Арумъни Съдържание Картографиране и групиране | Название | Източници | Външни препратки | Бележки | Навигация"Изследвания за арумъните" на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997. ((el))www.proiectavdhela.roMacedon Armans CouncilMacedon Armans Association from FranceConsiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projectsФолклорна асоциация на власите (армани) в Бер, Гърция Аромъните-южнодунавски румънциНародни приказки на цинцарски, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα ΒαλκάνιαКартаКарта на влашките села в ПиндHistory of Bulgary Family
Арумъни
Гърция
Сърбия
Румъния
БългарияарумънскирумънскигръцкиБалканския полуостровСеверна ГърцияАлбанияСеверна МакедонияБългарияарумънскиябалканските романски езицирумънския езикпиндениПиндграмощаниГрамощафрашеротиФрашермузакириМузакиямоскополциМоскополеправославниСиракоЧумеркаЙоани КолетиКаларитиСотириос ВулгарисBulgariГустав ВайгандекзониммъгленорумънитеистрорумънитеРумънцитегъркоманите
Арумъни
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Арумъни | |
|---|---|
 Знаме на арумъните | |
| Общ брой | над 100 000 |
| Значителен брой в |
 Северна Македония: 9695 (2002) |
| Език | арумънски, румънски, гръцки, български, сръбски, македонска литературна норма |
| Религия | православие |
| Сродни етно групи | мъгленорумъни, истрорумъни, румънци |
Арумъни в Общомедия | |
Арумъни (варианти армъни,[1][2][3][4]аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnj, Rrãmenji, Rrãmãnji, на румънски: Aromâni на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.
Съдържание
1 Картографиране и групиране
2 Название
3 Източници
4 Външни препратки
5 Бележки
Картографиране и групиране |
Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).[5] По вероизповедание са православни.
Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:[6][7][8]
- Аспропотамос
- Мецовска Хора
- Чумерка
- Загори
- Гревена
- Коница
- Грамос
- Москополе
- Западна Македония
- Олимп
- Мъглен
- Фрашър
Континентална Гърция (Ипати, Карпениси и Стратос)- Крушево
От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.[9]
Название |
Арумъните и мегленорумъните в Южните Балкани.
Влахиня в района на Катерини – Лариса през Първата световна война
Влашко семейство от Македония през Първата световна война
Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.
Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция аурмъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.
Източници |
- "Изследвания за арумъните" на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997. ((el))
Външни препратки |
- www.proiectavdhela.ro
- Macedon Armans Council
- Macedon Armans Association from France
- Consiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projects
- Фолклорна асоциация на власите (армани) в Бер, Гърция
Аромъните-южнодунавски румънци ((ru))- Народни приказки на цинцарски, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.
Бележки |
↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.
↑ Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.
↑ Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.
↑ Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.
↑ Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19
↑ Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια
↑ Карта
↑ Карта на влашките села в Пинд
↑ History of Bulgary Family
Портал „Македония“ Категория:
- Арумъни
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.164","walltime":"0.236","ppvisitednodes":"value":2836,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":12123,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2227,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":13,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":5,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":3465,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 180.322 1 -total"," 73.27% 132.120 1 Шаблон:Етническа_група"," 71.46% 128.866 1 Шаблон:Infobox"," 26.99% 48.663 1 Шаблон:Флагче"," 12.05% 21.732 1 Шаблон:Флагче/core_local"," 10.38% 18.718 2 Шаблон:Флагче/Файл"," 8.61% 15.520 1 Шаблон:Флагче/Файл2"," 7.81% 14.090 3 Шаблон:Lang"," 6.47% 11.662 1 Шаблон:Портал"," 4.32% 7.798 1 Шаблон:Портал/Данни"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.021","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":914239,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1223","timestamp":"20190421232742","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":111,"wgHostname":"mw1247"););
