Лого

Заседателната зала на Европейската комисия

Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.^[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28^[2] члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,^[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.^[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.^[4] Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.^[1]

История |

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман
от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. Оттогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.^[5]

Структура |

Европейската комисия се състои от генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и служби^[6]

Генерални дирекции |

• BUDG Бюджет


• GROW Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП


• TAXUD Данъчно облагане и митнически съюз


• CLIMA Действия по климата


• ECHO Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ


• EUROSTAT Евростат – европейска статистика


• ENER Енергетика


• SANTE Здравеопазване и безопасност на храните


• AGRI Земеделие и развитие на селските райони


• ECFIN Икономически и финансови въпроси


• DIGIT Информатика


• COMM Комуникации


• COMP Конкуренция


• DEVCO Международно сътрудничество и развитие


• HOME Миграция и вътрешни работи


• MOVE Мобилност и транспорт


• Морско дело и рибарство


• RTD Научни изследвания и иновации


• EAC Образование, младеж, спорт и култура


• ENV Околна среда


• NEAR Политика за съседство и преговори за разширяване


• JUST Правосъдие и потребители


• REGIO Регионална и селищна политика


• JRC Съвместен изследователски център


• CONNECT Съобщителни мрежи, съдържание и технологии


• EMPL Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване


• TRADE Търговия


• FISMA Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари


• HR – Човешки ресурси и сигурност


• Писмени преводи


• Устни преводи

Изпълнителни агенции |

• INEA Изпълнителна агенция за иновации и мрежи


• EASME Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия


• REA Изпълнителна агенция за научни изследвания


• EACEA Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура


• CHAFEA Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните


• ERC Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет

Служби |

• Библиотека и център за електронни ресурси


• PMO Управление и плащане по индивидуални права


• SG Генерален секретариат


• Длъжностно лице за защита на данните


• OLAF Европейска служба за борба с измамите
  


• EPSO Европейска служба за подбор на персонал


• EPSC Европейски център за политическа стратегия


• FPI Инструменти в областта на външната политика


• OIB Инфраструктура и логистика в Брюксел
  


• OIL Инфраструктура и логистика в Люксембург
  


• Служба Правна


• Работна група за подготовката и провеждането на преговорите с Обединеното кралство по реда на член 50 от ДЕС


• Служба за вътрешен одит


• Служба за исторически архиви


• Служба за подкрепа на структурните реформи


• OP Служба за публикации
  

Избор на ЕК |

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета^[1].

Настояща комисия 2014 – 2019 |

 Основна статия: Комисия Юнкер

Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.^[7][8] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.^[9][10]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.^[11]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.^[12][13]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

• Заетост, растеж и инвестиции^[14]


• Цифров единен пазар^[15]


• Енергиен съюз^[16]

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си^[17]

Вижте също |

• Представителство на Европейската комисия в България

Източници и бележки |

Външни препратки |

• Официален сайт на ЕК на български


• Представителства на ЕК в страните от Европейския съюз


• Делегации на ЕК по света

п б р Европейски комисии Комисии на ЕОВС (1952 – 1967): Моне | Майер | Фине | Малвестити | Дел Бо Комисии на ЕИО (1958 – 1967): Халщайн I | Халщайн II Комисии на Евратом (1958 – 1967): Арманд | Хирш | Шатене Комисии на EО/ЕС (от 1967 до днес): Рей | Малфати | Маншолт | Ортоли | Дженкинс | Торн | Делор I | Делор II | Делор III | Сантер | Марин | Проди | Барозо I | Барозо II  | Юнкер