Полша Съдържание История | География | Държавно устройство | Административно деление | Икономика | Население | Култура | Вижте също | Други | Библиография | Източници | Външни препратки | Навигация52°13′ с. ш. 21°02′ и. д. / 52.216667° с. ш. 21.033333° и. д.Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) tableWorld Economic Outlook Database, October 2018unstats.un.orgCIA – The World FactbookConcise Statistical Yearbook of Poland, 2008 (PDF)АрхивPoland, Facts and figureshdr.undp.orgwww.newsweek.comCountry and Lending Groups | DataCentral Europe Risks Downgrades on Worsening Finances (Update1)Zloty to Gain, Says LBBW, Most Accurate Forecaster (Update1)Poland in the LeadCommunication on the average monthly salary in enterprise sector excluding payments from profit awards in December 2010OECD Economic Outlook No. 82 – Poland (PDF)АрхивStatistic Office of Poland(GUS)GDP per capita in PPSPoles getting rich quick…Polacy są w światowej czołówce bogacących się narodówCoraz więcej Azjatów emigruje do PolskiEurostat February 2008 – Euro area unemployment stable at 7.1%UK lets in more Poles than there are in WarsawPolish Diaspora (Polonia) WorldwideCenters of Polish Immigration in the World – USA and GermanyMaly Rocznik Statystyczny Polski 2009 (PDF)Архив94% Polaków wierzy w BogaWeekly Mass Attendance of Catholics in Nations with Large Catholic Populations, 1980 – 2008Opinia prawna dotycząca religii w szkolePolacy przeciwni wliczaniu ocen z religii do średniejDetails. 2015 World Press Freedom IndexОфициален портал на ПолшаТуристическа информацияОфициален сайт на министър-председателяОфициален сайт на президентаОфициален сайт на сеймаОфициален сайт на сенатаОфициален сайт на Върховния съдpoland.plкарта на Полшаррррcb11880842g(данни)12068914046496-933670000 0004 0471 0018n79131071dd7f80c8-f017-3d01-8608-2a8c9c32b9541004534100569130ge13047802658994X141810140n79-131071108538
Полша
полскиЦентрална ЕвропаГерманияЧехияСловакияУкрайнаБеларусЛитваРусияКалининградска областБалтийско мореЕвропаунитарна държаваЕвропейския съюз966князМешко I1025Великото литовско княжествоЖечпосполита1795ПрусияРуската империяАвстрийската империя1918РусияГерманияПървата световна война1939пакта Молотов-РибентропВтората световна война1945СССРнародна републикаИзточна Европа19891989НАТОООНСТО960Мешко IПястите992966християнствотокатолицизмаЕвропа16 векЛитва1386ЯгелоЖечпосполитаТевтонския орденЛатвияЕстонияПрусия1410шляхтатаВладислав III1600Варшавастолица16051610МоскваШвецияТурция17 в.Богдан Хмелницки1699Османската империяРусияШвецияТрансилванияБранденбургПрусияВтората световна войнаРусия1 май200421 декември2007Шенгенската зона10 април2010Ту-154разбиваСмоленскРусияКатинското кланенизиниСредноевропейската равнинаморенниПоморскоМазурско поезериеСудетитеБескидитеТатритеКарпатитеРисиСкандинавияРусияВислаСанЗападен БугОдраНотечВартаЗападните КарпатиГданския заливВаршаваКраковГерманияИзточния блокдържавен глава1997Европейския съюзНАТОПраво и справедливостГражданска платформаПолска народна партияKORWiNСъюз на демократичните леви силиТвоето движениеТрудова унияцентрално-плановапазарна икономикаПриватизациятастоманаFrance TélécomКиелцеКемпнински окръгЛюбински окръгCredit SuisseчехитеАзияВеликобританияИрландияелектроникаавтомобилиполяци2002немциукраинцилитовциевреибеларусиПолският езикемиграциятадиаспораюдаизъмпротестантствоизточно православиеХолокостаАдам МицкевичЯн МатейкоФредерик Шопенсвобода на пресатаРепортери без граници
Полша
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Република Полша | |
|---|---|
на полски: Rzeczpospolita Polska | |
 (знаме)  (герб) | |
Девиз: няма | |
Национален химн: Mazurek Dąbrowskiego | |
Наименование на местния жител: поляк | |
 Местоположение на Полша | |
| География и население | |
| Площ | 312 683 km² (на 69-то място) |
| Води | 3,07% |
| Столица | Варшава 52.216667, 21.033333 |
| Най-голям град | Варшава |
| Официален език | полски |
| Население (пребр., 2017) | 38 433 600[1] (на 35-то място) |
| Гъстота на нас. | 123 души/km² (на 83-то място) |
| Управление | |
| Форма | Полупрезидентска република |
| Президент | Анджей Дуда |
| Министър-председател | Матеуш Моравецки |
| История | |
| Независимост от Германската империя | 11 ноември 1918 |
| Влизане в ЕС | 1 май 2004 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) |  $1,193 трлн.[2](на 21-во място) |
| БВП на човек (ППС) | $31 647[2] |
| БВП (ном., 2018) | $549,478 млрд.[2] (на 23-то място) |
| БВП на човек (ном.) | $14 468[2] |
| ИЧР (2015) | 0.855 (висок) (36-то) |
| Коеф. на Джини (2014) | 32,08 (среден) |
| Валута | Полска злота (PLN) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 |
| Код по ISO | PL |
| Интернет домейн | .pl |
| Телефонен код | +48 |
Република Полша в Общомедия | |
Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.[3][4] Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km²,[5] което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души[5] Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.[6]
Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.
Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие[7] и стандарт на живот.[8] Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.
Съдържание
1 История
2 География
3 Държавно устройство
4 Административно деление
5 Икономика
6 Население
7 Култура
7.1 Преса
8 Вижте също
9 Други
10 Библиография
11 Източници
12 Външни препратки
История |
Основна статия: История на ПолшаПолската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 век е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва – 1386 г., след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.
Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония и Прусия. Стига се до война между полско-литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.
Средновековен Краков, столица на Полша до края на 16 век
Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. Шляхтата получава изключително силно влияние след като Владислав III Ягело се възкачва на престола. Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.
От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605 – 1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата. В средата на 17 в. въстанието на казаците, водено от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.
Именно поради тази причина последвалият 18 век слага край на Полша – една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша:
1772 г. – т.н. Първа подялба на Полша, извършена от Прусия, Русия и Австрия. От Полша е откъсната около 30% от територията ѝ и 4 млн. от населението ѝ.
1793 г. – Втора подялба на Полша, извършена от Прусия и Русия. От територията ѝ са отнети още 200 хил. km² и още 4 млн. души.
1794 г. – Тадеуш Косцюшко организира в Краков въстание, като след потушаването му се стига до Третата подялба на Полша, извършена отново от Прусия, Русия и Австрия.
1795 г. – Полша е изтрита от картата на Европа. Губи независимостта си до Първата световна война. Разделена е на три зони – руска, австрийска и пруска. Има изключително много емиграция на полското население към Хамбург, Дрезден, Цариград, но най-вече към Париж. Внушително е участието на поляци в армията на Наполеон.
1807 г. – след победните действия на Наполеон срещу Прусия той създава Варшавското херцогство, което е реверансът му към поляците. Княжеството съществува до 1815 г.
На 1 май 2004 г. страната влиза в ЕС, а на 21 декември 2007 г. – в Шенгенската зона.
На 10 април 2010 г. тогавашният президент Лех Качински и съпругата му Мария Качинска загиват, след като самолетът Ту-154 се разбива, докато опитва да се приземи на летище в Смоленск, в Русия. Няма оцелели от самолета, на чийто борд са превозвани правителствени лица за церемония по случай 70-годишнината от Катинското клане.
География |
Планинско езеро в Татрите
Полша има предимно равнинен релеф – северните и централните райони са низини. 2/3 от площта ѝ на север заема Средноевропейската равнина. Тя е осеяна с ниски заоблени моренни хълмове и многобройни езера с ледников произход, свързани помежду си с потоци и реки. Заради езерата тези земи са наречени Поморско и Мазурско поезерие. В граничните райони на юг се издигат Судетите, Бескидите и част от Татрите, най-високият дял на Карпатите с най-високия полски връх Риси (2499 m).
Климатът на Полша е умерено-преходен (от мек океански към по-студен континентален). Тук се застъпват студените полярни въздушни маси, идващи от Скандинавия и Русия, и западните по-топли и влажни океански въздушни маси. Като резултат зимата е студена, а лятото – сравнително топло. Неблагоприятно за земеделието е сезонното разпределение на валежите, често през пролетта те са недостатъчни, а през есента, когато се прибира реколтата, те са прекомерно изобилни.
Страната има гъста речна мрежа с най-големи реки Висла (с притоци Сан и Западен Буг) и Одра (с притоци Нотеч и Варта). Река Висла е най-дългата полска река, тя извира от Западните Карпати, с много завои пресича страната от юг на север и се влива в Гданския залив. По течението на река Висла са разположени двата най-важни града в Полша – Варшава и Краков. Река Одра извира от Судетите. В долното си течение реката оформя част от границата с Германия. Общата дължина на речните пътища в Полша е 4000 km.
Държавно устройство |
Бронислав Коморовски, президент на Полша между 2010 и 2015 година
След разпадането на Източния блок Полша е представителна демокрация. Формата на управление е полупрезидентска република (премиерско-президентска система).Президентът е държавен глава и има мандат от 5 години. Той назначава министрите според предложенията на министър-председателя. Настоящият президент е Анджей Дуда, а Беата Шидло е министър-председател.
Залата на сейма
Законодателните функции се изпълняват от двукамарния парламент, който се състои от 460-членния сейм (долната камара) и 100-членния сенат (горната камара). Според конституцията на Полша, приета през 1997 г., в парламента, с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии, могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.
Изпълнителна власт има министерски съвет начело с министър-председател, обикновено представител на мнозинството в сейма. Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът се избира от народа на всеки 5 години и е държавен глава на страната.
Основните съдебни институции са Върховният съд (Sąd Najwyższy) (съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време) и Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny), чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от сейма.
Полша е член на Европейския съюз и НАТО.
По-известните политически партии са Право и справедливост, Гражданска платформа, Кукиз'15, Nowoczesna, Полска народна партия, KORWiN, Съюз на демократичните леви сили, Твоето движение, Трудова уния, Заедно и др.
Административно деление |
От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени войводства (województwa) с назначен от правителството административен ръководител (wojewoda). Всяко войводство има собствен парламент, за който се избира председател (маршал).
Варминско-Мазурско войводство (województwo warmińsko-mazurskie)
Великополско войводство (województwo wielkopolskie)
Долносилезко войводство (województwo dolnośląskie)
Западнопоморско войводство (województwo zachodniopomorskie)
Куявско-Поморско войводство (województwo kujawsko-pomorskie)
Лодзко войводство (województwo łódzkie)
Люблинско войводство (województwo lubelskie)
Любушко войводство (województwo lubuskie)
Мазовецко войводство (województwo mazowieckie)
Малополско войводство (województwo małopolskie)
Ополско войводство (województwo opolskie)
Подкарпатско войводство (województwo podkarpackie)
Подляско войводство (województwo podlaskie)
Поморско войводство (województwo pomorskie)
Силезко войводство (województwo śląskie)
Швентокшиско войводство (województwo świętokrzyskie)
Икономика |
Полша е страна с високи доходи на населението[9] и има една от най-добре развиващите се икономики от всички бивши комунистически страни. От 1989 г. насам страната упорито либерализира стопанската дейност и днес се отличава като успешен пример за преход от централно-планова към пазарна икономика. Икономическият ръст на Полша е един от най-високите в Европейския съюз, като полската икономика не бива повлияна от рецесията в края на първото десетилетие на 21 век, и дори не отбелязва спад.[10][11]
Приватизацията на редица малки и средни държавни компании довежда до изграждането на агресивен частен сектор. От 1990 г. се преструктурират и приватизират и т.нар. „чувствителни сектори“, като въгледобив, производство на стомана, енергетика и железопътен транспорт. Една от най-големите такива сделки е продажбата на Телекомуникация Полска на френския France Télécom, както и 30-процентов дял от най-голямата полска банка – PKO Bank Polski. В селскостопанския сектор има голям брой частни стопанства, а Полша има потенциала да се превърне в най-големият производител на храни в ЕС.
Столицата Варшава се отличава като градът в Централна Европа с най-много чужди инвестиции.[12] Брутният вътрешен продукт расте от 1993 до 2000 г. с високи темпове, като се забавя леко между 2001 и 2002 г.
Средните заплати в реалния сектор през декември 2010 г. са 3848 злоти (1012 евро или 1374 щатски долара)[13] и нарастват бързо.[14] Заплатите варират в различните региони: Средната заплата в столицата Варшава е 4603 злоти (1177 евро или 1680 щатски долара), докато в Киелце е само 3083 злоти (788 евро или 1125 щатски долара). Разликите в заплатите в различни окръзи на Полша са дори по-високи и варират от 2020 злоти (517 евро или 737 щатски долара) в Кемпнински окръг, до 5616 злоти (1436 евро или 2050 щатски долара) в Любински окръг, който се намира в Долна Силезия.[15] Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2009 година е бил равен на 61% от средния за ЕС.[16]
Според доклад на Credit Suisse, поляците са най-богатата нация в Централна Европа след чехите.[17][18] Това прави Полша привлекателна дестинация за много работници от Азия и Източна Европа. Броят на чуждите работници се увеличава стабилно с всяка година.[19]
С отварянето на трудовите пазари и членството в ЕС много полски граждани заминават да работят в Западна Европа, най-вече Великобритания и Ирландия. Същевременно заплатите в Полша се покачват бързо, а безработицата намалява от 14,2% през 2006 г. на 6,7% през 2008 г.[20] Полша произвежда разнообразни стоки, включително електроника, автомобили, вертолети и самолети, военно оборудване, лекарства, храни, текстилни продукти, стъкло и химикали.
Население |
Централният площад в Краков, културната столица на южна Полша
В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36 963 700 души или 96,74% от населението се определят като поляци (данни от 2002 г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са немци, украинци, литовци, евреи и беларуси.
Полският език, спадащ към западнославянските езици, е официалният език на страната.
През последните години[ неясно? ] населението намалява поради увеличаване на емиграцията и рязък спад в раждаемостта. След присъединяването на Полша към Европейския съюз, значителен брой поляци емигрират към западноевропейски страни като Обединеното кралство, Германия и Ирландия в търсене на работа. Според някои организации полската емигрантска вълна е предизвикана преди всичко от високата безработица (10,5% през 2007 г.), която принуждава много поляци да търсят по-добри възможности в чужбина. През април 2007 г. полското население в Обединеното кралство се увеличава до приблизително 300 000, а оценките за полската диаспора в Ирландия дават цифра от 65 000 поляци. Други източници твърдят, че броят на полските граждани, които емигрират във Великобритания след 2004 г., е по-висок от 2 милиона.[21] Това обаче е в контраст със скорошната тенденция повече поляци да влизат в страната, отколкото да я напускат.
Полски малцинства все още присъстват в съседните Украйна, Беларус и Литва, както и в други страни. Като цяло, броят на етническите поляци, живеещи в чужбина, се изчислява на около 20 милиона.[22] Най-голям е техният брой в Съединените щати.[23]
До Втората световна война в Полша има богато разнообразие от религии, включително юдаизъм, протестантство и източно православие, но вследствие на Холокоста и следвоенното експулсиране на украинци и немци, страната става почти изцяло католическа. През 2007 г. близо 89% от населението са католици,[24] от които активно изповядващи религията си са били между 52%[25] и 60%.[26] В училищата се практикува религиозно обучение и преподаване на официалната католическа доктрина.[27][28]
Култура |
Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на Адам Мицкевич, историческата живопис на Ян Матейко и ранните клавирни творби на Фредерик Шопен.
В днешни дни богатата полска култура е засегната от глобализацията и от финансови проблеми. Въпреки това точно на културната сцена на големите градове тя гради своя нов облик.
Преса |
През 2015 г. Полша е на 18-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+ 1 място спрямо предходната година). [29]
Вижте също |
- Полска литература
- Образователна система в Полша
- Комуникации в Полша
- Транспорт в Полша
- Въоръжени сили на Полша
- Външна политика на Полша
- Списък на поляци
Други |
 | Литва, Русия, Балтийско море | | ||
Германия |  | Украйна, Беларус | ||
 Полша  | ||||
 | ||||
Чехия, Словакия |
Библиография |
- История Польши в трех томах. Т. I-III. 2-e доп. изд. Под ред. В. Д. Королюка. М., 1955 – 1957.
- Королюк, В. Д. Древнепольское государство. М., 1957.
- Галл Аноним. Хроника и деяния князей или правителей польских. М., 1961.
- Halecki, O. A History of Poland. London-Henley, 1978.
- Тимовски, М., Я. Кеневич, Й. Холцер. История на Полша. Велико Търново, Абагар, 1998.
- Асьов, Г. Полша. С., Отворено общество, 1999.
- Lukowski, J., H. Zawadzki. A Concise History of Poland. Cambridge, Cambridge U.P., 2001.
- Prażmowska, A. J. History of Poland. Basingstoke, Palgrave, 2004 (Palgrave Essential Histories).
- Замойски, А. Полският път, Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново, Абагар, 2005.
- Широкорад, А. Б. Польша: Непримиримое соседство. М., Вече, 2008.
Източници |
↑ Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) table
↑ абвг World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен валутен фонд. Посетен на 6 февруари 2019.
↑ unstats.un.org
↑ CIA – The World Factbook
↑ аб Concise Statistical Yearbook of Poland, 2008 (PDF). // Central Statistical Office (Poland), 28 юли 2008. Архив на оригинала от 14 юли 2011. Посетен на 12 август 2008.
↑ NationMaster.com 2003 – 2007, Poland, Facts and figures
↑ hdr.undp.org
↑ www.newsweek.com
↑ Country and Lending Groups | Data. // Data.worldbank.org. Посетен на 9 ноември 2010.
↑ Central Europe Risks Downgrades on Worsening Finances (Update1). // Bloomberg.com, 21 септември 2009. Посетен на 27 януари 2010.
↑ Zloty to Gain, Says LBBW, Most Accurate Forecaster (Update1). // Bloomberg.com, 9 октомври 2009. Посетен на 27 януари 2010.
↑ „Poland in the Lead“, The Warsaw Voice, September 2002. Посетен на 11 август 2007.
↑ Communication on the average monthly salary in enterprise sector excluding payments from profit awards in December 2010. // Stat.gov.pl. Посетен на 4 ноември 2010.
↑ OECD Economic Outlook No. 82 – Poland (PDF). // Архив на оригинала от 28 март 2007. Посетен на 12 април 2010.
↑ Statistic Office of Poland(GUS). // Stat.gov.pl. Посетен на 19 ноември 2010.
↑ GDP per capita in PPS. // Eurostat. Посетен на 25 юни 2010.
↑ Poles getting rich quick…. // Polskie Radio, thenews.pl. Посетен на 13 октомври 2010.
↑ Jędrzej Bielecki. Polacy są w światowej czołówce bogacących się narodów. // Dziennik Gazeta Prawna. Посетен на 13 октомври 2010.
↑ Coraz więcej Azjatów emigruje do Polski. // Interia.pl. Посетен на 13 октомври 2010.
↑ Eurostat February 2008 – Euro area unemployment stable at 7.1%. // Web.archive.org, 26 юли 2008. Посетен на 28 юли 2011.
↑ Doughty, Steve. UK lets in more Poles than there are in Warsaw. // London, Dailymail.co.uk, 25 април 2006. Посетен на 12 април 2010.
↑ Polish Diaspora (Polonia) Worldwide. // Culture.polishsite.us. Посетен на 12 април 2010.
↑ Centers of Polish Immigration in the World – USA and Germany. // Culture.polishsite.us, 15 март 2003. Посетен на 12 април 2010.
↑ Maly Rocznik Statystyczny Polski 2009 (PDF). // Архив на оригинала от 10 май 2011. Посетен на 26 септември 2009.
↑ 94% Polaków wierzy w Boga. // Ekumenizm.pl, 25 септември 2008. Посетен на 12 април 2010.
↑ Weekly Mass Attendance of Catholics in Nations with Large Catholic Populations, 1980 – 2008 – World Values Survey (WVS)
↑ ((pl)) Dr. Paweł Borecki, Opinia prawna dotycząca religii w szkole. // Kateda Prawa Wyznaniowego Uniwersytetu Warszawskiego. Посетен на 14 септември 2007.
↑ ((pl)) Wirtualna Polska, Wiadomości. Polacy przeciwni wliczaniu ocen z religii do średniej. // Посетен на 14 септември 2007.
↑ ((en)) Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015.
Външни препратки |
- Официален портал на Полша
- Туристическа информация
- Официален сайт на министър-председателя
- Официален сайт на президента
- Официален сайт на сейма
- Официален сайт на сената
- Официален сайт на Върховния съд
- poland.pl
- карта на Полша
| ||||||||||||||||
| ||||||||||
| |||||||
| |||||||||||||||||
|
|
Портал „Полша“ Категория:
- Полша
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.872","walltime":"1.058","ppvisitednodes":"value":8605,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":139435,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":25549,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":10,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":17787,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":3,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 813.723 1 -total"," 51.50% 419.034 1 Шаблон:Държава"," 50.62% 411.890 1 Шаблон:Infobox"," 36.04% 293.264 6 Шаблон:Wd"," 23.75% 193.294 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 23.43% 190.673 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 16.17% 131.577 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 7.60% 61.881 21 Шаблон:Cite"," 7.37% 59.991 19 Шаблон:Cite_web"," 7.21% 58.694 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.441","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":12779636,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1267","timestamp":"20190327142018","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":144,"wgHostname":"mw1273"););
