Саръшабан Съдържание География | История | Личности | Побратимени градове | Бележки | Навигация40°58′59.99″ с. ш. 24°42′00″ и. д. / 40.983333° с. ш. 24.7° и. д.Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο ΜηνάΜετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρή Σαμπάν -- ΧρυσούπολιςСтрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 37.Македония. Етнография и статистикаΚατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928„Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
Градове в ГърцияДем Места
гръцкикатаревусаСеверна ГърцияМестаМестаКавалаКерамотифериботниТасосМеждународното летище на Кавала „Александър Велики“музей на река МестаосманцитеГеорги СтрезовВасил КънчовМакедония. Етнография и статистикатурцибългариЦариградската патриаршияБългарската екзархияДимитър МишевLa Macédoine et sa Population ChrétienneгъркоманиБалканската войнаСтефан ЧавдаровАсен ХадживасилевГеорги КаролеевМеждусъюзническата война
Саръшабан
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Саръшабан Χρυσούπολη | |
|---|---|
 | |
  Саръшабан 40.983333, 24.7  Саръшабан | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Площ | 46,89 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Население (2001) | 15 678 души |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Пощенски код | 642 00 |
| Телефонен код | 25910 |
| Официален сайт | http://www.chrysoupoli.gr |
Саръшабан в Общомедия | |
Саръшабан (на гръцки: Χρυσούπολη, Хрисуполи, катаревуса: Χρυσούπολις, Хрисуполис, до 1925 Σαρή Σαμπάν, Сари Сабан[2]) е град в Северна Гърция, център на дем Нестос (Места). По данни от 2001 година населението на града наброява 15 678 души.
Съдържание
1 География
2 История
2.1 В Османската империя
2.2 В Гърция
3 Личности
4 Побратимени градове
5 Бележки
География |
Саръшабан е разположен в централната част на долното течение на река Места, в доста плодородно землище. Отстои на 25 километра източно от областния център Кавала и на 14 километра северно от Керамоти, откъдето с редовни фериботни линии се свързва с близкия остров Тасос. Край града е разположено Международното летище на Кавала „Александър Велики“. За гостите на Саръшабан е уреден музей на река Места.
История |
В Османската империя |
Районът е завладян от османците около 1375 – 1376 година, а дотогава тук се е намирало селището Сапей. На днешното си място Хрисуполи възниква през XVII век под името Ески Саръшабан.
В края на XIX век Саръшабан е неголяма паланка център на Саръшабанската кааза на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за Саръшабан:
| „ | Център на казата е селото „Ханлар“, което е ново и се е образувало от фамилиите на правителствените чиновници и занаятчии чужденци. Това село се е избрало за център поради своето местоположение всред казата и поради важността му от търговска страна. Числото на къщите не е по-голямо от 50. Сега почнали да се заселяват от околията постоянни жители. В „Сари-Шабан“ - така наричат понякога Ханлар - има огнена воденица.[3] | “ |
Към 1900 година Васил Кънчов посочва в статистиката си („Македония. Етнография и статистика“) Сари Шабанъ като селище със 780 жители, от които мнозинството 450 турци, 180 българи и 150 власи, всички християни.[4] Всички християнски жители на Саръшабан са под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 180 българи патриаршисти гъркомани и 150 власи.[5] В града има много българи абаджии, калайджии и дюлгери, а Дечо Ташков притежава бакалски магазин.[6]
В Гърция |
През Балканската война е превзет с бой от четите на Стефан Чавдаров, Асен Хадживасилев и Георги Каролеев на 2 ноември 1912 година.[7] На 11 юли 1913 година е завзет от гръцки части по време на Междусъюзническата война и след войната остава в Гърция.
В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 41 семейства със 185 души, като селището е смесено местно-бежанско.[8]
В 1925 година името Саръшабан – от турското sarı и личното име Шабан,[9] е сменено на Хрисуполи, златен град
Личности |
- Родени в Саръшабан
Янис Богданос (р. 1939), гръцки певец
Янис Богданос (р. 1939), гръцки певец
Побратимени градове |
Златоград, България[10]
Бележки |
↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρή Σαμπάν -- Χρυσούπολις
↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 37.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 203.
↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 232 – 233.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 52.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 115.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 187.
↑ „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
| Дем Места (Нестос) | ||
|---|---|---|
Саръшабан (Хрисуполи) | Аврамилия (Кобанли) | Агиос Космас (Караманли) | Ано Пондоливадо (Домашли) | Аясма (Кури) | Герондас (Бойнус Кизли) | Гравуна (Дойран) | Дамаскиния | Диалекто (Беклеме) | Дипотамос (Чялик) | Дисвато (Недерли) | Еклекто (Арапли) | Ератино (Еретли махале, Ески Саръшабан) | Заркадия (Караджилар) | Екали (Гедикли) | Елафохори (Караджова) | Керамоти (Керемидли) | Кехрокампос (Дарово) | Крини (Агалар) | Крионери (Карага махала) | Макрохори (Узункьой) | Монастираки (Решит бей) | Мунчино (Лекани) | Неа Кария (Чапранди чифлик) | Неа Коми (Еникьой) | Неос Ксериас (Ново Корудере) | Никитес (Газилер) | Парадисос (Инджес) | Паралия Аясматос | Перни (Караджакьой) | Петропиги (Кая бунар) | Пигес (Сусуркьой) | Платания (Муса махале) | Платамонас (Оладжак) | Пондоливадо (Хаджи Оглу Омбаши) | Скопос (Муратли) | Стегно (Мустафа Оглар) | Хайдевто (Хаджи Емин ага) | Хрисохори (Органджи) | ||
Портал „Македония“ Категории:
- Градове в Гърция
- Дем Места
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.688","walltime":"1.260","ppvisitednodes":"value":5082,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":54078,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":9314,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":25,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":8,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":4904,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":4,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1206.105 1 -total"," 62.58% 754.799 2 Шаблон:Флагче"," 58.73% 708.302 1 Шаблон:Флагче/core_wikidata"," 31.56% 380.594 1 Шаблон:Селище_инфо"," 30.32% 365.663 1 Шаблон:Infobox"," 12.26% 147.899 4 Шаблон:Wd"," 8.18% 98.623 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 7.63% 91.997 1 Шаблон:ПК_група"," 7.10% 85.667 2 Шаблон:ПК"," 3.97% 47.874 1 Шаблон:Знаме_и_герб"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.438","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":7043335,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1238","timestamp":"20190409023617","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":134,"wgHostname":"mw1330"););
