Власи
Куцовласи от Воденските планини, ДАА
Религия	православие
Власи в Общомедия

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан І Велики, Юстин II и навярно Фока.

Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи – например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.

Етимология |

Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски wołoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец.^[1] Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирани келти-кимври.

Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свободни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр. Валкум. Например етнонимът гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ. Съществува мнение че влах означава пастир.

Влахия |

В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите, както и на север до Полша, а на запад до Чехия и Хърватия. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.

• У(н)гровлахия, по-късно Влашко – между Карпатите и Дунав, деляща(о) се на:
  
  • 
    Мунтения (Голямо Влашко) – на изток от река Олт
    
  
  
  • 
    Олтения (Малко или Долно Влашко) – на запад от река Олт
    
  
  


• Молдовлахия, Черна Влахия или Молдавия – между Карпатите и Днестър
  


• 
  Горна Влахия – в Епир
  
  • Москополе


• 
  Велика Влахия – в Тесалия
  


• 
  Малка Влахия – в Етолия, Акарнания, Дорида и Локрида
  


• 
  Стара Влашка – и в Босна – виж Романия
  


• 
  Бяла Влахия – в Мизия
  


• 
  Морлахия или Черна Влахия – в Далмация
  


• 
  Сремска Влахия – на река Сава
  


• 
  Моравска Влахия – в Чехия
  

Народи |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Власи

Култура |

Македонски арумъни продават печена царевица в Румъния, 1855 г.

Както и при езика, културните връзки между северните власи (румънци) и южните власи (арумани) са прекъснати през 10 век и оттогава те са подложени на различни културни влияния:

• 
  Румънската култура е била подложена на асимилационен натиск от славяните, а по-късно от унгарците и немците (главно в Трансилвания). През 19 век се засилва влиянието на Западна Европа, най-вече на Франция.


• 
  Арумънската култура е силно повлияна от Византия и Гърция.

Преобладаващата религия на власите е православието, но в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). Известен брой власи в днешна Гърция дори приемат исляма и след размяната на население от 1923 се преселват в Турция.

Неетническа употреба |

В отделни случаи терминът „власи“ няма етнически смисъл. В широк балкански ареал през Средновековието под „власи“ се разбира пастирско население, практикуващо сезонно скотовъдство, независимо от етническата му принадлежност.^[2][3]

Според Петър Коледаров сред католиците в някои страни на Средновековна Европа терминът „влах“ е бил равнозначен на „източноправославен“, с пейоративен оттенък.^[4]

Една от възможните употреби на „влах“ в днешна Гърция е със значението на „невеж селяндур“.^[5]

Бележки |

Източници |

• 
  Промяна на етническите модели на идентичност при българските армъни (власи) и нейните последствия, Българска Етнология 1/2001 [на български]. София, стр. 5 – 25. от Теде Кал (Thede Kahl).

Външни препратки |

• Държавна статистическа служба на Република Македония


• 
  Изследвания на власите от Астериос Кукудис


• 
  [1] (Етимология)