Ракета Съдържание Конструкция | Вижте също | Източници | НавигацияРакетите: II част – конструктивни особеностиредактирате
Ракети
въздушнагазоваатмосфератавакуумракетно горивоТрети закон на Нютонфойерверкракета-носителпропелантътхимическа реакцияизгаряне
Ракета
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Ракета.
Ракета е летателен апарат, движещ се посредством реактивна сила, създавана чрез изхвърляне на част от собствената му маса. За да лети ракетата, не е задължително наличието на въздушна или газова среда – тя може да лети както в атмосферата, така и във вакуум.
Ракетите се задвижват с твърдо или течно ракетно гориво. При изгарянето си горивото образува газова струя, която предизвиква движение на реактивен принцип – виж Трети закон на Нютон.В дадения случай това ще гласи: Теглителната сила на ракетния двигател е равна на скоростта на изгорелите газове умножена по тяхната маса.
В общия случай думата „ракета“ означава различни летящи устройства – от празничния фойерверк до космическа ракета-носител.
Съдържание
1 Конструкция
1.1 Обтекател
1.2 Корпус
1.3 Двигателна установка
1.4 Сопло
2 Вижте също
3 Източници
Конструкция |
От конструктивна гледна ракетите притежават някои характерни елементи, които спомагат полета ѝ в и извън атмосферата на Земята.
Обтекател |
За да се минимализира въздушното съпротивление, от една страна площта на ракетата, обтичана от въздуха, трябва да бъде възможно най-малка (т.е. ракетата трябва да бъде възможно най-тясна), за да бъде и триенето минимално, а от друга – формата на ракетата трябва да е такава, че да се обтича плавно (ламинарно) от въздуха. Ако при обтичането се образуват турбулентни завихряния, това води до допълнително въздушно съпротивление, което може многократно да надхвърли съпротивлението от триене, а освен това и значително влошава устойчивостта на полета. Обтичането на ракетата се определя до голяма степен именно от формата на предната част, където се поставя и обтекателя.
Оптималната форма на обтекателя се определя от скоростта на движение на ракетата. Ако ракетата е предназначена за дозвуков полет, то теорията и практиката показват, че най-добрата форма на обтекателя е параболичната (объл нос). В свръхзвуковия диапазон обаче предпочитана започва да става острата конусообразна форма. Колкото по-бързо се движи ракетата, толкова по-остър трябва да е обтекателя ѝ. Но тъй като при много високи свръхзвукови скорости ракетата се нагрява значително, острите ръбове не са желани и затова в този случай отново започват да се използват заоблени форми, чрез които топлината се разпределя по-плавно.
Корпус |
Корпусът на ракетите е кух цилиндър, чиято цел е да помещава пропелантът на ракетата и нейния двигател. Към него се поставят следните изисквания – да е колкото се може по-лек и колкото се може по-здрав. Конструкцията на корпуса силно зависи от размерите на ракетата – ако ракетата е малка и лека, е достатъчно да се използва тръба в прекия смисъл на думата, която се изработва от полимер, композитен материал или лек метал. Масивните ракети имат по-усложнена конструкция на корпуса, наподобяваща тази на фюзелажа на самолетите. Формата на корпуса се задава от множество здрави рамки с пръстеновидна форма, съединени помежду си с метални елементи, простиращи се надлъж по ракетата и наричани стрингери. От външната страна на този „скелет“се поставя обшивката, която посреща въздушното натоварване и го предава равномерно на силовите елементи – рамките.
Типът на ракетата също оказва влияние върху конструкцията на корпуса ѝ. Например ракетите, използващи твърдо гориво, извършват изгарянето му направо в корпуса на ракетата. Това означава, че корпусът трябва да понася допълнително натоварване от високото налягане вътре и следователно обшивката ще бъде по-дебела.
Двигателна установка |
В мнозинството от ракетите реактивната сила се създава посредством химическа реакция – изгаряне на гориво. Затова такива ракети се наричат химически. Характерна особеност за този вид ракети е, че се зареждат както с гориво, така и с окислител. Всички останали конвенционални горивни двигатели използват за изгарянето на горивото кислород от атмосферата. Ракетите обаче летят на височина, където кислородът е крайно недостатъчно, ако изобщо го има, и затова те се зареждат освен с гориво и с кислород съдържащи съединения.
Сопло |
Соплото всъщност е неделима част от двигателната установка, но поради важността му, то често се разглежда отделно. От неговата конструкция зависи с каква скорост газовете, получени при изгарянето на горивото, ще напуснат ракетата. Тази скорост трябва да бъде колкото се може по-висока, за да бъде ракетата максимално бърза.
Принципът при конструиране на соплото е следният – в горивната камера в резултат на химическата реакция са получени газове с високо налягане, което по законите на механиката на флуидите, трябва да се преобразува в кинетична енергия – т.е. скорост на газа. За целта се използва ефектът на Бернули: ако имаме една тръба със стесняващо се сечение и в нея протича някакъв флуид – течност или газ – той непрекъснато увеличава скоростта си, докато тръбата се стеснява, а същевременно налягането му намалява.
Ракетните сопла приличат именно на стесняваща тръба, в която газът се ускорява. Но при свръхзвуковите ракети това не е достатъчно. Изгорелите газове се ускоряват до звукова скорост в стесняващото се сопло и тогава сечението на соплото трябва да започне да се разширява, което води до допълнително ускоряване на вече свръхзвуковите газове. Това се получава, защото свръхзвуковият поток се държи противоположно на дозвуковия – скоростта му се увеличава в разширяваща се тръба и се намалява в стесняваща се. В крайна сметка, за да се ускорят ракетните газове до свръхзвукова скорост, формата на соплото (наричано в този случай сопло на Лавал) трябва да е първоначално стесняваща се, а след това разширяваща се.
Вижте също |
- Балистична ракета
- Крилата ракета
- Космически полети през 2008
Източници |
- Ракетите: II част – конструктивни особености
Категория:
- Ракети
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.060","walltime":"0.085","ppvisitednodes":"value":96,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":2143,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":335,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":5,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 27.686 1 -total"," 59.82% 16.563 1 Шаблон:Към_пояснение"," 38.67% 10.705 1 Шаблон:Ракети-мъниче"," 23.65% 6.549 1 Шаблон:Шаблон_на_мъниче"],"cachereport":"origin":"mw1242","timestamp":"20190409123745","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0420u0430u043au0435u0442u0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q41291","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q41291","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-01-27T15:25:51Z","dateModified":"2019-03-17T23:03:00Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e2/Apollo11-Launch-Tower-Camera.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":130,"wgHostname":"mw1250"););