ЮПИТЕР
Описание
Програма	Мъркюри
Продължителност	1958 – 1963
Националност	САЩ
Оператор	НАСА
Производител	Крайслер
Конструктор	Вернер фон Браун
Технически данни
Височина	18,3 м.
Диаметър	2,67 м.
Маса	49 353 кг.
Двигател	Rocketdyne LR70-NA
Тяга	42 439 кг.
Гориво	керосин
Окислител	течен кислород
Тактически данни
Общ брой	100
Обсег	2400 км.
Точност	1,5 км.
Бойна глава	термоядрена
Мощност	1,44 МТ

Юпитер (на английски: PGM-19 Jupiter) е американска течногоривна многостепенна ракета-носител, част от семейството Редстоун. Използвани са като стратегически ракети със среден радиус на действие и като носители в програмите на НАСА.

Юпитер-С |

Юпитер-С (на английски: Jupiter-С) е стратегическа балистична ракета със среден радиус на действие, произведена от Крайслер за USArmy.

Предназначение |

Разработката на тази балистична ракета стартира през 1954 г. Тя е дълбока модификация на ракетата Редстоун, която е способна да достави ядрен заряд на разстояние до 1600 км. Новата ракета е предназначена за използване в театъра на военните действия и поразяване на стратегически цели в дълбокия тил на противника на разстояние до 2400 км. Ракетата е проектирана за едновременно използване от USArmy и USN, което налага редица ограничения още при етапа на конструирането и. През ноември 1956 г. USN се отказва от съвместната програма. Течногоривните ракети са твърде опасни за експлоатация на корабите (особено на подводници) и с незадоволителна бойна готовност. По тази причина флотът се насочва към твърдогоривен еквивалент на „Юпитер-С“, който впоследствие се превръща в междуконтиненталната балистична ракета Поларис. Лишена от поддръжката на USN, USArmy губи позиции и официално предава всички ракети с радиус на действие над 320 км на USAF. През 1958 г. ракетата е приета на въоръжение. Крайслер получава поръчка за строежа на 100 ракети. Съединенията на USAF, опериращи с ракетата достигат пълна бойна готовност през 1960 г. След края на Карибската ракетна криза, „Юпитер-С“ е свалена от въоръжение по споразумение между правителствата на САЩ и СССР. Това политическо решение само ускорява края на „Юпитер-С“, тъй като още предишната година USAF издават меморандум, според който ракетата е обявена за морално остаряла и се налага подмяната и с нова по-съвършена.

Оператори |

 САЩ: United States Air Force

• 864-ти Стратегически ракетен ескадрон;


• 865-ти Стратегически ракетен ескадрон;


• 866-ти Стратегически ракетен ескадрон.

Италия: Aeronautica Militare (ВВС на Италия)

• 36-та Стратегическа въздушна възпираща бригада
  

Турция: Türk Hava Kuvvetleri (ВВС на Турция)

Юнона-1 |

Юнона-1 (на английски: Juno I) е четиристепенна американска ракета-носител с помощта, на която е изведен на орбита първия американски изкуствен спътник на Земята.

Предназначение |

Ракетата Юнона-1 принадлежи към семейството ракети Редстоун. Тя е модификация на ракетата „Юпитер-С“ с добавена четвърта степен. Създадена е за извеждане на ниска околоземна орбита на малки (като размер и маса) сателити. Четвъртата степен (твърдогоривна ракета Сърджънт) е неотделяема от полезния товар.

Хронология на полетите |

Списък на стартовете на Юнона-1
№ на старта	Дата	Номер на ракетата	Стартова площадка	Полезен товар	Резултат	Забележка
1	1 февруари 1958	RS-29 (UE)	LC-26A	САЩ Експлорър-1	Успех	Първи американски изкуствен спътник.
2	5 март 1958	RS-26 (UV)	LC-26A	САЩ Експлорър-2	Провал	Не сработва четвърта степен.
3	26 март 1958	RS-24 (UT)	LC-5	САЩ Експлорър-3	Успех
4	26 юли 1958	RS-44 (TT)	LC-5	САЩ Експлорър-4	Успех
5	24 август 1958	RS-47 (TI)	LC-5	САЩ Експлорър-5	Провал	Сблъсък на първа степен с връхните степени.
6	23 октомври 1958	RS-49 (HE)	LC-5	САЩ Бийкън-1	Провал	Петстепенна модификация. Преждевременно отделяне на блока с връхните степени.

Юнона-2 |

Юнона-2 (на английски: Juno IІ) е четиристепенна американска ракета-носител, развитие на Юнона-1, от която наследява връхните степени. Разликата е в първата степен, където вместо ракета Редстоун е използвана по-мощната „Юпитер“.

Предназначение |

Използвана е като ракета-носител за извеждане на по-тежки сателити и като носител в Програмата Мъркюри, за осъществяване на суборбитални космически полети с експериментална цел. След като става ясно, че ракетата не е достатъчно мощна, за да изведе на орбита космически кораб, участието и в първата космическа програма на САЩ е прекратено.

Хронология на полетите |

Списък на стартовете на Юнона-2
№ на старта	Дата	Номер на ракетата	Стартова площадка	Полезен товар	Резултат	Забележка
1	6 декември 1958	AM-11	LC-5	САЩ Пионер-3	Частичен успех	Преждевременно изключване на първа степен.
2	3 март 1959	AM-14	LC-5	САЩ Пионер-4	Успех
3	16 юли 1959	AM-16	LC-5	САЩ Експлорър-6	Провал	Загуба на контрол 5 сек. след старта.
4	14 август 1959	AM-19B	LC-26B	САЩ Бийкън-1	Провал	Преждевременно изключване на първа степен.
5	13 октомври 1959	AM-19A	LC-5	САЩ Експлорър-7	Успех
6	23 март 1960	AM-19C	LC-26B	САЩ Експлорър С-46	Провал	Не сработва трета степен.
7	3 ноември 1960	AM-19D	LC-26B	САЩ Експлорър-8	Успех
8	25 февруари 1961	AM-19F	LC-26B	САЩ Експлорър-10	Провал	Не сработва трета степен.
9	27 април 1961	AM-19E	LC-26B	САЩ Експлорър-11	Успех
10	24 май 1961	AM-19G	LC-26B	САЩ Експлорър-12	Провал	Не сработва втора степен.

Източници |

• Lednicer, David. „Intrusions, Overflights, Shootdowns and Defections During the Cold War and Thereafter“. Aviation History Pages. 9 декември 2010. Посетен на 16 януари 2011.


• Wade, Mark. „Juno II“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 16 януари 2011.


• „Hurricane Frances damage to Kennedy Space Center“. Посетен на 24 февруари 2012.


• Rantin, Bertram. www.thestate.com. 6 октомври 2010 г.

Външни препратки |

• 
  Jupiter IRBM History, U.S. Army – Redstone Arsenal


• 
  Jupiter IRBM, Encyclopedia Astronautica