Skip to main content

Ракета Съдържание Конструкция | Вижте също | Източници | НавигацияРаке­тите: II част – кон­с­т­рук­тивни особеностиредактирате

Ракети


въздушнагазоваатмосфератавакуумракетно горивоТрети закон на Нютонфойерверкракета-носителпропелантътхимическа реакцияизга­ряне












Ракета




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Ракета.




Изстрелването на Аполо 11 с първите хора, които ще стъпят на Луната




Ракета Атлас на САЩ




Ракета Протон на Русия


Ракета е летателен апарат, движещ се посредством реактивна сила, създавана чрез изхвърляне на част от собствената му маса. За да лети ракетата, не е задължително наличието на въздушна или газова среда – тя може да лети както в атмосферата, така и във вакуум.


Ракетите се задвижват с твърдо или течно ракетно гориво. При изгарянето си горивото образува газова струя, която предизвиква движение на реактивен принцип – виж Трети закон на Нютон.В дадения случай това ще гласи: Теглителната сила на ракетния двигател е равна на скоростта на изгорелите газове умножена по тяхната маса.


В общия случай думата „ракета“ означава различни летящи устройства – от празничния фойерверк до космическа ракета-носител.




Съдържание





  • 1 Конструкция

    • 1.1 Обтекател


    • 1.2 Корпус


    • 1.3 Двигателна установка


    • 1.4 Сопло



  • 2 Вижте също


  • 3 Източници




Конструкция |


От конструктивна гледна ракетите притежават някои характерни елементи, които спомагат полета ѝ в и извън атмосферата на Земята.



Обтекател |


За да се минимализира въздушното съпротивление, от една страна площта на раке­тата, обти­чана от въз­духа, трябва да бъде възможно най-малка (т.е. раке­тата трябва да бъде въз­можно най-тясна), за да бъде и триенето минимално, а от друга – формата на раке­тата трябва да е такава, че да се обтича плавно (лами­нарно) от въз­духа. Ако при обти­ча­нето се обра­зу­ват тур­бу­лен­тни завих­ря­ния, това води до допъл­ни­телно въз­душно съп­ро­тив­ле­ние, което може мно­гок­ратно да над­х­върли съп­ро­тив­ле­ни­ето от три­ене, а освен това и зна­чи­телно вло­шава устой­чи­востта на полета. Обтичането на ракетата се определя до голяма степен именно от формата на предната част, където се поставя и обтекателя.


Оптималната форма на обтекателя се определя от скоростта на движение на ракетата. Ако раке­тата е пред­наз­на­чена за доз­ву­ков полет, то тео­ри­ята и прак­ти­ката показ­ват, че най-добрата форма на обте­ка­теля е пара­бо­лич­ната (объл нос). В свръх­з­ву­ко­вия диа­па­зон обаче пред­по­чи­тана започва да става ост­рата кону­со­об­разна форма. Кол­кото по-бързо се движи раке­тата, тол­кова по-остър трябва да е обте­ка­теля ѝ. Но тъй като при много високи свръх­з­ву­кови ско­рости раке­тата се наг­рява зна­чи­телно, ост­рите ръбове не са желани и затова в този слу­чай отново започ­ват да се изпол­з­ват заоб­лени форми, чрез които топ­ли­ната се раз­п­ре­деля по-плавно.



Корпус |


Кор­пу­сът на раке­тите е кух цилин­дър, чиято цел е да поме­щава пропелантът на раке­тата и ней­ния дви­га­тел. Към него се пос­та­вят следните изис­к­ва­ния – да е кол­кото се може по-лек и кол­кото се може по-здрав. Кон­с­т­рук­ци­ята на кор­пуса силно зависи от раз­ме­рите на раке­тата – ако раке­тата е малка и лека, е дос­та­тъчно да се изпол­зва тръба в пре­кия сми­съл на думата, която се изра­ботва от поли­мер, ком­по­зи­тен мате­риал или лек метал. Масив­ните ракети имат по-усложнена кон­с­т­рук­ция на кор­пуса, напо­до­бя­ваща тази на фюзе­лажа на само­ле­тите. Фор­мата на кор­пуса се задава от мно­жес­тво здрави рамки с пръс­те­но­видна форма, съе­ди­нени помежду си с метални еле­менти, прос­ти­ращи се над­лъж по раке­тата и нари­чани стрин­гери. От вън­ш­ната страна на този „скелет“се пос­тавя обшив­ката, която пос­реща въз­душ­ното нато­вар­ване и го пре­дава рав­но­мерно на сило­вите еле­менти – рамките.


Типът на раке­тата също оказва вли­я­ние върху кон­с­т­рук­ци­ята на кор­пуса ѝ. Нап­ри­мер раке­тите, изпол­з­ващи твърдо гориво, извър­ш­ват изга­ря­нето му нап­раво в кор­пуса на раке­тата. Това озна­чава, че кор­пу­сът трябва да понася допъл­ни­телно нато­вар­ване от висо­кото наля­гане вътре и сле­до­ва­телно обшив­ката ще бъде по-дебела.



Двигателна установка |


В мно­зин­с­твото от раке­тите реак­тив­ната сила се съз­дава пос­ред­с­т­вом химическа реакция – изга­ряне на гориво. Затова такива ракети се нари­чат хими­чески. Характерна особеност за този вид раке­ти е, че се зареж­дат както с гориво, така и с окис­ли­тел. Всички оста­нали кон­вен­ци­о­нални горивни дви­га­тели изпол­з­ват за изга­ря­нето на гори­вото кис­ло­род от атмос­фе­рата. Раке­тите обаче летят на висо­чина, където кис­ло­ро­дът е крайно недос­та­тъчно, ако изобщо го има, и затова те се зареж­дат освен с гориво и с кис­ло­род съдър­жащи съединения.



Сопло |


Соп­лото всъщ­ност е неде­лима част от дви­га­тел­ната уста­новка, но поради важ­ността му, то често се раз­г­лежда отделно. От него­вата кон­с­т­рук­ция зависи с каква ско­рост газо­вете, полу­чени при изга­ря­нето на гори­вото, ще напус­нат раке­тата. Тази ско­рост трябва да бъде кол­кото се може по-висока, за да бъде раке­тата мак­си­мално бърза.


Прин­ци­път при конструиране на соплото е след­ният – в горив­ната камера в резултат на химическата реакция са получени газове с високо наля­гане, което по зако­ните на меха­ни­ката на флу­и­дите, трябва да се пре­об­ра­зу­ва в кине­тична енер­гия – т.е. ско­рост на газа. За целта се изпол­зва ефек­тът на Бер­нули: ако имаме една тръба със стес­ня­ващо се сече­ние и в нея про­тича няка­къв флуид – теч­ност или газ – той неп­ре­къс­нато уве­ли­чава ско­ростта си, докато тръ­бата се стес­нява, а същев­ре­менно наля­га­нето му нама­лява.


Ракет­ните сопла при­ли­чат именно на стес­ня­ваща тръба, в която газът се уско­рява. Но при свръхзвуковите ракети това не е достатъчно. Изго­ре­лите газове се уско­ря­ват до зву­кова ско­рост в стес­ня­ва­щото се сопло и тогава сечението на соп­лото трябва да започне да се раз­ши­рява, което води до допълнително ускоряване на вече свръх­з­ву­ко­вите газове. Това се получава, защото свръх­з­ву­ко­вият поток се държи про­ти­во­по­ложно на доз­ву­ко­вия – ско­ростта му се уве­ли­чава в раз­ши­ря­ваща се тръба и се нама­лява в стес­ня­ваща се. В крайна сметка, за да се уско­рят ракет­ните газове до свръх­з­ву­кова ско­рост, фор­мата на соп­лото (нари­чано в този слу­чай сопло на Лавал) трябва да е пър­во­на­чално стес­ня­ваща се, а след това раз­ши­ря­ваща се.



Вижте също |


  • Балистична ракета

  • Крилата ракета

  • Космически полети през 2008


Източници |


  • Раке­тите: II част – кон­с­т­рук­тивни особености








Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ракета&oldid=9346690“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.060","walltime":"0.085","ppvisitednodes":"value":96,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":2143,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":335,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":5,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 27.686 1 -total"," 59.82% 16.563 1 Шаблон:Към_пояснение"," 38.67% 10.705 1 Шаблон:Ракети-мъниче"," 23.65% 6.549 1 Шаблон:Шаблон_на_мъниче"],"cachereport":"origin":"mw1242","timestamp":"20190409123745","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0420u0430u043au0435u0442u0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q41291","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q41291","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2006-01-27T15:25:51Z","dateModified":"2019-03-17T23:03:00Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e2/Apollo11-Launch-Tower-Camera.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":130,"wgHostname":"mw1250"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Category:Tremithousa Media in category "Tremithousa"Navigation menuUpload media34° 49′ 02.7″ N, 32° 26′ 37.32″ EOpenStreetMapGoogle EarthProximityramaReasonatorScholiaStatisticsWikiShootMe