Skip to main content

Турски език Съдържание Класификация | История | Географско разпространение | Международни състезания | Фонология | Азбука | Граматика | Литература | Източници и бележки | Външни препратки | НавигацияturразширитеöüВсесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССРTürk Dil Kurumu'nun 2002 yılı çalışmalarıDeutschlandtürkisch? (PDF)Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) (PDF)Language Family Trees – AltaicReport for language code:tur (Turkish)Report for language code:kmr (Kurdish)Discoveries on the Turkic linguistic map (PDF)АрхивTurkishTürkiye'deki Kürtlerin sayısı!Encyclopaedia of Humanities and Social SciencesTürk Dil Kurumu – TarihçeАрхивSesler ve ses uyumlarıLanguage Materials Project: TurkishHemshinli: The Forgotten Black Sea Armenians (PDF)АрхивNutuk: Özgün metin ve çeviri (Atatürk's Speech: original text and translation)Turkey's Kurdish language policy10.1515/ijsl-2012-0051Уикипедия на турски езикТурският език на EthnologueСтатия за турския езикОнлайн Турско <-> Български речникрXX534899cb11955194j(данни)4120079-2sh8513888300573335

Турски език


езиктюркски езикТурцияБлизкия изтокБалканския полуостровБългарияЗападна Европаогузки езициЦентрална АзияогузитеОсманският турскиОсманската империяСредиземномориетолатиницатавокалната хармонияаглутинацияподлог-допълнение-сказуемоименни класоверодовеогузката подгрупатюркските езициазербайджанскитуркменскикашкайскигагаузкиБлизкия изтокИзточна ЕвропаЦентрална АзияСибиралтайско езиково семействоОрхонски надписиМонголиястаротюркски езикорхонска писменостТюркското разселванеСредиземномориетоогузитеСелджуцитеМала Азияогузкия езикМахмуд КашгариарабскиперсийскиТурската литератураОсманската епохаосмански турски езикТурската езикова службаМустафа Кемал АтатюркНутуканглийскиинформационните технологиикюрдскотокюрдски езикБосфораДарданелитетурцитекюрдскиБългарияКипърГърцияСеверна МакедонияРумънияЗадкавказиетоСъветския съюзУзбекистанКазахстанКиргизстанГерманияСъединените щатиФранцияНидерландияАвстрияБелгияШвейцарияВеликобританиякултурната асимилацияофициалният езикТурцияКипъргръцкияСеверна МакедонияПризренски окръгКосовоТурска езикова службаезиковия пуризъмИстанбулАсоциацията за турски езикБалканския полуостровбалканския езиков съюзКипърИзточна ТракияЕгейско мореАнталияЮруцитебалканския гагаузки турски езикдиалектен континуумазербайджанския езикгръцкоКастамонуарменскияАртвинкараманлиитеГърцияМеждународната олимпиада по турски езикИстанбулконтинентахиатусдвуустнена приблизителна съгласназакръглени гласнинебна приблизителна съгласнапредни гласникомплементарно разпределениеобеззвучаванетонемскиярускиявокалната хармониялатинската азбука1 ноември1928Мустафа Кемал Ататюркарабската азбукабългарския език












Турски език




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




















Турски език
Türkçe

/[ˈtyɾctʃe]/
Страна
Турция, Германия, Кипър и др.
Регион
Анадол, Балкански полуостров и др.
Брой говорещи
75.7 млн.[1][2]
Писменост
Латиница
Систематизация по Ethnologue

-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...-Османски турски език
....→Турски
Официално положение
Официален в
Flag of Turkey.svg Турция
Северен Кипър Северен Кипър
Flag of Cyprus.svg Кипър
Контролиран от
Турско лингвистично общество
Кодове

ISO 639-1

tr
ISO 639-2
tur
ISO 639-3
tur

Уикипедия Уикипедия на Турски език

Турски език в Общомедия

Ту̀рският език (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език,[1][2] което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия изток и Балканския полуостров, включително в някои селища в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.


Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата, близък до френското изписване.


Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, отсъствие на именни класове и граматични родове.




Съдържание





  • 1 Класификация


  • 2 История


  • 3 Географско разпространение

    • 3.1 Официален статут


    • 3.2 Диалекти



  • 4 Международни състезания


  • 5 Фонология

    • 5.1 Съгласни


    • 5.2 Гласни звукове


    • 5.3 Вокална хармония



  • 6 Азбука


  • 7 Граматика

    • 7.1 Местоимения


    • 7.2 Прилагателни


    • 7.3 Словоред


    • 7.4 Примери



  • 8 Литература


  • 9 Източници и бележки


  • 10 Външни препратки




Класификация |


Турският език е част от огузката подгрупа на тюркските езици. Той е до голяма степен взаимноразбираем с останалите огузки езици, като азербайджански, туркменски, кашкайски и гагаузки.[3]


Тюркската езикова група обхваща около 30 съвременни езика, говорени в Близкия изток, Източна Европа, Централна Азия и Сибир. При тях се наблюдават някои от типичните особености на турския език, като вокална хармония, аглутинация и отсъствие на граматичен род.[2] Тюркските езици обикновено са включвани в по-голямото алтайско езиково семейство.[4]



История |


Най-ранните известни днес тюркски текстове са монументалните Орхонски надписи от 30-те години на VIII век, открити в днешна Монголия.[5] Те са писани на изчезналия днес старотюркски език, като е използвана т.нар. орхонска писменост.[6]


С Тюркското разселване от VI-XI век тюркските езици се разпространяват в области, разпръснати от Сибир до Средиземноморието. През XI век част от огузите, водени от династията на Селджуците, достига източните части на Мала Азия, пренасяйки огузкия език, пряк предшественик на турския.[7] По това време в Централна Азия Махмуд Кашгари, един от първите тюркски езиковеди, публикува речник на тюркските езици и карта на тяхното географско разпространение.[8]


След като турците приемат исляма през X век, в използвания в администрацията език навлизат множество арабски и персийски думи. Турската литература през Османската епоха, особено поезията, е силно повлияна от персийската, като заема от нея традиционни метрики и голямо количество думи. Литературният и официален език от този период е известен като османски турски език. Той е силно повлиян от арабския и персийския и е трудноразбираем за повечето турци – по-слабо образованите говорят простонароден турски (kaba Türkçe), който лексикално е по-слабо арабизиран и персизиран и който става основа на съвременния турски.[9]


След края на Османската империя и основаването на Република Турция през 1932 година е учредена Турската езикова служба под патронажа на президента Мустафа Кемал Ататюрк, която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти.[10] Забранявайки употребата на чуждици в печата, службата успява да премахне няколкостотин чужди думи. Повечето думи, които службата се опитва да въведе са новосъздадени на основата на тюркски корени, а други са старотюркски думи, които не се използват от векове.[11] Много от думите, създадени от Турската езикова служба, се използват успоредно с техните стари съответствия, понякога с леко различаващо се значение.


В резултат на рязката промяна в езика се появяват чувствителни различия в речника между поколенията. Докато родените преди 40-те години на XX век са склонни да изполват по-често традиционни думи с арабски и персийски произход, по-младите поколения ползват съответните наложени от образователната система техни заместители. Като ироничен пример за този процес е сочена известната реч „Нутук“, произнесена от самия Ататюрк през 1927 година, която оттогава е адаптирана трикратно (през 1963, 1986 и 1995 година), така че да е разбираема за по-късната публика.[12][13]


От последните десетилетия на XX век Турската езикова служба продължава работата си по създаване на нови думи, изразяващи нови концепции и технологии, на мястото на новонавлизащи, главно английски, чуждици. Много от тези нови думи, особено в областта на информационните технологии, успяват да се наложат, но службата е критикувана за създаването на изкуствено звучащи термини.


Езиковата реформа от началото на XX век е съпътствана от кампания за асимилация на етническите малцинства, най-голямо сред които е кюрдското, което наброява 15 – 25% от населението.[14][15] Правителството полага особени усилия за налагането на турския език – кюрдските имена, включително названия на селища, са заменяни с турски, обучението по кюрдски език в училищата е премахнато и дори е забранено използването на езика на обществени места.[16] През XX век в Турция е проведена мащабна замяна на заварени топоними от нетурски произход с турски. Процесът продължава и в наши дни, като се стига до крайни решения, като промяната на световноизвестни и утвърдени географски наименования като Босфора и Дарданелите.



Географско разпространение |




Карта на разпространението на турския език по света


Турският е родният език на турците, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. Към 2005 година 93% от жителите на Турция, около 67 милиона души, говорят турски като майчин език,[1] като родният език на останалите е основно кюрдски.[17]


Дълготрайно установените турскоезични общности са най-значими в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя – България, Кипър, Гърция, Северна Македония, Румъния.[18] Турското малцинство, живяло в Задкавказието, през 40-те години е принудително изселено в различни части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.[19]


Над 2 милиона души, говорещи турски език, живеят в Германия, а значителни общности има и в Съединените щати, Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания.[20] В резултат на културната асимилация, част от турските имигранти не говорят езика много добре.[21]



Официален статут |


Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър, наред с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на Северна Македония, както и в Призренски окръг в Косово.


В Труция регулационният орган, контролиращ книжовната норма на турския език, е основаната през 1932 година Турска езикова служба. Тя е силно повлияна от идеологията на езиковия пуризъм, като една от основните ѝ цели е замяната на заемки и чужди граматични конструкции с тюркски еквиваленти.



Диалекти |


Съвременният книжовен турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул.[22] В наши дни в различни части на Турция се запазват някои диалектни особености, въпреки диалектното изравняване в резултат на използването на книжовния език в средствата за масова информация и образованието от 30-те години на XX век насам.[23] През последните години няколко турски университета, съвместно с работна група на Асоциацията за турски език, провеждат изследване на диалектите, подготвяйки подробен диалектен атлас на турския език.[24][25]


Румелийският диалект се говори от преселници от Балканския полуостров и включва няколко подгрупи, като делиормански, динлер и адакале, които са повлияни от балканския езиков съюз. Други диалекти са кипърския в Кипър, одринския в Източна Тракия, егейския по крайбрежието на Егейско море до Анталия. Юруците в южната част на Мала Азия също говорят обособен турски диалект,[26] който обаче се различава от балканския гагаузки турски език, говорен от юруците на Балканския полуостров.


В югоизточните части на Турция преобладаващият диалект е гюнедооу, а в източните – дооу, който образува диалектен континуум с азербайджанския език. В Централна Мала Азия основният диалект е орта анадолу, а в източната част на черноморското крайбрежие – карадениз, в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава значително гръцко влияние във фонологията и синтаксиса.[27]Кастамонският диалект се говори в района на Кастамону, а хемшиндже, който е повлиян от арменския – в района на Артвин.[28]Караманлийският диалект се говори от общността на караманлиите в Гърция, за които той е книжовен език.



Международни състезания |


За най-престижното състезание по турски език в света се счита Международната олимпиада по турски език, която се провежда всяка година в Истанбул. На последната олимпиада участват 140 страни от 5 континента.



Фонология |



Съгласни |




































































Съгласни фонеми в книжовния турски език


Устнени

Зъбни

Венечни

Задвенечни

Небни

Заднонебни

Гласилкови

Носови

m


n





Преградни

p

b

t

d


(c)
(ɟ)

k

ɡ


Африкатни



t͡ʃ
d͡ʒ




Проходни

f

v


s

z

ʃ

ʒ



h

Приблизителна


(ɫ)

l

j



Едноударни



ɾ




Фонемата меко g, изписвана като 〈ğ〉, представлява хиатус или много слаба двуустнена приблизителна съгласна между закръглени гласни, слаба небна приблизителна съгласна между незакръглени предни гласни и хиатус в останалите случаи. Тя никога не се явява в началото на дума или сричка и винаги е предшествана от гласна. В края на дума или пред друга съгласна тя удължава предходната гласна.[29]


В традиционните турси думи звуковете [c], [ɟ] и [l] са в комплементарно разпределение с [k], [ɡ] и [ɫ] – първите се явяват до предни гласни, а вторите – в съседство със задни гласни. В заемки и собствени имена разпределението на тези фонеми е нерегулярно – в такива думи [c], [ɟ] и [l] често са в съседство със задни гласни.[30]


Турският правопис отразява обеззвучаването, при което звучна съгласна, като //b d dʒ ɡ//, се обеззвучава до /p t tʃ k/ в края на думата или пред съгласна, но запазва звучността си пред гласна. В заемки звучното съответствие на /k/ е //g//, а в местни думи – //ğ//.[31]













































Примери за обеззвучаване при съществителни
Основна
съгласна
Беззвучна
форма
Изходна
морфема
Речникова форма
Дателен падеж
Значение
bp*kitabkitapkitabaкнига
cç*ucucaвръх
dt*budbutbudaбут
td*edetmekederimправя
gk*rengrenkrengeцвят (заемка)
ğk*ekmeğekmekekmeğeхляб

Обеззвучаването е подобно на това в немския и руския, но за разлика от тези езици в турския то е отразено и в правописа. Въпреки това при някои думи, като ad /at/ („име“) изходната форма се запазва и при изписването, за да се направи разграничение от at /at/ („кон“). Други изключения са od („огън“; разграничение от ot, „билка“), sac („ламарина“; разграничение от saç, „коса“). Повечето заемки се изписват по начина, по който се произнасят, но някои, като hac, şad или yad, също запазват звучните си съгласни. Местните съществителни от две или повече срички, които завършват на /k/ в речниковата си форма, почти винаги имат за изходна крайна съгласна //ğ//, но при повечето глаголи и едносрични съществителни няма такава зависимост.[32]



Гласни звукове |




Вокална хармония |


Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).


Вокална хармония






















Меки гласни
Твърди гласни
Тесни
Незакръглени
i
ı
Закръглени
ü
u
Широки
Незакръглени
e
a
Закръглени
ö
o

Примери:


  • örtülü [йортюлю] – покрит, забулен

  • anılarım [анъларъм] – моите спомени

  • hızlı [хъзлъ] – бърз

  • yürümek [юрюмек] – вървене


Азбука |





Ататюрк представя новата турска азбука на хората в Кайсери; 20 септември 1928 г. (Корица на френското списание L'Illustration)


Съвременната турска азбука (Türk Alfabesi) е 29-буквен вариант на латинската азбука. Въведена е на 1 ноември 1928 г. от Мустафа Кемал Ататюрк и заменя старата османска турска азбука, основана на арабската азбука.




























































































БукваМФАтранскрипция
A a
[a]
а
B b
[b]
б
C c
[ʤ͡]
дж
Ç ç
[ʧ͡]
ч
D d
[d]
д
E e
[e]
е
F f
[f]
ф
G g
[g]
г
Ğ ğ

удължава гласна или свързва две гласни
H h
[h]
х
I ı
[ɯ]
среден звук между „у“ и „ъ“.
İ i
[i]
и
J j
[ʒ]
ж
K k
[k], [kʲ]
к
L l
[l], [lʲ]
л, л*
M m
[m]
м
N n
[n]
н
O o
[o]
о
Ö ö
[œ]

ö, Среден звук между „е“ и „о“ като нем. Ö в Hölle и като фр. eu в jeune
P p
[p]
п
R r
[r]
р
S s
[s]
с
Ş ş
[ʃ]
ш
T t
[t]
т
U u
[u]
у
Ü ü
[y]

ü, среден звук между „и“ и „у“ в германския über
V v
[v]
в
Y y
[j]
ѝ
Z z
[z]
з


Граматика |



Местоимения |




















































Лични местоимения в турския език
Лице и число
Именителен падеж
Винителен падеж
Родителен падеж
Дателен падеж
Местен падеж
Отделителен падеж
1. л. ед. ч.
ben – аз
beni
benim
bana
bende
benden
2. л. ед. ч.
sen – ти / siz – вие (учтива форма)
seni
senin
sana
sende
senden
3 л. ед. ч.
o – той, тя, то
onu
onun
ona
onda
ondan
1 л. мн. ч.
biz – ние
bizi
bizim
bize
bizde
bizden
2 л. мн. ч.
siz – вие
sizi
sizin
size
sizde
sizden
3. л. мн. ч.
onlar – те
onları
onların
onlara
onlarda
onlardan


Прилагателни |


Прилагателните имена в турския език не се скланят, а това означава, че те не се променят в зависимост от род, число или падеж. Ако обаче бъдат ползвани като съществителни, а това е възможно за повечето прилагателни имена, тогава те се скланят. Например, güzel – красиви, става güzeller – красиви(те) хора.



Словоред |


Словоредът в турския език е много по-различен от българския:


  • сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;

  • определението винаги стои пред определяемото.

Още една разлика с българския език е отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. Родът се подразбира от контекста. В речника прилагателните са преведени на български в мъжки род.


Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.



Примери |



  • göz означава „око“. Ако добавим наставка lük, gözlük, тогава ще означава „очила“. Ако добавим çü ще стане gözlükçü „някой, който продава очила“ или „продавач на очила“. Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава „бизнесът с очила“ или „търговията с очила“. Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte „в бизнеса с очила“ или „в търговията с очила“.


  • araba означава „кола“. Ако добавим наставка lar, arabalar, ще означава „коли“. Ако добавим ımız ще стане arabalarımız „нашите коли“ или „колите ни“. Ако прибавим наставката за местен падеж da, arabalarımızda , ще означава „в нашите коли“. Ако добавим и наставката за глагола „съм“ в трето лице множествено число yız, ще се получи arabalarımızdayız, което ще означава „ние сме в колите си/нашите коли“.


Литература |



  • Решат Нури – „Чучулигата“;


  • Назъм Хикмет – поет, писател и драматург.


Източници и бележки |



  1. абв European Commission 2006.


  2. абв Katzner 2002.


  3. UCLA International Institute, Center for World Languages 2007.


  4. Gordon 2005a.


  5. Ergin 1980, с. 8.


  6. Ishjatms 1990.


  7. Findley 2004.


  8. Soucek 2000.


  9. Glenny 2001, с. 99.


  10. Lewis 2002.


  11. Türk Dil Kurumu 2007.


  12. Lewis 2002, с. 2 – 3.


  13. Yazıcı 2007.


  14. Milliyet 2008.


  15. Mackey 2002, с. 350.


  16. Zeydanlıoğlu 2012, с. 99 – 125.


  17. Gordon 2005c.


  18. Lewis 2009.


  19. Демоскоп Weekly .


  20. Gordon 2005b.


  21. Cindark 2004, с. 3.


  22. Campbell 1995, с. 547.


  23. Johanson 2001.


  24. Özsoy 2000.


  25. Akalın 2003.


  26. Shashi 1992, с. 47.


  27. Brendemoen 1996.


  28. Vaux 2001.


  29. Zimmer 1999, с. 155.


  30. Lewis 2001, с. 3 – 4, 6.


  31. Türk Dil Kurumu 2013.


  32. Lewis 2001, с. 10.



  • Всесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССР. // Демоскоп Weekly. Посетен на 2 март 2010. (на руски)

  • Akalın, Şükrü Halûk. Türk Dil Kurumu'nun 2002 yılı çalışmaları. // Türk Dili 85 (613). January 2003. (на турски)

  • Brendemoen, B.. Phonological Aspects of Greek-Turkish Language Contact in Trabzon. // Conference on Turkish in Contact, Netherlands Institute for Advanced Study (NIAS) in the Humanities and Social Sciences, Wassenaar, 5 – 6 февруари 1996. 1996. (на английски)

  • Campbell, George. Concise compendium of the world's languages. London, Routledge, 1995. (на английски)

  • Cindark, Ibrahim et al. Deutschlandtürkisch? (PDF). // ids-mannheim.de. ids-mannheim.de, 2004. Посетен на 21 януари 2014. (на немски)

  • Ergin, Muharrem. Orhun Abideleri. Boğaziçi Yayınları, 1980. ISBN 0-19-517726-6. (на турски)

  • Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) (PDF). // European Commission, 2006. Посетен на 14 февруари 2010. (на английски)

  • Findley, Carter V. The Turks in World History. Oxford University Press, October 2004. ISBN 0-19-517726-6. (на английски)

  • Glenny, Misha. The Balkans – Nationalism, War, and the Great Powers, 1804 – 1999. New York, Penguin, 2001. (на английски)

  • Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Language Family Trees – Altaic. // Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Ethnologue, 2005a. Посетен на 18 март 2007. (на английски)

  • Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Report for language code:tur (Turkish). // Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Ethnologue, 2005b. Посетен на 4 септември 2011. (на английски)

  • Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Report for language code:kmr (Kurdish). // Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Ethnologue, 2005c. Посетен на 18 март 2007. (на английски)

  • Ishjatms, N. Nomads In Eastern Central Asia. // History of civilizations of Central Asia. Т. 2. UNESCO Publishing, October 1996. ISBN 92-3-102846-4. (на английски)

  • Johanson, Lars. Discoveries on the Turkic linguistic map (PDF). // Swedish Research Institute in Istanbul, 2001. Архив на оригинала от 5 февруари 2007. Посетен на 18 март 2007. (на английски)

  • Katzner, Kenneth. Languages of the World. Routledge, 2002. ISBN 978-0415250047. (на английски)

  • Lewis, Geoffrey. Turkish Grammar. Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-870036-9. (на английски)

  • Lewis, Geoffrey. The Turkish Language Reform: A Catastrophic Success. Oxford University Press, 2002. ISBN 0-19-925669-1. (на английски)

  • Lewis, M. Paul. Turkish. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2 март 2010. (на английски)

  • Mackey, Sandra. The reckoning: Iraq and the legacy of Saddam. W.W. Norton and Company, 2002. (на английски)

  • Türkiye'deki Kürtlerin sayısı!. // Milliyet. Milliyet, 6 юни 2008. Посетен на 29 юни 2008. (на турски)

  • Özsoy, A. Sumru и др. Türkçe’nin ağızları çalıştayı bildirileri. Boğaziçi Üniversitesi Yayınevi, 2000. ISBN 9755181407. (на турски)

  • Shashi, Shyam Singh. Encyclopaedia of Humanities and Social Sciences. Anmol Publications, 1992. p. 47. Посетен на 26 март 2008. (на английски)

  • Soucek, Svat. A History of Inner Asia. Cambridge University Press, March 2000. ISBN 978-0-521-65169-1. (на английски)

  • Türk Dil Kurumu – Tarihçe. // Türk Dil Kurumu. Архив на оригинала от 16 март 2007. Посетен на 18 март 2007. (на турски)

  • Sesler ve ses uyumları. // Türk Dil Kurumu, 2013. Посетен на 13 януари 2013. (на турски)

  • Language Materials Project: Turkish. // UCLA International Institute, Center for World Languages, February 2007. Посетен на 26 април 2007. (на английски)

  • Vaux, Bert. Hemshinli: The Forgotten Black Sea Armenians (PDF). // Harvard University, 2001. Архив на оригинала от 15 март 2007. Посетен на 24 април 2007. (на английски)

  • Yazıcı, Bedi. Nutuk: Özgün metin ve çeviri (Atatürk's Speech: original text and translation). // 2007. Посетен на 28 септември 2007. (на турски)

  • Zeydanlıoğlu, Welat. Turkey's Kurdish language policy. // International Journal of the Sociology of Language 2012 (217). The University of Uppsala, 14 септември 2012. DOI:10.1515/ijsl-2012-0051. p. 99 – 125. (на английски)

  • Zimmer, Karl et al. Turkish. // Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet. Cambridge, Cambridge University Press, 1999. ISBN 0-521-65236-7. (на английски)

  • Йорданова, Милена. Граматичен минимум по турски език. София, Университетско издателство, 2015. ISBN 978-954-07-3997-7. (на български)

  • Jordanowa, Milena. Język turecki. Minimum gramatyczne. Warszawa, Wydawnictwo Akademickie Dialog, 2018. ISBN 978-83-8002-761-9. (на полски)



Външни препратки |



Уикикниги

В Уикикниги има на разположение:
Речник на турските думи в българския език




Уикицитат


Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Турски пословици и поговорки.



  • Уикипедия на турски език

  • Турският език на Ethnologue


  • Статия за турския език ((ru))

  • Онлайн Турско <-> Български речник


  • [1] – Turkification of the Toponyms in the Ottoman Empire and the Republic of Turkey




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Турски_език&oldid=9437769“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.668","walltime":"0.916","ppvisitednodes":"value":25107,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":130703,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":43271,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":16,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":12,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":11894,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 727.057 1 -total"," 37.45% 272.261 1 Шаблон:Език"," 36.56% 265.779 1 Шаблон:Infobox"," 23.28% 169.242 3 Шаблон:Флагче_с_име"," 22.70% 165.043 3 Шаблон:Флагче"," 22.48% 163.452 1 Шаблон:Дребно"," 19.16% 139.306 32 Шаблон:Cite"," 14.42% 104.838 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 11.85% 86.141 14 Шаблон:Cite_web"," 11.58% 84.183 23 Шаблон:IPAlink"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.128","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":3359276,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1279","timestamp":"20190420200345","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0422u0443u0440u0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q256","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q256","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-11-24T15:57:43Z","dateModified":"2019-04-20T20:03:44Z","headline":"u0442u044eu0440u043au0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":164,"wgHostname":"mw1325"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр