Основни райони с българско население днес – Мала преспа, Голо бърдо и Гора.

Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души^[1][2]. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.^[3]

История |

Днешна Албания дълги векове през средновековието е част от Българската държава. Тук е областта Кутмичевица главен културно-просветен център на българите, тук в Драч – Северна Албания е роден Йоан Кукузел един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, тук той пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“ посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година. – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.

Разположение |

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4 000), Драч (2 – 3 000), Пешкопия (около 1000 души)^[4].

Българите в областта Кукъска Гора, т.н. Горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села^[5].

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“, и др^[6].

Култура |

Български организации са: Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008).

Признаване на българското малцинство в Албания |

Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.

През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Република Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.

Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония. Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.^[7]

Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:

- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;

- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;

- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.

На 15.02.2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.

Официалният текст в приетия доклад^[8] гласи:
„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.

На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.^[9][10]

Образование |

На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.^[11]

Вижте също |

• Горани


• Голо бърдо


• Мала Преспа

Външни препратки |

• Агенция за българите в чужбина


• Държавна агенция за българите в чужбина


• Ide.li


• Доклад на Европейския парламент относно Албания за 2016


• Филмът на bTV Репортерите: „Нашенци“

Източници |

п б р Българска диаспора Азия · Антарктида · Африка · Европа · Океания · Северна Америка · Южна Америка  Държави Австрия · Австралия · Албания · Алжир · Аржентина · Беларус · Бразилия · Белгия · Босна и Херцеговина · България · Венецуела · Германия · Грузия · Гърция · Дания · Естония · Индия · Ирландия · Испания · Италия · Йордания · Катар · Казахстан · Канада · Кипър · Киргизстан · Китай · Косово · Колумбия · Кувейт · Латвия · Либия · Ливан · Литва · Люксембург · Мароко · Мексико · Молдова · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · ОАЕ · Обединено кралство · Перу · Полша · Португалия · Румъния · Русия · Северна Македония · Сирия · Словакия · Словения · Сърбия · САЩ · Таджикистан · Тунис · Туркменистан · Турция  · Узбекистан · Украйна · Унгария · Уругвай · Финландия · Франция · Хондурас · Хърватия · Черна гора · Чехия · Чили · Швеция · Швейцария · Южна Африка · Япония Области Бесарабия · Банат · Крим · Таврия

п б р Български етнографски групи В границите на сегашна България: Балканджии Добруджанци Ваяци Кариоти Капанци Македонци (Пиринска Македония) Мизийци Рупци Парапанковци Полянци Помаци (в Южна България) Тракийци Шопи Задгранични, погранични и етнически смесени (или оспорвани): Банатски българи Бесарабски българи Власи Гагаузи Горани Карашовени Малоазийски българи Македонци (във Вардарска и Егейска Македония) Помаци (в Гърция и Турция) Тронки Торлаци Хърцои

Портал „Македония“