които предстояло да бъдат атакувани и завзети от халифите и султаните. По този начин те подготвяли терена, получавали разузнавателни сведения и завоювали подкрепата на местните жители, приели исляма от мисионерите.


Скитничеството на дервишите се практикувало също с цел освобождаване от зависимостите (телесни потребности, емоционални привързаности, любов към удобствата). Легендите за способностите на дервишите са много разпространени и поради естеството на тяхното тайно учение, до което имат достъп само хора с изключителни волеви, интелектуални и душевни качества. Така тяхната дейност си е създала митологичен образ в съзнанието на непросветените в същността на суфи-ученията. Дервишите са известни със своите чудеса, като някои от тях са способността им да общуват с животни, да демонстрират как духът владее материята (причиняват си рани, които моментално зарастват – такива демонстрации могат да се наблюдават дори в наши дни в страните от Близкия изток, Средния Изток и Индия) и много други. Някои изтъкнати представители на Суфизма (като Хазрат Инаят Хан, Мирзакарим Норбеков, Идрис Шах и др.) дори твърдят, че висшите дервиши са овладели и още по-големи сили, които обаче никога не демонстрират публично заради естеството на тяхното учение. Древната традиция повелява истинският мистик да знае и умее всичко, но да си държи устата затворена.


Според Хазрат Инаят Хан (сред най-известните представители на суфизма, основател на международното суфи-движение) схващането, че учението на дервишите принадлежи строго и само към мюсюлманската религия, е неточно. Той твърди, че суфизмът е възникнал в Египет като разклонение на древната египетска мистична школа и от там се е разпространил по света.



Външни препратки |



  • The Journey of the Sufi / The Dervish

  • Bektashi Order of Dervishes

  • Rifai Dervish Order Rifai Dervishes

  • A photo essay on the Sufis and Sufi dervishes of Pakistan


  • Videos of Dervish music and dances of Rumi


Вижте също |


  • Суфизъм



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дервиш&oldid=9067758“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.056","walltime":"0.096","ppvisitednodes":"value":82,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":3767,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":0,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":5,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 66.033 1 -total"," 78.58% 51.891 1 Шаблон:Без_конкретни_източници"," 75.17% 49.635 1 Шаблон:Ambox"," 21.24% 14.023 1 Шаблон:Commonscat"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.018","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":792909,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1243","timestamp":"20190409121759","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0414u0435u0440u0432u0438u0448","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q487865","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q487865","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2008-07-25T14:38:57Z","dateModified":"2019-01-21T14:38:35Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Preziosi_-_Dervi%C5%9F_cer%C5%9Fetor.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":140,"wgHostname":"mw1325"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр