Таекуон-до
Таекуон-до е единственото източно бойно изкуство, което е и олимпийска дисциплина
Информация
Фокусиран на	удари с ръка и удари с крак
Тип	Пълен контакт (WT) , лек и среден контакт (ITF, GTF, ATA, TI, TAGB)
Държава	Южна Корея
Създател	Чой Хонг Хи
Създадено	1950 – 1955 г.
Олимпийски спорт	от 2000 г.
Таекуон-до в Общомедия

Таекуон-до (на корейски: 태권도, в свободен превод – „Пътят на ударите с ръце и крака“ или „система от ръце и крака“) е вид източно бойно изкуство, развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 – 2002).

Двете най-големи Таекуон-До организации са: Международната федерация по Таекуон-До (ITF) – със седалища в Северна Корея, Канада и Испания. И Световната федерация по Таекуондо (WTF), която е създадена през 1973 г. и е със седалище в Южна Корея. Съществува и Българска Таекуон-до Федерация (БТФ).

През 1955 г. Таекуон-до получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели. Разглеждани са няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата от генерал Чой Хонг Хи комисия приела предложеното название – Таекуон-До.

През 1959 г. Таекуон-До се разпростира извън границите на Корея.

През 1960 г. се отбелязва бързо разпространение и популярност на Таекуон-до не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по Таекуон-до се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната Таекуон-До Федерация (ITF).

На 28 май 1973 г. Световната Таекуон-До Федерация е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.

От 2000 г. Таекуон-до WTF е единственото източно бойно изкуство, което е и олимпийска дисциплина.

История |

Таекуон-до е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи. Официална дата, на която е признато възникването на Таекуон-до е 11 април 1955 г.

Названието „Таекуон-до“ е съставено от 3 корейски думи:

• „Тае“ – означава крак, изпълнение на удари с крака или в скок;


• „Куон“ – ръка, нанасяне на удари с ръка, чупене с ръка;


• „До“ – път.

Основните техники в Таекуон-до са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 – 1954. Той използва познанията си по Те Кион и Карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.

Развитието на Таекуон-до в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуон-до (БФТ) към Международната Таекуон-до Федерация, както и подготовката на български национален отбор за участие в международни прояви.

Малко по-късно майсторът става първи преподавател в новосъздадената специалност „Таекуон-до“ в Национална Спортна Академия. През 1989 г. официално се учредява БФТ. Голям принос за развитието и утвърждаването на Таекуон-до в България имат корейските инструктори, работили в България: майстор Ким Чол Ман VI дан (1989 –­ 1993), майстор Сок Мин Чол VII дан (1993 ­– 1999), и най-вече на майстор Ким Унг Чол IX дан, който и до днес преподава в България.

Теория на силата |

Равновесие
(Запазване на баланс)

• Ударът е по-ефективен, когато тялото е в равновесие.


• Когато теглото на тялото е равномерно разпределено върху двата крака, центъра на тежестта трябва да бъде в средата на линията между двата крака.


• Когато цялото тегло е само върху единия крак, то центъра на тежестта на тялото трябва да е на вертикалната линия, преминаваща през средата на ходилото.

Контрол на дишането

• Трябва да се издишва силно при удар или блок. Така се напрягат стомашните мускули и се отдава максимала сила на удряния обект. Издишването гарантира, че няма да вдишаме по време на удара, което може да попречи на движението и да предизвика загуба на мощ на удара. Трябва да се вдишва бавно при подготовката на следващото движение.

Маса и ускорение

• Според втория закон на Нютон силата е равна на масата по ускорението.


• За да стане ударът по мощен, трябва в него да се вложи по-голяма маса от тялото с по-голямо ускорение.


• Ускорението е по-голямо при по-голяма скорост на извършване на ударите. Трябва да се стремим скоростта да е максимална в последната фаза на удара.


• Начин да вложим нашата маса е като повдигнем центъра на тежеста на тялото ни чрез отскок или изправяне на коленете, а в момента на удара се снишим. При това използваме и силата на земното привличане, което ни дава и допълнително ускорение.

Отпускане и усукване

(Блоковете с ръка или ударите почти винаги са свързани с усукване на китката точно преди крайната фаза на удара)

• Силата идва от отпускането, не от мускулите. Напрегнатостта на мускулите забавя движенията и намалява скоростта. Бавно вдишване и отпускане предшестват всеки от удари, както е при туловете.

Клетва |

• Аз ще спазвам принципите на Таекуон-до;


• Аз ще уважавам инструкторите и старшите;


• Аз никога не ще злоупотребя с Таекуон-до;


• Аз ще защитавам свободата и справедливостта;


• Аз ще градя един по-мирен свят;

Принципи |

• Учтивост,


• Почтеност,


• Постоянство,


• Самоконтрол,


• Непоколебим дух.

Не е необходимо да се говори за това, че успехите или неудачите в Таекуон-до много зависят от това как трениращия разбира и прилага на практика принципите на Таекуон-до, служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изкуство.

Учтивост |

Може да се каже, че учтивостта е неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.

Формирайки своя характер, трениращите Таекуон-до са длъжни да спазват следните правила, включвайки ги като задължителен елемент в тренировъчния процес.

1. Да се развива дух на взаимоуважение.


2. Да се борят със своите лоши навици.


3. Да бъдат вежливи.


4. Да се поддържа атмосфера на справедливост и хуманизъм.


5. Да се съблюдава йерархията в отношенията между трениращите и инструктора, начинаещите и напредналите, старите и младите.


6. Да се държи в съответствие с приетия етикет.


7. Да се уважава положението на другите.


8. Да се отнася към другите честно и открито.


9. Да се въздържа от приемането или връчването на подаръци във всички случаи, когато това може да бъде изтълкувано погрешно.

Почтеност |

В Таекуон-до значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието и в речниците. Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.

По долу са приведени примери, илюстриращи недостатъците на честността.

• Опити от преподаване на невярна техника от инструктора поради липса на знание или безотговорност.


• Използване на подпилени или предварително сцепени дъски при демонстрация на силов тест.


• Опити на инструктора да „маскира“ недостатъците на своята техника като създава добри условия за тренировка.


• Подкупване на инструктора.


• Опити от страна на трениращите да получат по-висока степен за осъществяването на грозни намерения или за демонстриране на своето превъзходство.


• Инструктор, преподаващ Таекуон-до единствено в името на удовлетворяване на собствените материални изгоди.


• Игнориране мнението на начинаещите.

Постоянство |

Древните хора са казвали: „Упоритостта води към съвършенство“. За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство.

Една от тайните на майсторите на Таекуон-до гласи: „упорито преодолявай всички трудности“. А Конфуций е казал: „Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне“.

Самоконтрол |

Самоконтролът е важно както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.

Лао Дзъ е казал: „Силният – това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия“.

Непоколебим дух |

Трениращите Таекуон-до са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това кой е противникът или колко много са противниците.

Колани |

• 
  Бял: Символизира чистота, тоест начинаещите в самото начало практикуват Таекуон-до, без да имат никакви знания и умения;


• 
  Жълт: Символизира Земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на Таекуон-до;


• 
  Зелен: Символизира началният етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на Таекуон-до;


• 
  Син: Символизира небето, към което подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство;


• 
  Червен: Символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол;


• 
  Черен: Противоположност на белия, символизира майсторство на техниката на Таекуон-до, а също така и че притежателите на този пояс не се боят от силите на мрака и злото.

Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, Червеният и Синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на червен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на Таекуон-До, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира:

• стремеж към постигането на цели, които са били неосъществими преди това;


• служба на един господар с непоколебима преданост;


• достигане на победата само с един удар;

Философия |

Философията на Таекуон-до така, както е написана от генерал Чой:

1. Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно.


2. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните.


3. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си – никога.


4. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо.


5. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му.


6. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел.


7. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи.


8. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза.


9. Бъди вечния учител, който учи с тяло, когато е млад, с думи, когато е стар и с духовни напътствия след смъртта си.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Таекуон-до.

Външни препратки |

• 
  Сайтове за Таекуон-до в архивно копие на проект „Отворена директория“
  

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Taekwondo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.