Пустец, Преспанското езеро и остров Мал град

Мала Преспа е историко-географска област и община в Република Албания, част от административна област Корча. Областта е разположена на западния бряг на Преспанското езеро. На изток Мала Преспа се простира до продължението на планината Галичица – Суха гора. В общината влизат девет села – Леска, Цере, Пустец, Зърновско, Шулин, Глобочени, Долна Горица, Горна Горица и Туминец. Най-голямото селище и център на общината е Пустец, което се намира в южния край на областта.

Население |

Мала Преспа има около 5000 души население. След 1945 г., под натиска на тогавашна Югославия местното население е признато от албанската държава като македонско малцинство и има право на обучение на обявената за майчин език македонска езикова норма на българския език в началното училище. С цел свободното пътуване и престой в Северна Македония голяма част от жителите на Мала Преспа имат и македонско гражданство, което им позволява безвизово влизане и в България до 1 януари 2007 г.

В Мала Преспа функционира и филиалът „Преспа“ на дружеството на българите в Албания „Иван Вазов“ с председател Сотир Митрев от Пустец.

Обявилите се за етнически македонци жители на Мала Преспа са организирани в организацията „Преспа“, както и в политическите партии Македонски алианс за европейска интеграция (МАЕИ),^[1] чиито председател е Едмонд Темелко и Партия за демократически просперитет (ПДП)^[2].

Култура |

В Мала Преспа публичните надписи са двуезикови

В Мала Преспа са запазени редица културни паметници. На остров Мал Град, в албанската част на Голямото Преспанско езеро е запазена пещерната църква „Света Богородица“. Няколко пещерни църкви са запазени и край селата Пустец и Глобочени. Край село Туминец, в северната част на Мала Преспа се намира манастирът „Света Марена“ (възобновен през 1888 година) и едноименна пещерна църква.

В Мала Преспа се издава вестник на македонски литературен език „Преспа“. Има и частна радиостанция на македонски литературен език, активно подпомагана от Северна Македония. Радио програми на езиковата норма в Северна Македония се предават и от близкия град Корча, по Радио „Корча“.

Гербът на община Пустец, одобрен през 2004 година, представлява Звездата от Вергина с надпис Општина Пустец, което се тълкува от някои като официално признание на употребата на македонската езикова норма в Република Албания.

Личности |

• 
  Илия Дигалов – революционер


• 
  Никола Беровски – учител


• 
  Илинден Спасе – писател


• 
  Стерьо Спасе – писател

Вижте също |

• 
  Бобощица и Дреново
  


• Билища


• Връбник


• Голо бърдо

Външни препратки |

• Во Албанија се врати македонското име на Пустец


• 
  Идентитетот на античките корени докажан со шеснаесеткракото сонце, статия за община Пустец от македонския вестник „Македонско сонце“


• Българите в Албания: Повече от 1000 години реален факт


• Албания дава повече права на македонското малцинство, за да си осигури членство в Европейския съюз


• Местни избори в Мала Преспа, 2007


• Македонският става официален език в Албания


• Албания призна българското национално малцинство

Литература |

• Бобев, Боби. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война, сп. Векове, 1985, № 4, с. 40 – 45


• Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913 – 1939, С. 2000


• Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)


• Огнянов, Михаил. Македония – преживяна съдба, София 2002


• 
  Поппетров, Сребрен. Истината по правата на българското малцинство в Албания, сп. Отец Пайсий, 1932, № 3, с. 37 – 39


• 
  Поппетров, Сребрен. Български села в Албания, сп. Отец Пайсий, 1933, № 2 – 3, с.72 – 75


• 
  Трайчев, Георги. Преспа, София 1923


• 
  Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Пайсий, 1929, № 13 – 14, с. 212 – 213


• 
  Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Пайсий, 1931, № 9 – 10, с. 129 – 135


• Чавкаловски, Илија, Преспа, Скопје, 2001

Бележки |

Портал „Македония“