Skip to main content

Централно гръцко училище (Пловдив) Съдържание История | Директори | Възпитаници | Източници | НавигацияИмало едно изискано и изящно здание върху най-високата част от Трихълмието. Днес има срам…Знаете ли коя е сградата, кацнала на това тепе

Начални училища в БългарияЗакрити училища в ПловдивИстория на Централен район (Пловдив)Гръцки училища в БългарияГръцка общност в Пловдив


ПловдивДжамбаз тепеДжамбаз тепеЧалъковиЗарифово училищеГригорий МаразлиЗарифово училищеантигръцкото движение през лятото на 1906 г.Столарско училище












Централно гръцко училище (Пловдив)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето










Централно гръцко училище

4plovdivskiraion.jpg
Къщата на Саръ Ставри на хълма

Информация
Седалище
Пловдив, Флаг на България България
Основаване
1780 г.
Основател
Сариставрус Косма
Закриване
1906 г.

Централно гръцко училище e първото училище в град Пловдив. То се е помещавало в сгради на или около Джамбаз тепе.




Съдържание





  • 1 История


  • 2 Директори


  • 3 Възпитаници


  • 4 Източници




История |


Сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата сграда в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе. Преди това децата се учели да пишат и четат в предверията на църквите, или по къщите на даскалите. В първата половина на XIX в. Централното гръцко училище („Eлиники Кентрики Схоли“) е било общо градско  заведение за Пловдив и в него се обучавала както гръцки, така и български момчета. Години наред фондът за издръжка на училището бил управляван от фамилията Чалъкови. През втората половина на ХIХ в. българите образували своя църковни община, основали български училища и се отделили от гърците.[1] Сградата е известна още като къщата на Саръ Ставри или „Бункера“.[2]


Близо до училището през 60-те години на ХIХ в. е било изградено и Главно гръцко девическо училище. Средствата за изграждането му били осигурени от Сариставрус Косма.  През 1874 г. e открито и Зарифово училище- пъл­на гимназия и учителски институт, което носи името на банкера Георгий Зарифис – дарител на значителни суми за развитието му.[1]


През 1881 г. гръцките училища в Пловдив са синхронизирали учебния си план с училищата в Гърция, а от 1885 г. са издадени сертификати, идентични на средните училища в Гърция. През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото Зарифово училище, а старата сграда на Централното гръцко училище била заета от възпитаничките на Централното девическо училище.


След антигръцкото движение през лятото на 1906 г. Централно гръцко училище е затворено. Няколко години по-късно то е преустроено и на променената вече безлична фасада се появява надпис „Столарско училище“ – за обучение по производство на мебели. След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.[1] След това е ползвана и като общежитие. През 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна.[2]



Директори |


  • Първи директор на училището бил йеромонах Антим.

  • През 1790 г. го наследил иконом Константин.

  • През 1828 г. директор станал хаджи Йоанис от Сливен


Възпитаници |


  • Найден Геров

  • Йоаким Груев

  • Стоян Чомаков

  • Димитър Кавра

  • Сотир Антониади


Източници |



  1. абв Имало едно изискано и изящно здание върху най-високата част от Трихълмието. Днес има срам…


  2. аб Знаете ли коя е сградата, кацнала на това тепе










Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Централно_гръцко_училище_(Пловдив)&oldid=9048659“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.096","walltime":"0.116","ppvisitednodes":"value":320,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":4059,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":432,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1604,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 71.175 1 Шаблон:Училище","100.00% 71.175 1 -total"," 91.74% 65.293 1 Шаблон:Infobox"," 6.24% 4.438 1 Шаблон:BUL"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.022","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":913649,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1230","timestamp":"20190320205335","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":124,"wgHostname":"mw1329"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр