Skip to main content

Бремен Съдържание История | Управление | Климат | Икономика | Образование и наука | Култура | Забележителности | Спорт | Транспорт | Партньорски градове | Използвана литература | Външни препратки | Източници | Навигация53°04′36.99″ с. ш. 8°48′32″ и. д. / 53.076944° с. ш. 8.808889° и. д.www.bremen.deИстория на Бремен от официалния сайт на града. Автор: Гюнтер Гарбрехт.Факти за Бремен от официалния сайт на града.Информация за Бремен от официалния сайт на града.Сайт за световното първенство по хип хопОфициален сайтКарта на градаБременски университетХохшуле или университет по приложни наукиМеждународен университет „Бремен“Сайт на ФраймарктСайт на бременския карнавалStatistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und InternationalesStatistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und InternationalesWetterrekorde Deutschland – Wetterdienst.deрр

БременХанзаПристанищни градове в Германия


немскиградГерманияХанзаВезерБремерхафенпровинция Бремен1947ВилдесхаузенКарл Велики789858датскитевикинги10 август965немски16 октомври1035104110431066ФландрияАнглияСкандинавияБалтийско море1217XIII век13581366Св. ПетърXV век1404141427 април1427XVI век1521чумаМартин Лутер15221526протестантскикатолическите1532ОлденбургБрауншвайгкалвинизма1563157615661585епископXVII векхоландските провинцииНорвегиябираИсландияШетландските островикитоловство1629ХамбургЛюбек°Пристанищетопромишленостиуниверситетауниверситет БременЯкобснемскинемскинемскиXI векСредновековиетохип хопВердер БременВезерщадион












Бремен




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето






















Бремен
Bremen
— град —

Знаме
    
Герб


Bremen-rathaus-dom-buergerschaft.jpg




Германия

53.0769° с. ш. 8.8089° и. д.

Бремен





Координати: 53°04′36.99″ с. ш. 8°48′32″ и. д. / 53.076944° с. ш. 8.808889° и. д.

53.076944, 8.808889


Бремен

53.0769° с. ш. 8.8089° и. д.

Бремен





Страна
Флаг на Германия Германия
Провинция
Бремен
Площ
325,42 km²
Надм. височина
12 m
Население (2010)

547 340 души
1682 души/km²
Подразделения
5 градчета с 23 района
Пощенски код
28001 – 28779
Телефонен код
0421
МПС код
HB
Официален сайт
www.bremen.de

Бремен в Общомедия

Бремен (на немски: Bremen) е град в Северна Германия. Официалното му име е Фрайе унд Ханзещат Бремен (Freie und Hansestadt) поради членството му в средновековния съюз Ханза. Разположен е на река Везер.


Населението му през 2010 е 547 340 жители. Площта му е 325,42 км². [1] Заедно с Бремерхафен образува провинция Бремен, основана през 1947 г., с площ 419 км² [2].




Съдържание





  • 1 История

    • 1.1 Праистория


    • 1.2 Ранна история


    • 1.3 Възход


    • 1.4 Участие в Ханзата


    • 1.5 XVI век


    • 1.6 Реформация


    • 1.7 XVII век


    • 1.8 Население през годините



  • 2 Управление


  • 3 Климат


  • 4 Икономика


  • 5 Образование и наука


  • 6 Култура


  • 7 Забележителности

    • 7.1 Сгради


    • 7.2 Статуи


    • 7.3 Други



  • 8 Спорт


  • 9 Транспорт


  • 10 Партньорски градове


  • 11 Използвана литература


  • 12 Външни препратки


  • 13 Източници




История |



Праистория |


Няма точни данни кога е създадено първото селище на мястото на днешен Бремен, но има данни, че в околностите на града са открити кости от праисторически слон от около 150 000 пр.н.е. Край Вилдесхаузен има открити човешки кости от 10 – 12 000 пр.н.е. Предполага се, че по земите на днешен Бремен са живели саксонски племена. През VIII век Карл Велики води битки с местните племена и установява контрол над областта.



Ранна история |


Най-ранната писмена информация за Бремен споменава убийството на свещеник, назначен от Карл Велики, от местното население. Предполага се, че първата църква е построена през 789 г., със сигурност тя е разрушена през 858 г. от датските викинги. На 10 август 965 г. император Вилхелм I дава търговското право, монетното право и митническото право на архиепископа на Бремен.



Възход |


През XI век градът бива укрепен поради опасност от нормандско нашествие. Първият годишен свободен пазар (на немски: Freimarkt) става факт на 16 октомври 1035 г. Това е и най-старият свободен пазар в Северна Германия и в днешно време се празнува ежегодно. През 1041 г. катедралата е опожарена през годините от 1043 до 1066 е построена отново в подобен стил на катедралата в Кьолн. През следващите векове католическата църква продължава да управлява града.


През XII век Бремен установява търговски отношения с Фландрия, Англия, Скандинавия, страните по Балтийско море и Вестфален благодарение на подобрените транспортни възможности. През 1217 г. гражданите сключват примирие с архиепископ Герхард I и получават равни права с църквата. Междувременно Бремен изпълнява всички изисквания за един средновековен град – добра отбрана, пазар, градско право, самоуправление.


В края на XIII век градът благоденства. Строят се нови сгради, катедралата бива подобрена. Това привлича хора от околността на Бремен, които заживяват в града.



Участие в Ханзата |


През 1358 г. Бремен се присъединява към Ханзата. През 1366 г. за първи път „Ключът на Бремен“, символизиращ ключа на Св. Петър, става част от герба на града.


В началото на XV век Бремен е третият по сила град в Ханзата. През 1404 г. е изградена статуята на Роланд, а през 1414 г. е завършено и кметството. Въведена е и сложна система на управление с два кмета, 12 съветници и 16 общественици.


На 27 април 1427 г. Бремен е изгонен от Ханзата, поради неявяване на техен депутат на среща на страните-участници.



XVI век |


И в началото на XVI век Бремен остава почти незасегнат от влиянието на краля/кайзера. По това време законите са много строги – често се наказва със смърт чрез обесване или обезглавяване, погребване жив, дамгосване и сурови парични глоби за дребни престъпления. Същевременно броят на населението се увеличава – всеки, който живее в града повече от една година, без да извърши престъпление, получава право да откупи свободата си срещу определена сума. По това време културни мероприятия почти не се случват.


През 1521 г. в Бремен избухва епидемия от чума, при която умират до 70 души дневно.



Реформация |


Бремен приема идеите на Мартин Лутер сравнително бързо и от 1522 г. до 1526 г. се отслужват протестантски литургии редом с католическите. След 1526 г. се извършват единствено протестантски, с изключение в катедралата Св. Петър, където, обаче, бременчани нямали законовото право да присъстват. В годините след това се появяват първите училища в града. През 1532 г. и катедралата става протестантска. Същевременно долните слоеве на обществото правят революция и успяват да създадат парламент със 104 депутати, който просъществува само няколко месеца, преди да бъде закрит.


В последвалите години Бремен води поредица войни с Олденбург и Брауншвайг.


Градът приема и идеите на калвинизма. През 1563 г. Бремен е изключен от Ханзата за втори път поради религиозни различия, където е приет отново през 1576 г. Същевременно в града има чума 6 пъти между 1566 и 1585 г., а през 1566 г. почива последният католически епископ на Бремен.



XVII век |


През XVII век процъфтява външната търговия. Основен търговски партньор са холандските провинции. Друг важен търговски партньор е Норвегия – Бремен продава бира и получава рибни животински продукти. По-късно импортът на риба се премества към Исландия и Шетландските острови. Около средата на века градът започва да упражнява китоловство. По това време класите в обществото вече не се определят от произхода, а от благосъстоянието. Градът води борба за независимост от империята с променлив успех.


През 1629 г. Ханзата се разпада напълно поради религиозни различия и единствено три града – Бремен, Хамбург и Любек, сключват договор за помощ при война, който бива удължаван многократно след това, без да има реално значение. Оттогава трите града се наричат Ханзеатски градове.



Население през годините |



  • 1230: 10 – 15 000 жители


  • XVII век: 20 000


  • 1810: 35 800


  • 1830: 43 700


  • 1850: 55 100


  • 1880: 111 900


  • 1900: 161 200


  • 1925: 295 000


Управление |


В Бремен е седалището на градския парламент на провинция Бремен. В него участват 83 депутати – 67 от град Бремен и 16 от Бремерхафен. Парламентът избира управлението на провинцията – сената.В сената участват 7 сенатори. Президентът на сената (съпоставим с министър-председателите на останалите провинции) е едновременно с това и кмет на град Бремен. Един от останалите сенатори също е кмет.



Климат |




Бремен







































































Показатели
ян
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
годишно
Средни максимални температури (°C)
3,9
4,8
8,7
12,8
18,0
20,2
22,4
22,6
18,4
13,5
8,0
5,1
13,2
Средни температури (°C)
1,4
1,9
5,0
8,1
12,7
15,3
17,4
17,4
13,9
9,7
5,2
2,7
9,2
Средни минимални температури (°C)
−1,1
−1,1
1,3
3,4
7,4
10,3
12,4
12,1
9,3
5,8
2,3
0,3
5,2
Средни месечни валежи (mm)
55,1
35,6
51,2
40,8
54,2
73,4
65,0
61,2
61,2
55,4
57,7
61,6
671,3

Най-високата измерена температура в Бремен е 37,6 °C на 9 август 1992 г. (измерванията започват през 1890 г.), а най-ниската измерена температура е -23,6 °C на 13 февруари 1940 г. [3]



Икономика |


Пристанището на Бремен се намира в Бремерхафен и е на световно ниво. Основните промишлености в Бремен са автомобилна, металообработка, корабостроене, самолетостроене, както и космически разработки. Също така хранителна промишленост. Градът се преструктурира в място за разработка на нови технологии. Има конгресен и панаирен център.



Образование и наука |


В Бремен са разположени два университета (държавен университет Бремен и частен – Якобс), университети по приложни науки (Fachhochschulen) и по изкуствата (Hochschule für Künste).



Култура |


В Бремен се намират музеи, сред тях Юберзеемузеум (на немски: Überseemuseum), Универзум (на немски: Universum), и други. Също така има художествена галерия (Kunsthalle, Кунстхале), няколко големи театъра. Градът е седалище на немската камерна филхармония. Организират се фестивали и концерти.


Всяка година има три големи събора – Остервийзе (на немски: Osterwiese – „Великденски събор“), Фраймаркт (Freimarkt) и Коледният събор (Weihnachtsmarkt). Фраймарктът е най-големият северногермански празник. Започнал през XI век като свободен пазар за чужди търговци, днес той представлява увеселителен парк с много забавления (влакче на ужасите, виенско колело и др.) и шатри с музика на живо. На Коледния събор традиционно майстори продават стоки, изработени по запазени от Средновековието техники.


Ежегодно в Бремен се провеждат световно първенство по хип хоп и самба-карнавал.



Забележителности |



Сгради |




Катедралата „Св. Петър“


  • Катедрала „Св. Петър“ (на немски: St. Petri Dom)

  • Кметство (построено през 1414 г.)

  • Градски парламент (на немски: Bürgerschaft – останало като название от годините на участие в Ханзата)


  • Fallturm – кула за измерване на земното ускорение

  • Шноор (на немски: Schnoor) – квартал, обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО


Статуи |




Статуя на Бременските музиканти


  • Статуя на Бременските музиканти, по приказката на Братя Грим

  • Статуя на Роланд


Други |


  • Ботаническа градина

  • Градски парк

  • Марктплац (пазарен площад)

  • Парк „Рододендрон“


Спорт |


Бремен е спортен център с изявени дисциплини футбол, конни дисциплини и колоездене. Най-големият футболен отбор е Вердер Бремен, който играе мачовете си на Везерщадион (по името на река Везер). В града се провежда ежегодно 6-дневно колоездачно състезание (6-Tage-Rennen). Има и хиподрум.



Транспорт |


Бремен има летище, пристанище (Бремерхафен) и ЖП-гара. Градският транспорт се състои от автобуси и трамваи. Има добре изградена инфраструктура за колоездачи.



Партньорски градове |



  • Flag of Slovakia.svg Братислава, Словакия


  • Flag of Namibia.svg Виндхук, Намибия от 18 април 2000 г.


  • Flag of Poland (bordered).svg Гданск, Полша (от 1976 г.)


  • Flag of the People's Republic of China.svg Далиан, Китай (от 1985 г.)


  • Flag of Turkey.svg Измир, Турция (от 1995 г.)


  • Flag of Nicaragua.svg Коринто, Никарагуа


  • Flag of Latvia.svg Рига, Латвия (от 1992 г.)


  • Flag of Germany.svg Росток, Германия


  • Flag of Israel.svg Хайфа, Израел (от 1988 г.)




Използвана литература |


  • История на Бремен от официалния сайт на града. Автор: Гюнтер Гарбрехт.

  • Факти за Бремен от официалния сайт на града.

  • Информация за Бремен от официалния сайт на града.

  • Сайт за световното първенство по хип хоп


Външни препратки |


  • Официален сайт

  • Карта на града

  • Бременски университет

  • Хохшуле или университет по приложни науки

  • Международен университет „Бремен“

  • Сайт на Фраймаркт

  • Сайт на бременския карнавал


Източници |



  1. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.


  2. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.


  3. ((de))  Wetterrekorde Deutschland – Wetterdienst.de. // www.wetterdienst.de. Deutsches Wetterdienst. Посетен на 25 август 2013.





Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бремен&oldid=9368275“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.588","walltime":"0.726","ppvisitednodes":"value":14781,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":131774,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":9574,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":25,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":8,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":2835,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 556.072 1 -total"," 55.10% 306.382 1 Шаблон:Селище_инфо"," 51.50% 286.361 1 Шаблон:Infobox"," 18.60% 103.415 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 17.73% 98.582 1 Шаблон:ПК_група"," 16.95% 94.260 2 Шаблон:ПК"," 15.11% 84.048 4 Шаблон:Флагче"," 13.05% 72.576 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 12.64% 70.308 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 12.59% 69.985 1 Шаблон:Weather_box"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.149","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":3555812,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1285","timestamp":"20190328012617","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":133,"wgHostname":"mw1325"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр