Арес I Съдържание Ролята на Арес I в Проект Констилейшън | Дизайн | История на разработката | Планове | Външни препратки | Източници | НавигацияСтраницата на НАСА за Арес IEnvironmental Assessment for NASA Launch Abort System (LAS) Test Activities at the U.S. Army White Sands Missile Range, NM FINALRocket Tests Planned for NASA’s Next Spaceshipрр
Американски ракети-носители
НАСАпрограмата КонстилейшънсовалкатаНАСАСлънчевата системаАресМарсниска околоземна орбитаМеждународната космическа станцияАлтаирниска околоземна орбитакосмическата совалкаСатурн ІБСатурн VводородкислородНАСАкосмическата совалкаОрионкосмическия център „Кенеди“31 октомври
Арес I
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.
Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.| Арес I | |
|---|---|
 Виждането на художник за изстрелване на Арес I. | |
| Данни за ракетата | |
| Функция | Пилотирана орбитална ракета-носител |
| Производител |  Alliant Techsystems (Степен I) Боинг (Степен II) |
| Страна | САЩ |
| Размери | |
| Височина | 94 m |
| Диаметър | 5,5 m |
| Степени | 2 |
| Капацитет | |
| Полезен товар до НЗО | 25 000 kg |
| История на изстрелванията | |
| Статус | неактивна |
| Космодруми | Космически център Джон Ф. Кенеди, LC-39B |
| Общо изстрелвания | 1 |
| Първа степен | |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Време на работа | ~150 секунди |
| Гориво | Твърдо |
| Втора степен | |
| Двигатели | 1 J-2X |
| Гориво | Течен водород/Течен кислород |
Арес I в Общомедия | |
Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън. НАСА ще използва Арес I, за да изстрелва космическия кораб Орион, след като совалката бъде извадена от употреба след 2010 година.
Арес I и Арес V са в основата на бъдещите пилотирани мисии на НАСА до Луната, Марс, астероиди и други екзотични места в Слънчевата система. Името на ракетата произлиза от древногръцкия култ към Арес, който римляните наричали Марс.
Съдържание
1 Ролята на Арес I в Проект Констилейшън
2 Дизайн
2.1 Първа степен
2.2 Втора степен
3 История на разработката
3.1 Изпробвания
3.2 Арес-1-Х
4 Планове
5 Външни препратки
6 Източници
Ролята на Арес I в Проект Констилейшън |
Арес I ще бъде използван за изстрелване на космическия кораб Орион в ниска околоземна орбита. От там Орион ще продължава до Международната космическа станция или ще се скачва с Алтаир, за да продължи към Луната. В бъдеще ще бъдат разработвани и космически кораби за пилотирани полети до Марс и други обекти от Слънчевата система. Те отново ще бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита, където ще се скачват с изстреляния от Арес I Орион и ще продължават към целите си.
Дизайн |
Първа степен |
Еволюция на дизайна на Арес I.
Първата степен на Арес I е по-голяма и по-мощна версия на твърдогоривните ракетни ускорители (ТРУ) на космическата совалка. Подобно на предшествениците си, те ще могат да бъдат използвани неколкократно, тъй като ще се спускат с парашути в океана. ТРУ на совалката разполага с 4 сегмента, докато ТРУ на Арес I и Арес V ще имат по 5 сегмента. Това ще увеличи тягата и съответно полезния товар на ракетата. Вместо конуси, новите 5-сегментни ускорители ще бъдат оборудвани с междустепенен адаптер и малки ракетни двигатели, които ще отделят първата степен от втората степен.
Втора степен |
Втората степен ще разполага с един двигател J-2X – подобрена версия на J-2, който се използваше на ракетите Сатурн ІБ и Сатурн V. Той ще бъде захранван с течен водород и течен кислород. Първоначално НАСА предвиждаше да използва един от главните двигатели на космическата совалка, но този вариант отпадана, тъй като тези двигатели са проектирани да бъдат стартирани на земята с помощта на огромна екипировка, монтирана в помещение като стая на стартовата площадка. Качването на тази техника на ракетата би намалила драстично полезния товар на Арес I. Освен това J-2X струва доста по-малко от двигателите на совалката – само около $20 милиона.
История на разработката |
Изпробвания |
- На 11 септември 2009 г. е изпробвана успешно първата степен на ракетата.
Арес-1-Х |
Арес-1-Х е демонстратор за Арес-1. Целта му е да изпробва на практика концепцията за дизайна на ракетата.
Първата степен на Арес-1-Х реално е четирисегментна, вместо петсегментна, както е предвидено в дизайна. Петият, най-горен сегмент, ще съдържа тестова апаратура и управляващи модули. Втората степен е симулатор на истинска, направен от стомана и съдържащ също тестова апаратура. Над нея е монтиран модел на кораба „Орион“.
Предвижда се Арес-1-Х да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ на 31 октомври 2009 г.
Планове |
- 2006 – 2007 – Преглед на избрания дизайн от инженерите
- 2008 (септември) – PA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка [1]
- 2009 (септември) – AA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (свръхзвуков)
- 2010 (пролет) – PA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка
- 2010 (август) – AA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (максимален аеродинамичен стрес)
- 2011 (февруари) – AA-3 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (малка височина)
- 2012 (септември) – Арес I-Y непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (голяма височина)
- 2012 – Първи непилотиран полет на Орион в земна орбита[2]
- 2014 (септември) – Първи пилотиран полет на Орион в земна орбита
Външни препратки |
- Страницата на НАСА за Арес I
Източници |
↑
Environmental Assessment for NASA Launch Abort System (LAS) Test Activities at the U.S. Army White Sands Missile Range, NM FINAL
↑ Rocket Tests Planned for NASA’s Next Spaceship
Environmental Assessment for NASA Launch Abort System (LAS) Test Activities at the U.S. Army White Sands Missile Range, NM FINAL
| ||||||||||||||||
| |||||||||||
Категория:
- Американски ракети-носители
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.280","walltime":"0.340","ppvisitednodes":"value":12275,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":55507,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1290,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":13,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":5,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1549,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 252.944 1 -total"," 73.24% 185.246 1 Шаблон:Ракета"," 69.15% 174.922 1 Шаблон:Infobox"," 44.17% 111.732 4 Шаблон:Flagicon"," 24.52% 62.010 8 Шаблон:Флагче/Файл"," 21.72% 54.950 4 Шаблон:Флагче/core_local"," 10.28% 26.003 4 Шаблон:Флагче/Файл2"," 7.68% 19.422 1 Шаблон:Проект_Констилейшън"," 6.66% 16.843 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 6.13% 15.511 1 Шаблон:Към_пояснение"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.039","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1395399,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1250","timestamp":"20190409171047","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":152,"wgHostname":"mw1330"););
