1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна). Остават 305 дни до края на годината. В Древен Рим от 1 март започва новата година по римския календар, съответно и мандата на избраната от народа магистратура.

Събития |

• 
  86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.


• 
  317 г. – Константин I провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.


• 
  1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.


• 
  1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.


• 
  1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.


• 
  1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.


• 
  1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.


• 
  1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.


• 
  1803 г. – Охайо става 17-я щат на САЩ.


• 
  1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.


• 
  1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.


• 
  1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.


• 
  1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.


• 
  1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.


• 
  1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.


• 
  1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.


• 
  1879 г. – Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.


• 
  1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руският цар и император Александър II.


• 
  1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.


• 
  1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
  


• 1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.


• 
  1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

Седалището на МВФ във Вашингтон

• 
  1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.


• 
  1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.


• 
  1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.


• 
  1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.


• 1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.


• 
  1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.


• 1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.


• 
  1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.


• 
  1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.


• 
  1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.


• 
  1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.


• 
  1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.


• 
  1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.


• 
  1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.


• 1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.


• 
  1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.


• 
  1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.


• 1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.


• 
  1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.


• 
  1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.


• 
  1980 г. – Открит е естествения спътник на Сатурн – Елена.


• 
  1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.


• 
  1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.


• 
  1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.


• 
  1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“


• 
  1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.


• 
  1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.


• 
  1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.


• 
  2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.


• 
  2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.


• 
  2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.


• 2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.


• 2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.


• 
  2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.


• 2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.


• 
  2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.


• 
  2009 г. – Официално е открито Радио Видин – най-новият проект на Българското национално радио.

Родени |

Фредерик Шопен

Ицхак Рабин

• 
  1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)


• 
  1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)


• 
  1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)


• 
  1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)


• 
  1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)


• 1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)


• 
  1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)


• 
  1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)


• 
  1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)


• 
  1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)


• 1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)


• 
  1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)


• 
  1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)


• 
  1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)


• 
  1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)


• 
  1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)


• 
  1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)


• 
  1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)


• 
  1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)


• 
  1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)


• 
  1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)


• 
  1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)


• 
  1921 г. – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)


• 1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет († 2017 г.)


• 
  1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)


• 
  1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)


• 
  1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)


• 
  1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)


• 1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)


• 
  1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)


• 1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор


• 
  1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.)


• 
  1939 г. – Цветан Тодоров, български философ († 2017 г.)


• 
  1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал


• 1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист


• 
  1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)


• 
  1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who)


• 
  1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед


• 
  1947 г. – Дора Христова, български диригент


• 
  1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург


• 
  1952 г. – Мартин О'Нийл, североирландски футболист


• 1952 г. – Стивън Барнс, американски писател


• 
  1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор


• 
  1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик


• 
  1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси учен


• 
  1963 г. – Томас Андерс, германски рок-музикант (Modern Talking)


• 
  1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист


• 
  1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист


• 
  1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор


• 
  1967 г. – Францобел, австрийски писател


• 
  1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор


• 
  1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор


• 
  1973 г. – Добромир Георгиев, български поет


• 
  1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка


• 1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса


• 1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист


• 
  1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор


• 
  1983 г. – Алисия, чалга певица


• 1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист


• 1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист


• 1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба


• 
  1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист


• 
  1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка


• 
  1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист


• 
  1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител

Починали |

Матей Преображенски

• 
  589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)


• 
  1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)


• 
  1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)


• 
  1697 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.)


• 
  1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)


• 
  1862 г. – Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.)


• 
  1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)


• 
  1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)


• 1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)


• 
  1878 г. – Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.)


• 
  1905 г. – Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.)


• 
  1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)


• 
  1914 г. – Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.)


• 
  1916 г. – Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.)


• 
  1925 г. – Оскар Ленц, германски изследовател († 1848 г.)


• 
  1931 г. – Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.)


• 
  1932 г. – Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.)


• 
  1936 г. – Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.)


• 
  1938 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.)


• 
  1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)


• 
  1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)


• 
  1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)


• 
  1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)


• 
  1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)


• 1972 г. – Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.)


• 
  1984 г. – Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.)


• 
  1991 г. – Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.)


• 
  1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)


• 
  1995 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)


• 1995 г. – Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)


• 
  1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)


• 
  2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)


• 
  2012 г. – Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор (* 1943 г.)


• 
  2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)

Празници |

• 
  Православна църква – св. Евдокия


• 
  Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)


• 
  Международен ден на гражданската защита – Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита


• 
  Световен ден на котката (в зависимост от конкретната държава, може да се отбелязва и на 8 август)


• 
  Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник)


• 
  България – Баба Марта
  


• 
  Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството


• 
  Румъния – Марцишор (Mărţişor)
  


• 
  Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)


• 
  Швейцария – Ден на републиката