Албания

Република Албания
	; на албански: Republika e Shqipërisë;
	; ; (знаме); ; (герб); ;
	; Девиз: няма;
	; Национален химн: Himni i Flamurit; ;
	; Наименование на местния жител: албанец;
	; ; Местоположение на Албания
География и население
Площ	; 28 748 km²; (на 140-то място)
Води	; 4.7%
Климат	; умерено; континентален;
Столица	; Тирана; 41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.41.333333, 19.8;
Най-голям град	; Тирана;
Официален език	; албански;
Население ; (пребр., 2017)	; 2,876,591[1];
Гъстота на нас.	; 105 души/km²; (на 63-то място)
Управление
Форма	; Парламентарна република;
Президент	; Илир Мета;
Министър-председател	; Еди Рама;
Организации	; Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС;
История
Независимост; от Османската империя;	; 28 ноември 1912;
Икономика
БВП (ППС, 2018)	; $38.154 млн.
БВП на човек (ППС)	; $13,274
БВП (ном., 2018)	; $15.289 млн.
БВП на човек (ном.)	; $5,319
ИЧР (2015)	; 0.764 (висок); (75-то)
Коеф. на Джини (2013)	; 34.5 (среден)
Прод. на живота	; 76,4; (46-то)
Детска смъртност	; 19,2; (91-во)
Грамотност	; 99,0; (45-то)
Валута	; Албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона	; UTC+1;
Код по ISO	; AL
Интернет домейн	; .al;
Телефонен код	; +355
Официален сайт	; http://www.e-albania.al;
	; Република Албания в Общомедия;

Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Шчипърѝя, интерпретира се като „Земята на орлите“, но всъщност произлиза от думата shqip, в превод – „разбира“, т.е. „Земята на разбиращите се“) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

Съдържание

1 История

2 География

3 Население
- 3.1 Езици
  - 3.1.1 Българи

4 Държавно устройство

5 Административно деление

6 Икономика

7 Култура

8 Други

9 Бележки
- 9.1 Библиография

10 Вижте още

11 Външни препратки

История |

Основна статия: История на Албания

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладяни от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.^[2] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.^[3]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. ^[4]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.^[4]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.^[4]

География |

Основна статия: География на Албания

Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 километра граница с Гърция на юг и общо 438 километра граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.^[5] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.^[6]

Албанските алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.^[7] В централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.^[8] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m надморска височина.^[9] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.^[8]

Долината на река Валбона в Албанските алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.^[10] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.^[10] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.^[8]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.^[11] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.^[12] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра.^[13] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.^[13]

Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.^[14] Средните температури в низините са около 7° през зимата и 24° през лятото, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.^[15] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.^[15]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.^[16] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.^[17]

Население |

Основна статия: Население на Албания

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).


Население (1961 – 2003)		Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.^[18]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.^[19]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. ^[20] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.^[6] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.^[21] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици |

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи |

Основна статия: Българи в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) – главно християни;

Голо бърдо/Дебърско (Пешкапийско – „Голо бърдо“ и „Поле“) – главно мюсюлмани, и

област „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) – мюсюлмани.

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство |

Основна статия: Държавно устройство на Албания

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление |

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания

Берат – Берат

Дебър – Пешкопия

Драч – Драч

Елбасан – Елбасан

Фиер – Фиер

Аргирокастро – Аргирокастро

Корча – Корча

Кукъс – Кукъс

Лежа – Лежа

Шкодра – Шкодра

Тирана – Тирана

Вльора – Вльора

Икономика |

Основна статия: Икономика на Албания

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа^[22] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.^[23] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.^[4]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.^[4]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.^[4]

Култура |

Грамотността в Албания е 99,0%^[24], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб^[25] и значително пред България.

Други |

Въоръжени сили на Албания

Бележки |

↑ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html; CIA World Factbook.

↑ Мете 2007, с. 249.

↑ Мете 2007, с. 260 – 261.

↑ ^а^б^в^г^д^е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.

↑ БК, 1992, pp. 57 – 58

↑ ^а^б БК, 1992, p. xxviii

↑ БК, 1992, p. 59

↑ ^а^б^в БК, 1992, p. 60

↑ Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012

↑ ^а^б БК, 1992, pp. 59 – 60

↑ БК, 1992, p. 61

↑ БК, 1992, pp. 63

↑ ^а^б БК, 1992, p. 64

↑ БК, 1992, pp. 64 – 65

↑ ^а^б БК, 1992, p. 65

↑ БК, 1992, p. 140

↑ БК, 1992, pp. 142 – 143

↑ World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51

↑ CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.

↑ www.state.gov

↑ Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..

↑ Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.

↑ Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.

↑ Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

↑ [http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development
Report 2009], посетен на 31 януари 2011

Библиография |

Зикъл, Реймънд. Проучване на Албания. Библиотека на Конгреса, 1992. Посетен на 13 октомври 2018.

((bg)) Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Вижте още |

Народна социалистическа република Албания

Външни препратки |

Официален сайт на албанския президент

Официален сайт на албанския парламент

Албански статистически институт

Албания и албанците. Етнография

Кратка история на Албания, 1912 – 1991

Българите в Албания – повече от 1000 години реален факт (на български, английски и албански)

Препратки от ОПИК за Албания

Повече препратки относно албанското правителство

Shqipërisë – Албания

Албански портал (на английски)

Albania Sport

Чилев, Перикли. „Албания, Албанци“, София, 1922.

Ризов, Никола. „Албанското възраждане“, София, 1909.

Силяни, Лазар. „Кои се днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910.

[wikidata-fb7fddbb854c941263a1359dfc90197c195b15e0-v2-1] ttps://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html; CIA World Factbook.

[Мете2007249-2] Мете 2007, с. 249.

[Мете2007260 –_261-3] Мете 2007, с. 260 – 261.

[bbcprofile-4] а^б^в^г^д^е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.

[БК—1992——57 –_58-5] БК, 1992, pp. 57 – 58

[БК—1992——xxviii-6] а^б БК, 1992, p. xxviii

[БК—1992——59-7] БК, 1992, p. 59

[БК—1992——60-8] а^б^в БК, 1992, p. 60

[9] Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012

[БК—1992——59 –_60-10] а^б БК, 1992, pp. 59 – 60

[БК—1992——61-11] БК, 1992, p. 61

[БК—1992——63-12] БК, 1992, pp. 63

[БК—1992——64-13] а^б БК, 1992, p. 64

[БК—1992——64 –_65-14] БК, 1992, pp. 64 – 65

[БК—1992——65-15] а^б БК, 1992, p. 65

[БК—1992——140-16] БК, 1992, p. 140

[БК—1992——142 –_143-17] БК, 1992, pp. 142 – 143

[18] World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51

[cia-19] CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.

[20] www.state.gov

[21] Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..

[22] Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.

[23] Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.

[24] Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

[25] [http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development
Report 2009], посетен на 31 януари 2011

搜尋此網誌

Mdtryhht

Албания

Съдържание

История |

География |

Население |

Езици |

Българи |

Държавно устройство |

Административно деление |

Икономика |

Култура |

Други |

Бележки |

Библиография |

Вижте още |

Външни препратки |

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Участвайте

Отпечатване/изнасяне

В други проекти

Инструменти

На други езици

Popular posts from this blog

Република Албания
на албански: Republika e Shqipërisë
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Национален химн: Himni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец
Местоположение на Албания
География и население
Площ	28 748 km²^[1] (на 140-то място)
Води	4.7%
Климат	умерено континентален
Столица	Тирана 41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.41.333333, 19.8
Най-голям град	Тирана
Официален език	албански
Население (пребр., 2017)	2,876,591[1]
Гъстота на нас.	105 души/km² (на 63-то място)
Управление
Форма	Парламентарна република
Президент	Илир Мета
Министър-председател	Еди Рама
Организации	Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
Независимост от Османската империя	28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2018)	$38.154 млн.
БВП на човек (ППС)	$13,274
БВП (ном., 2018)	$15.289 млн.
БВП на човек (ном.)	$5,319
ИЧР (2015)	0.764 (висок) (75-то)
Коеф. на Джини (2013)	34.5 (среден)
Прод. на живота	76,4 (46-то)
Детска смъртност	19,2 (91-во)
Грамотност	99,0 (45-то)
Валута	Албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона	UTC+1
Код по ISO	AL
Интернет домейн	.al
Телефонен код	+355
Официален сайт	http://www.e-albania.al
Република Албания в Общомедия

	Черна гора	Косово
Адриатическо море		Северна Македония
	Албания

Йонийско море	Гърция