Skip to main content

Унгарски език Съдържание Класификация | Географско разпространение | Фонология | Граматика | Литература | Външни препратки | НавигацияHNGпреброяване през 2001преброяване през 2002преброяване през 2001преброяване през 2002преброяване през 2001преброяване през 2001Унгарският език на EthnologueБезплатен Унгарски РечникрЕзиците в Европа

Унгарски език


угро-фински езикЦентрална ЕвропаиндоевропейскотоезиковедитеУнгарияПървата Световна ВойнаРумънияТрансилванияХаргитаМурешКоваснаСловакияУкрайнаСърбияХърватияАвстрияСловенияГеографско разпространениеугърските езициугро-финските езициуралските езици70-те години на XVII век1717политически споровеосемнайсетидеветнайсети векиндоевропейскотоавстронезийскотохантийскотоАржентинаАвстралияБелгияБразилияКанадаЧехияФинландияФранцияГерманияХоландияИталияШвейцарияОбединеното КралствоСъединените щатиВенецуелаофициалният езикевропейския съюзВойводинаСловенияХодош/ХодосДобровник/ДобронакЛендава/Лендвасловенскиямалцинственрегионален езикАвстрияХърватияСловакияРумънияСловакияДиалектитеЕтнологчангоОкръг БакъуРумънияудвояватсричка












Унгарски език




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето
















Унгарски език
magyar
Страна
Унгария и някои облсти на Румъния, Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения
Брой говорещи
14 500 000
Систематизация по Ethnologue

-Уралски
.-Угро-фински
..-Угърски
...-Унгарски
....→Унгарски
Официално положение
Официален в
Флаг на Унгария Унгария
Контролиран от
Кодове

ISO 639-1

hu
ISO 639-2
hun
ISO 639-3
HNG

Унгарски език в Общомедия

Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа. Като един от малкото модерни европейски езици, които не принадлежат на индоевропейското езиково семейство, той винаги е представлявал голям интерес за езиковедите. Говорен е в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави. Унгарското име за езика е magyar [ˈmɒɟɒr̪].


Има около 14,5 милиона говорещи, от които 10 милиона живеят в днешна Унгария. Около три милиона живеят в области, отстъпени от Унгария след Първата Световна Война. От тези най-голямата група живее в Румъния, където има приблизително 1,4 милиона унгарци, особено в Трансилвания (Erdély), включително окръзите Харгита (Hargita), Муреш (Maros) и Ковасна (Kovászna). Останалите унгароговорещи малцинства се намират в Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватия, Австрия и Словения, а също така има и около милион души, разпръснати из други части на света (виж Географско разпространение).




Съдържание





  • 1 Класификация

    • 1.1 Звукови съответствия



  • 2 Географско разпространение

    • 2.1 Официално положение


    • 2.2 Диалекти



  • 3 Фонология

    • 3.1 Гласни


    • 3.2 Съгласни



  • 4 Граматика

    • 4.1 Азбука


    • 4.2 Падежи



  • 5 Литература


  • 6 Външни препратки




Класификация |


Унгарският е член на угърските езици, които са подгрупа на угро-финските езици, които пък от своя страна са клон на уралските езици. Сходства между угърските и финските езици са били забелязани през 70-те години на XVII век и установени, заедно със сходствата между всички езици от уралското семейство, през 1717 г., въпреки че класификацията на унгарския продължила да бъде въпрос на политически спорове през осемнайсети и деветнайсети век. Днес уралското семейството се смята за един от най-добрите примери за голямо езиково семейство заедно с индоевропейското и австронезийското.



Звукови съответствия |


Има многобройни правилни (т.е. такива, които се извършват по определени правила) звукови съответствия между унгарския и останалите угърски езици. Например унгарското á [aː] съответства на хантийското [o] в определени случаи, унгарското h [h] отговаря на хантийското [x], докато унгарското крайно z [z] съответства на хантийското крайно [t]. Следващата таблица сравнява унгарския с другите два угърски езика.


































ХантийскиМансийскиУнгарскизначение

[køtʃǝɣ]

[kɛ:si]
kés [ke:ʃ]
„нож“

[xot]

ház [haːz]
„къща“

[sot]

[sa:t]
száz [saːz]
„сто“

[tø:ɣǝt]

[tɒ:wt]
tűz [ty:z]
„огън“

[xotǝp]

[xulǝp]
háló [ha:lo:]
„мрежа“

[tur]

[tor]
torok [torok]
„гърло, шия“

[loŋkǝr]

[tɛŋkǝr]
egér [ege:r]
„мишка“ (ПУ *šiŋere > фин. hiiri, коми ширь)

Отдалечеността между угърските и финските езици е по-голяма, но съответствията са също правилни. Родството става по-очевидно, когато се сравняват всичките угърски езици с всичките фински езици, защото тогава индивидуалните особености се виждат по-добре, но тук ще сравним само унгарски с фински.


  • Финското [p] съответства на унгарското [f]:












ФинскиУнгарскизначение
pala [pala]
falat [fɒlɒt]
„залък“ (хант. [pul])
puu [puː]
fa [fɒ]
„дърво“
purku [purku]
forr [forr]
„снежна вихрушка“
  • Финското [k] отговаря на унгарското [k], когато е пред предни гласни












ФинскиУнгарскизначение
keri [keri]
kéreg [keːrɛg]
„кора“ (дървесна)
kyynel [kyːnel]
könny [køɲɲ]
„сълза“
kieri- [kieri]
kerék [kɛre:g]
„търкалям, колело“ (хант. [kørǝk] „кръг“)
  • Финското [k] съответства на унгарското [h], когато е пред задни гласни












ФинскиУнгарскизначение
kota [kota]
ház [haːz]
„къща, колиба“ (хант. [xot])
kala [kala]
hal [hɒl]
„риба“ (хант. [xul])
kuule- [ku:le]
hall- [hɒll]
„слушам, чувам“ (хант. [xol]-)
  • Финското [t] отговаря на унгарското [t] в началото на думата









ФинскиУнгарскизначение
tunte- [tunte]
tud- [tud]
„зная“
talvi [talvi]
tél [teːl]
„зима“ (хант. [telǝɣ])
  • Финското [l] съответства на унгарското [l]









ФинскиУнгарскизначение
kuole- [kuole]
hal- [hɒl]
„умирам“ (хант. [xat]-)
lintu [lintu]
lúd [luːd]
„птица, гъска“ (хант. [lont])

Това са само мостри, но дори и в малия брой думи по-горе, други правилни съответствия са очевидни, напр. финското [nt] и унгарското [d] в „зная“ и „птица/гъска“.



Географско разпространение |


Унгарски се говори в следните държави:
























ДържаваГоворещи
Унгария9 546 374 (преброяване през 2001)

Румъния
(главно в Трансилвания)
1 443 970 (преброяване през 2002)
Словакия520 528 (преброяване през 2001)

Сърбия
(главно във Войводина)
285 000 (преброяване през 2002)

Украйна
(главно в Закарпатия)
149 400 (преброяване през 2001)
Канада75 555 (преброяване през 2001)
Израел70 000
Австрия22 000
Хърватия16 500
Словения9240

Говорещи унгарски има също така и в Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Холандия, Италия, Швейцария, Обединеното Кралство, Съединените щати, Венецуела и в други части на света, които добавят още около един милион говорещи.



Официално положение |




Области в Европа, където се говори унгарски език. Въз основа на скорошни преброявания и на Световната книга на фактите (CIA World Factbook 2006)


Унгарският е официалният език на Унгария и следователно един от официалните езици на европейския съюз.


Унгарският е също така и един от официалните езици на Войводина и официален език на три градски общини в Словения (Ходош/Ходос, Добровник/Добронак и Лендава/Лендва) заедно със словенския.


Унгарският е признат като малцинствен или регионален език в Австрия, Хърватия и Словакия.


В Румъния и Словакия той е официален език на местно равнище във всички комуни, градове и общини, където етническата група на унгарците наброява над 20% от населението.



Диалекти |


Диалектите на унгарския, установени от Етнолог, са: Алфьолдски, Западнодунавски, Дунавко-тиски, Североизточен унгарски, Северозападен унгарски, Секейски и Западен унгарски. Характерно за унгарските диалекти е, че в повечето случаи те са взаимно разбираеми. Унгарският диалект чанго, който не е описан от Етнолог, се говори главно в Окръг Бакъу, Румъния. Малцинството чанго е било напълно изолирано то другите унгарци и затова тези хора са запазили диалект, силно наподобяващ средновековен унгарски.



Фонология |


В унгарския има 14 гласни звука и 25 съгласни звука.


Дължината на сългасните също е смислоопределяща в унгарския. Повечето от съгласните звуци могат да се удвояват.


Основното ударение винаги е на първата сричка от думата. Понякога има и вторично ударение, падащо на други срички, особено при сложните думи, например „viszontlátásra“ (довиждане), което се произнася /ˈvisontˌlaːtaːʃrɒ/.


Хармонията между предни и задни съгласни е важна черта от унгарската фонология.



Гласни |


Гласните звуци могат да се групират по двойки от дълги и къси гласни. Тези двойки имат сходно произношение и се различават само по продължителността на звука, с изключение на двойките a/á и e/é, които се различават и по затвореността си и по дължината си.
































Фонема
Обичаен начин на изписване
/ɒ/
a
/aː/
á
/o/
o
/oː/
ó
/u/
u
/uː/
ú
/ɛ/
e
/eː/
é
/i/
i
/iː/
í
/ø/
ö
/øː/
ő
/y/
ü
/yː/
ű

Около една трета от унгарците произнасят и една петнайсета гласна /e/, изписан като е, идентично на изписването на фонемата /ɛ/. Две трети от унгарците обаче не различават тази гласна и происнасят буквата е винаги като /ɛ/.



Съгласни |






















































Фонема
Обичаен начин на изписване
/p/
p
/b/
b
/t/
t
/d/
d
/c/
ty
/ɟ/
gy
/k/
k
/g/
g
/f/
f
/v/
v
/s/
sz
/z/
z
/ʃ/
s
/ʒ/
zs
/j/
j, ly
/h/
h
/ts/
c
/dz/
dz
/tʃ/
cs
/dʒ/
dzs
/l/
l
/r/
r
/m/
m
/n/
n
/ɲ/
ny

Всяка съгласна има и дълга версия, дългата версия се изписва чрез удвояване на буквата, например: bb, pp, ss, и т.н. В случая на графеми, състоящи се от повече от една буква, се удвоява само първия знак: ccs, ddzs, ddzs, ggy, lly, nny, ssz, tty, zzs.


Буквите ch, q, w, x, y се срещат само в чужди думи и някои стари фамилни имена. Те се произнасят съответно като /h/ (или /x/), /k/, /v/, /ks/ и /j/ (или /i/). Някои унгарски фамилни имена са изписвани със запазване на по-стари форми на унгарския правопис, несъответстващ на днешния правопис, примерно пише се Kossuth, Széchenyi, Kiss, Tóth, но се произная като Kosut, Szécsényi, Kis, Tót.


Най-важни вариации (алофони) на съгласните са:


  • /n/ става /ŋ/ пред g и k

  • /j/ става /ç/ след p, t и k на края на думата

  • /h/ на края на думата в някои думи не се произнася

  • /h/ понякога става /x/ или /ɦ/


Граматика |



Азбука |


В унгарската азбука има 44 букви: a, á, b, c, cs, d, dz, dzs, e, é, f, g, gy, h, i, í, j, k, l, ly, m, n, ny, o, ó, ö, ő, p, q, r, s, sz, t, ty, u, ú, ü, ű, v, w, x, y, z, zs. Буквите q, w, x, y се срещат само в чужди думи и някои унгарски фамилни имена.



Падежи |


Броят на падежите в унгарския език е спорен, има различни становища по въпроса. Едно крайно становище твърди, че в унгарския език падежи няма, тъй като понятетието „падеж“ може да бъде отнасяно само за индоевропейските езици. Друго крайно становище твърди, че всичките граматически окончания, изразяващи синтатктическо отношение са падежни окончания.


Най-разпостраненото мнение смята, че падежнте окончания се разделят на същински и други, като за „същински“ се смятат онези, които могат да бъдат използвани едновременно в единствено и множествено число, с или без определен член, докато за „други“ смятаме всичките останали, които имат синтактически по-ограничена употреба.


Макар да няма общо мнение кои падежни окончания следва да бъдат смятани за същински падежни окончания, най-общо 18 окончания могат да бъдат причислени към тази група:













































































Именителен падежemberчовек (подлог)
Винителен падеж-tembertчовек (пряко допълнение)
Родителен падеж
-nak / -nek
embernekна човек (притежание)
Дателен падеж
-nak / -nek
embernekна човек (даване на)
Творителен падеж
-val / -vel
emberrelс човек
Каузатив-értemberértза (заради) човек
Транслатив
-vá / -vé
emberréв човек (превръщане в човек)
Инесив
-ban / -ben
emberben(място:
къде?)
в човек (вътре)
Супересив
-n / -en / -on / -ön
emberenна/върху човек (отгоре на повърхността)
Адесив
-nál / -nél
embernélдо човек (в близост до)
Илатив
-ba / -be
emberbe(посока:
накъде?)
в човек (към вътрешността)
Сублатив
-ra / -re
emberreна/върху човек (към повърността)
Алатив
-hez / -hoz / -höz
emberhezпри/до човек (в близост до)
Елатив
-ból / -ből
emberből(посока:
откъде?
от човек (от вътрешността)
Делатив
-ról / -ről
emberrőlот човек (от повърхността)
Аблатив
-tól / -től
embertőlоткъм човек (от близост при)
Терминатив-igemberigдо човек (посока: къде?)
Есив-kéntemberkéntкато човек (състояние)


Литература |


  • Лесничкова, Лиляна. Унгарският език в представите на българите – митове и реалност. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., УИ, 2010,


Външни препратки |





Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Правила за транскрипция и правопис на унгарските географски имена



  • Унгарският език на Ethnologue

  • Безплатен Унгарски Речник




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Унгарски_език&oldid=9040908“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.212","walltime":"0.264","ppvisitednodes":"value":1448,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":34421,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1990,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":11,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":6,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 149.378 1 -total"," 78.17% 116.775 1 Шаблон:Език"," 74.09% 110.675 1 Шаблон:Infobox"," 13.68% 20.429 5 Шаблон:Език/Семейство"," 12.25% 18.300 1 Шаблон:Официални_езици_на_ЕС"," 10.20% 15.240 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 4.94% 7.374 62 Шаблон:IPA"," 2.76% 4.120 1 Шаблон:Унгария"," 1.86% 2.783 1 Шаблон:Trsp/3"," 1.69% 2.520 1 Шаблон:Trsp/2"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.028","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1083368,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1296","timestamp":"20190401063852","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0423u043du0433u0430u0440u0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q9067","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q9067","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-12-07T13:24:03Z","dateModified":"2018-12-30T23:58:24Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":111,"wgHostname":"mw1333"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Category:Tremithousa Media in category "Tremithousa"Navigation menuUpload media34° 49′ 02.7″ N, 32° 26′ 37.32″ EOpenStreetMapGoogle EarthProximityramaReasonatorScholiaStatisticsWikiShootMe