Skip to main content

Димитър Попов (архитект) Биография | Творчество | Източници | НавигацияАрхитектураАрхитектите и пловдивските училища – навлизането на модернизма

Български архитектиРодени в СимеоновградПочинали в Пловдив


архитектнеокласицизъмнай-изчистени модерни формиТърново-СейменИзточна РумелияЩутгартПървата световна войнаТърговската гимназияЛазар НанчевПромишленото училищеСветослав Грозев












Димитър Попов (архитект)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.








Димитър Попов
Роден
20 април 1881 г.


Търново-Сеймен, Източна Румелия

Починал
5 май 1950 г. (69 г.)


Пловдив, Народна република България

Националност
българин

Димитър Попов, по прякор Професора, е българска архитект, който активно работи в Пловдив между двете световни войни. Стилът му е изключително разнообразен от неокласицизъм до най-изчистени модерни форми.



Биография |


Димитър Попов е роден на 20 април 1881 г. Търново-Сеймен тогава в пределите на Източна Румелия. Учи архитектура във Висшето техническо училище в Щутгарт при проф. Паул Бонатц - световноизвестно име в архитектурата на ХХ век, основател и ръководител на така наречената „Щутгартска школа”.[1] След като се дипломира през 1915 г., участва в Първата световна война.


Завръща се в България през 1919 г. и се установява в Пловдив.[1] Архитектурното му бюро и първото му жилище са в дома на Ангел Букорещлиев на ул. „Капитан Райчо”.


Сградата на Търговската гимназия е построена през 1927 г. по проект на архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. През 1931 - 1933 г. е построена сградата на Промишленото училище. В този проект отново участва Димитър Попов, но този път в сътрудничество с архитект Светослав Грозев.[2]


Архитект Попов умира на 5 май 1950 г. в Пловдив.



Творчество |


  • Четириетажна сграда за тютюнев склад на Куцооглуна ъгъла на „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки” (1923)

  • Двуетажна жилищна сграда на Атанас Куцооглу на ул. „Лейди Странгфорд” (1925)


  • Търговската гимназия заедно с архитект Лазар Нанчев (1926)

  • Къща на Певческото дружество на Сахат тепе (1928)

  • Доходно сдание с фурна на братя Мисови на ул. „Княз Александър Батенберг” и пл. Централен, т.нар „Руска книжарница” (1928)

  • Френско-българска търговска банка на ул. „Скайлер” - днес НОИ (1928)

  • Сграда с Тютюнев склад на Томасян на бул. „Руски” - сега стоматологичен факултет (1929)

  • Триетажна сграда с магазини на братя Томасян на ул. „Отец Паисий” и „Патриарх Евтимий” (1929)


  • Промишлено училище заедно с архитект Светослав Грозев (1933)

  • Католическа църква „Дева Мария” (1933)

  • Триетажна сграда с магазини - собствена - на ул. „Крали Марко” и „Цанко Дюстабанов”, сега частна болница (1936)

  • Търговско-индустриална камара на бул. „Шести септември” сега Съдебна палата заедно с архитект Светослав Грозев (1938)

  • Триетажна жилищна сграда на Вулеви и Орешков на централния площад (1938)

  • Трета прогимназия „Отец Паисий” (сега „Патриарх Евтимий”) (1939)


Източници |



  1. аб Архитектура


  2. Архитектите и пловдивските училища – навлизането на модернизма










Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Попов_(архитект)&oldid=9048673“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.108","walltime":"0.131","ppvisitednodes":"value":284,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":5538,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":440,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1071,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 92.972 1 -total"," 63.27% 58.824 1 Шаблон:Архитект"," 55.91% 51.985 1 Шаблон:Infobox"," 36.59% 34.018 1 Шаблон:Към_пояснение"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.019","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":833636,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1340","timestamp":"20190320191757","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":127,"wgHostname":"mw1271"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр