Skip to main content

28 юли Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Навигацияр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












28 юли




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


















































123456
7
8910111213
14
151617181920
21
222324252627
28
2930
31
 

28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-ти през високосна). Остават 156 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници




Събития |



  • 1330 г. – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен.


  • 1402 г. – В Битката при Ангора (дн. Анкара) Тимур разгромява завоевателя на Търново Баязид I и го взима в плен.


  • 1402 г. – Започва Османско междуцарствие.


  • 1540 г. – Томас Кромуел е обезглавен със заповед на крал Хенри VIII по обвинение в измяна; в същия ден кралят се венчава с петата си жена – Катрин Хауърд.


  • 1609 г. – На Бермудските острови се установяват първите заселници от Англия.


  • 1794 г. – Максимилиан Робеспиер, един от лидерите на Френската революция, е екзекутиран с гилотина в Париж.


  • 1821 г. – Хосе де Сан Мартин декларира независимостта на Перу от Испания.


  • 1851 г. – За първи път е фотографирано слънчево затъмнение в обсерваторията в Кьонигсберг от Йохан Берковски.


  • 1868 г. – В САЩ влиза в сила 14-та поправка на Конституцията, която дава определение на американското гражданство.


  • 1879 г. – Излиза първият брой на Държавен вестник.


  • 1913 г. – Сключен е Букурещкия мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.



Хамбург след британската бомбардировка



  • 1914 г. – Първата световна война: Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната.


  • 1942 г. – Втората световна война: Съветският ръководител Сталин подписва известния Указ №227, съгласно който всяко отстъпление от позицията се наказва с разстрел.


  • 1943 г. – Втората световна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация извършва масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която загиват 42 000 цивилни граждани.


  • 1945 г. – При сблъсък на американски бомбардировач B-25 в една от най-високите сгради на Ню Йорк – Емпайър Стейт Билдинг – загиват 14 души и са ранени 26 души.

  • 1962 г. – На заседание на Германския футболен съюз на в Дортмунд е въведена Първа Бундеслига

  • 1968 г. – Открит е Деветият световен фестивал на младежта и студентите в София, България, който се провежда до 6 август.


  • 1976 г. – Таншанското земетресение, което изравнява със земята град Таншан в Китайската народна република, взима 242 769 жертви и ранява 164 851 души, и става най-смъртоносното природно бедствие на 20 век.


  • 1984 г. – Открити са Летни олимпийски игри в Лос Анджелис, САЩ


  • 1986 г. – Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан.

  • 1991 г. – Провежда се 39-то за Голямата награда на Германия и девети кръг от сезон 1991 във Формула 1.


  • 1995 г. – Провежда се единадесети кръг от сезон 1995 във Формула 1 – Голяма награда на Германия.


  • 1998 г. – Провежда се 48-то за Голямата награда на Франция и осми кръг от сезон 1998 въвФормула 1.


  • 2000 г. – Направени са значителни промени в 4-тото правителство на Македония.

  • 2002 г. – Провежда се 50-то за Голямата награда на Германия и дванадесети кръг от сезон 2002 във Формула 1,


  • 2005 г. – Ирландската републиканска армия (ИРА) официално обявява пълно и окончателно прекратяване на въоръжените действия срещу британската власт в Северна Ирландия.


Родени |




Васил Коларов



  • 1165 г. – Ибн Араби, арабски суфи-мистик († 1240 г.)


  • 1790 г. – Иван Липранди, руски генерал-майор († 1880 г.)


  • 1804 г. – Лудвиг Фойербах, германски философ († 1872 г.)


  • 1806 г. – Александър Иванов, руски художник († 1858 г.)


  • 1812 г. – Юзеф Крашевски, полски писател († 1887 г.)


  • 1816 г. – Стефан Дуньов, първият български полковник († 1889 г.)


  • 1820 г. – Фьодор Радецки, руски генерал († 1890 г.)


  • 1828 г. – Йосиф Гурко, руски генерал († 1901 г.)


  • 1851 г. – Теодор Липс, немски философ († 1914 г.)


  • 1866 г. – Беатрикс Потър, английска писателка († 1943 г.)


  • 1871 г. – Сергей Булгаков, руски философ († 1944 г.)


  • 1871 г. – Едуард Хичман, австрийски психоаналитик († 1957 г.)

  • 1871 г. – Ралф Нелсън Елиът, американски икономист († 1948 г.)


  • 1874 г. – Ернст Касирер, германски философ († 1945 г.)


  • 1877 г. – Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.)


  • 1887 г. – Марсел Дюшан, френски художник († 1968 г.)

  • 1887 г. – Тецу Катаяма, Министър-председател на Япония († 1978 г.)


  • 1896 г. – Димитър Цолов, български архитект, професор, член кореспондент на БАН († 1970 г.)


  • 1898 г. – Исидор Айзък Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 г. († 1988 г.)


  • 1902 г. – Карл Попър, британски философ († 1994 г.)


  • 1904 г. – Павел Черенков, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.)


  • 1909 г. – Малкълм Лоури, английски писател († 1957 г.)


  • 1915 г. – Чарлз Хард Таунс, американски физик, Нобелов лауреат († 2015 г.)


  • 1923 г. – Владимир Басов, руски режисьор († 1987 г.)


  • 1924 г. – Георги Раданов, български актьор († 1991 г.)


  • 1925 г. – Андрей Букурещлиев, български композитор († 1997 г.)

  • 1925 г. – Хуан Скиафино, уругвайски футболист († 2008 г.)


  • 1927 г. – Джон Ашбъри, американски поет († 2017 г.)


  • 1929 г. – Жаклин Кенеди Онасис, първа дама на САЩ († 1994 г.)


  • 1935 г. – Владимир Башев, български поет († 1967 г.)


  • 1937 г. – Франсис Вебер, френски сценарист и режисьор


  • 1938 г. – Алберто Фухимори, президент на Перу


  • 1941 г. – Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор († 1988 г.)


  • 1943 г. – Ричард Райт, британски рок музикант (Пинк Флойд) († 2008 г.)


  • 1943 г. – Мери Лин Бакстър, американска писателка на бестселъри


  • 1946 г. – Иванка Гръбчева, български режисьор († 2013 г.)


  • 1946 г. – Илия Филипче, политик от Република Македония


  • 1951 г. – Сантяго Калатрава, испански архитект


  • 1952 г. – Константин Андреев, български дипломат


  • 1954 г. – Стийв Морз, американски китарист


  • 1954 г. – Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013 г.)


  • 1961 г. – Яник Далмас, френски пилот от Формула 1


  • 1966 г. – Илия Балинов, български и австрийски шахматист


  • 1966 г. – Мигел Анхел Надал, испански футболист


  • 1971 г. – Дрю Карпишин, канадски писател и сценарист


  • 1971 г. – Иан МакКълох, английски играч на снукър


  • 1976 г. – Ина, българска попфолк певица


  • 1977 г. – Искрен Маринов, български автомобилен състезател


  • 1981 г. – Майкъл Карик, английски футболист


  • 1982 г. – Кейн Веласкес, американски MMA борец


  • 1983 г. – Михаил Венков, български футболист


  • 1985 г. – Матийо Дебюши, френски футболист


  • 1987 г. – Арман Пашикян, арменски шахматист

  • 1987 г. – Педро Ледесма, испански футболист


  • 1989 г. – Албин Екдал, шведски футболист


  • 1993 г. – Хари Кейн, английски футболист


Починали |




Антонио Вивалди




Йохан Себастиан Бах



  • 450 г. – Теодосий II, византийски император (* 401 г.)


  • 1057 г. – папа Виктор I (* 2 век)


  • 1330 г. – Михаил III Шишман Асен, цар на България (* 13 век)


  • 1540 г. – Томас Кромуел, английски държавник – реформатор и диктатор (* 1485 г.)


  • 1655 г. – Сирано дьо Бержерак, френски драматург (* 1619 г.)


  • 1741 г. – Антонио Вивалди, италиански композитор (* 1678 г.)


  • 1750 г. – Йохан Себастиан Бах, немски композитор (* 1685 г.)


  • 1794 г. – Максимилиан Робеспиер, водач на Френската революция (* 1758 г.)


  • 1794 г. – Сен Жюст, френски революционер (* 1767 г.)


  • 1802 г. – Джузепе Сарти италиански композитор, диригент и педагог от 18 век. (* 1729 г.)


  • 1818 г. – Гаспар Монж, френски геометър и общественик (* 1746 г.)


  • 1842 г. – Клеменс Брентано, немски поет


  • 1898 г. – Василий Аргамаков, руски офицер (* 1840 г.)


  • 1923 г. – Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.)


  • 1927 г. – Никола Минцев, български революционер (* 1880 г.)


  • 1928 г. – Пандо Струмишки, български революционер (* 1898 г.)


  • 1934 г. – Мари Дреслър, канадска актриса (* 1868 г.)


  • 1954 г. – Шарл Одие, швейцарски психоаналитик (* 1886 г.)


  • 1960 г. – Етел Лилиан Войнич, британска писателка (* 1864 г.)


  • 1964 г. – Христо Филипов, български революционер (* 1880 г.)


  • 1968 г. – Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат (* 1879 г.)


  • 1980 г. – Димо Казасов, български политик (* 1886 г.)


  • 1998 г. – Збигнев Херберт, полски поет (* 1924 г.)


  • 1999 г. – Артър Шолоу, американски физика, Нобелов лауреат (* 1921 г.)


  • 2004 г. – Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)


  • 2006 г. – Дейвид Гемел, британски писател (* 1948 г.)


Празници |



  • Перу – Ден на независимостта (1821 г., от Испания, национален празник)


  • Сан Марино – Ден на победата над фашизма (1943 г.)




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=28_юли&oldid=9330011“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.160","walltime":"0.190","ppvisitednodes":"value":831,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":12961,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":952,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 78.120 1 -total"," 61.64% 48.156 1 Шаблон:Календар"," 57.33% 44.788 1 Шаблон:Календар/link_on"," 38.08% 29.747 1 Шаблон:Месеци"," 35.04% 27.374 1 Шаблон:Календар/пн"," 33.86% 26.448 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 7.93% 6.196 10 Шаблон:Color"," 3.05% 2.383 2 Шаблон:!!"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.009","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716716,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1312","timestamp":"20190409143934","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":133,"wgHostname":"mw1241"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр