Skip to main content

Биково Съдържание География | История | Клането през 1877 година | Източници | Навигацияредактиране42°28′00″ с. ш. 26°12′00″ и. д. / 42.466667° с. ш. 26.2° и. д.*разширитеoik2020.cik.bgoik2020.cik.bgvestnikstroitel.bgредактиратер

Села в област Сливен


селоБългарияобщина Сливенобласт СливенМладово












Биково




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
























Биково




България

42.4667° с. ш. 26.2° и. д.

Биково





Координати: 42°28′00″ с. ш. 26°12′00″ и. д. / 42.466667° с. ш. 26.2° и. д.

42.466667, 26.2


Област Сливен

42.4667° с. ш. 26.2° и. д.

Биково





Общи данни
Население
244 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище
21,994 km²
Надм. височина
148 m
Пощ. код
8885
Тел. код
04557
МПС код
СН
ЕКАТТЕ
4039
Администрация
Държава
България
Област
Сливен
Община
   - кмет

Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)

Биково е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. Кмет на селото е Антон Маринов Господинов (БЗНС-Народен съюз).[1][2]




Съдържание





  • 1 География


  • 2 История


  • 3 Клането през 1877 година


  • 4 Източници




География |




История |


В земите на днешното Биково са съществували праисторически селища, чието изследване е дело на проф. Детев. В местността „Дядовата Дончова могила“ са намирани праисторически харпуни и игли от рибена кост.


При разкопки по време на строителството на магистрала „Тракия“ лот 3 Нова Загора – Ямбол, северно от Биково, е разкрит ритуален комплекс от бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.), състоящ се от един ров (рондел) с овална форма и друг, югозападно от него. Във вътрешността на първия и извън него са разположени много вкопани структури с различна форма и големина.


В тях е открито огромно количество цели и фрагментирани керамични съдове, тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено, каменни брадви, бронзова игла и шило, както и калъп за отливане на метални предмети. Безспорно впечатление прави и големият брой животински кости, които са свързани с извършването на жертвоприношения[3].


Сегашното село възниква около 16 век като турски чифлик на генджилийския (днес Младово) султан. След Кримската война земите станали собственост на двамата братя султани Езет Герай и Каплан Герай. Техните владения включвали 2000 дка земя, най-хубавата гора в околността и половината от селските дворове.



Клането през 1877 година |


През Руско-турската освободителна война, след разгрома на Реуф паша от войските на ген Гурко, турците масово почнали да бягат. Това станало сигнал за довчерашните роби и сараите на султана били разграбени, а младежите обикаляли местата на победата на ген. Гурко при Ени Заара (днес Нова Загора) с цел да си набавят оръжие за отбрана срещу настъпващите орди на Сюлейман паша.


След Старозагорската битка, избягалите турски чифликчии започнали да се връщат заедно с войските на Сюлейман паша. Султанът Адил Герай решил да накаже цялото село за нанесените му щети. Заловени били петимата българи, сдобили се с оръжие и разбили дюкяна и складовете. Те били зверски убити в местността Курткая около днешното село Караново.


Селските първенци решили като откуп да дадат на султана най-добрата кобила на Васил Райноиванов, както и сестра му за жена на турския бей.


Васил организирал бягството на сестра си от чифлика на Адил и още същата нощ я завели в Сливен.


След донос на Адил каймакаминът на Ени Заара наредил селото да бъде обградено от войска, която да накаже „комитското“ село. На 29 юли по Юлианския календар (10 август по Григорианския) селото било завардено от турска конница.


Турците се разправили жестото с мъжкото население. Същия ден били убити Павли чорбаджи, Андрея Райноиванов, Стойо Колев, Калина Славова.


Около 90 души, навързани, били закарани до една поляна в корията близо до селото. Днес там минава пътят за с. Омарчево и Нова Загора.


Всички те били изклани. Оцелял само Герган Славов, който по-късно, заради тези събития и раната по устата, бил наречен „Сечен Герган“.


По-късно са убити селският мухтар Еню Атанасов и даскал Дельо Атанасов Вълканов.


Установени са имената на 100 убити мъже и една жена българи.


Клането в с. Биково, макар и неизвестно досега на нашата общественост, по броя на жертвите се нарежда до Бояджишкото от 1876 година, а по това, че е унищожено практически цялото мъжко население в трудоспособна възраст, е еквивалентно на геноцид, защото практически половината, а може би и по-голямата част от българското население на селото, е избито.[4]



Източници |



  1. oik2020.cik.bg


  2. oik2020.cik.bg


  3. vestnikstroitel.bg


  4. Русев, Щ. 130 години от кървавата трагедия, 2007






Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Биково&oldid=9423393“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.304","walltime":"0.422","ppvisitednodes":"value":3801,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":72947,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":3045,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1427,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 363.958 1 -total"," 65.60% 238.771 1 Шаблон:Селище_в_България"," 63.78% 232.122 1 Шаблон:Infobox"," 24.98% 90.932 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 20.51% 74.655 1 Шаблон:ПК_група"," 19.32% 70.331 2 Шаблон:ПК"," 19.22% 69.950 1 Шаблон:Обработка"," 17.92% 65.213 1 Шаблон:Ambox"," 10.55% 38.388 14 Шаблон:Wikidata"," 9.96% 36.262 2 Шаблон:ПК_точка"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.069","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2220352,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1303","timestamp":"20190419091154","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":141,"wgHostname":"mw1258"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр