Skip to main content

Нидерландия Съдържание Наименование | История | География | Политика | Икономика | Култура | Бележки | Вижте също | Навигация52°21′ с. ш. 4°52′ и. д. / 52.35° с. ш. 4.866667° и. д.International Data Baseправото на гражданска инициативаЕвростатDetails. 2015 World Press Freedom IndexMilieurekeningen 2008Netherlands Guide – Interesting facts about the NetherlandsFew fishy facts found in climate report10.1038/466170a„Niederlande“историята на редакциитепреводната страницарррррcb11862083x(данни)12040344042203-333640000 0001 2369 754Xn78085423ef1b7cc0-cd26-36f4-8ea0-04d9623786c71004627500568908ge128525155069026357240156652814n78-085423108522

Нидерландия


нидерландскиХоландияЕвропаАрубаБонерКюрасаоСинт МартенСинт ЕустациусСабаСеверно мореБелгияГерманиядигивятърни мелницидървени обувкилалетаМеждународния съдАмстердамХагаРотердамХоландия (историческа област)Кралство ХоландияСеверна ХоландияЮжна ХоландияХоландияРепублика Съединени провинциинаполеоноватакралство ХоландияОбединено кралство НидерландияЛимбургСеверен БрабантКарл VСвещената римска империяИспанияСедемнадесетте провинцииБелгияЛюксембургФранцияГермания156880-годишната войнаФилип IIКарл V15791648Филип IVРепублика Съединени провинцииXVII векНидерландски златен веквойната за испанското наследствоФренскатаНаполеон1815Обединено кралство НидерландияБелгияЛюксембургВилхелм IIIПървата световна войнаНацистка Германия19401945Бенелюкс1951Европейската общност за въглища и стоманаЗападна ГерманияИталияЛюксембургФранция1957Европейската икономическа общностЕвратомЕвропейския съюзДоговора за Европейски съюзМаастрихт1992НАТО1949ФлеволандполдериРейнВаалМаасОбщина (Нидерландия)Списък на градовете в Нидерландия по населениеКарибско мореНидерландски АнтилиАрубаАнтилитенидерландскифризийскигерманските езицирегионален езикФризияанглийскиядолносаксонскидолнофранконскигерманскизападнофламандскинемскикатолицизмътпротестантствотоНидерландската реформирана църквасинти и ромипарламентарна демокрация1848конституционна монархия1815република15811806181018101813ФранцияДържавен глава1980Беатрикскоалиционно правителствоминистър-председателятпреки изборикосвени избориГенерални щати7 февруариправото на гражданска инициативасъобщностна (консоциационна) държавафеодализациятаабсолютизмаполдербуржоазиятолерантност19 веккалвинизмътдържавна религиярелигиозна толерантносткатолицитеевреитеПървата световна войнаВтората световна войнаСписъка Пим ФортойнПим ФортойнМарк Руте1 юниреферендумконституция на Европейския съюзизползване на наркотици за развлечениепроституцияеднополов бракевтаназияхранително-вкусова промишленостхимическата промишленостнефтопреработванетоселскостопански секторработната силаСАЩФранциявалутагулденевромонетибанкнотиXVII векРембранд ван РайнВермеер ван ДелфтЯн СтенXIXXX векВинсент ван ГогПийт МондрианМориц ЕшерЕразъм РотердамскиБенедикт (Барух) СпинозаРене ДекартЗлатния векЙоост ван дер ВонделП. К. ХоофтХари МюлишЯн ВолкерсСимон ВестдайкСеес НотебоомХерард ван РевеВилем Фредерик ХермансАне ФранкЗадната къщапаркове с миниатюриНагасакиЯпонияМичиганСАЩШенянКитайсвобода на пресатаРепортери без граници












Нидерландия




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Нидерландия.




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Холандия.




































Кралство Нидерландия

на нидерландски: Koninkrijk der Nederlanden


Знаме
(знаме)

    

Герб
(герб)



Девиз: Ik zal handhaven
Ще продължавам


Национален химн: Wilhelmus


Наименование на местния жител: нидерландец

Местоположение на Нидерландия
Местоположение на Нидерландия
География и население
Площ
41 543 km²
(на 131-о място)
Столица
Амстердам(2)
52°21′ с. ш. 4°52′ и. д. / 52.35° с. ш. 4.866667° и. д.52.35, 4.866667
Най-голям град
Амстердам
Официален език
нидерландски(1)
Население
(пребр., 1 януари 2016)

Повишение 16 979 120 [1]
(на 65-то място)
Гъстота на нас.
409 души/km²
Управление
Форма
конституционна монархия
Крал
Вилем-Александър
Министър-председател
Марк Рюте
История
Независимост
– обявена
– призната


от Испания
26 юли 1581
30 януари 1648
Икономика
БВП (ППС, 2016)
$769 милиарда.
(на 18-то място)
БВП на човек (ППС)
38994 $
Валута
Евро (EUR)
Други данни
Часова зона
CET (UTC+1)(3)
Код по ISO
NL
Интернет домейн
.nl
Телефонен код
31

(1): официални езици още са фризийски, долносаксонски и лимбургски
(2):Хага заседава нидерландското правителство
(3): Само в Европейската територия на страната

Кралство Нидерландия в Общомедия

Кралство Нидерландия (на нидерландски: Koninkrijk der Nederlanden) или само Нидерландия (Nederland), наричана неточно Холандия, е държава, разположена основно в Северозападна Европа и включваща територии извън Европа (Аруба, Бонер, Кюрасао, Синт Мартен, Синт Еустациус, Саба), конституционна монархия.


Под името Нидерландия може да се разбира страната – само европейската част на държавата (която граничи на север и запад със Северно море, на юг с Белгия и на изток с Германия), докато с пълното име Кралство Нидерландия се обхваща цялата държава, тоест страната заедно с отвъдморските територии.


Нидерландия е сред най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света. Известна е със своите диги, вятърни мелници, дървени обувки, лалета и осезаема толерантност в обществото. Либералната ѝ политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд и други международни организации.


Както е записано в конституцията, официалната столица (hoofdstad) на Кралство Нидерландия е Амстердам, а Хага (Den Haag или 's-Gravenhage) е административната столица, където се намират правителството (regeringszetel), дворецът на монарха (residentie), както и повечето чуждестранни посолства. Най-големият град е Ротердам.




Съдържание





  • 1 Наименование


  • 2 История


  • 3 География

    • 3.1 Деление


    • 3.2 Население



  • 4 Политика


  • 5 Икономика


  • 6 Култура


  • 7 Бележки


  • 8 Вижте също




Наименование |


В много страни и езици по целия свят наименованието „Холандия“ се използва неточно (като единствен термин или взаимозаменяем с „Нидерландия“) за обозначаване на цялата страна, дори на цялата държава (кралството, тоест страната заедно с неевропейските територии).


Използването на наименованието „Холандия“ за страната и държавата е неточно, понеже има ограничен обхват, както в исторически план (вж. Холандия (историческа област) и Кралство Холандия), така и географски в наши дни (вж. провинции Северна Холандия и Южна Холандия, заемащи под 18% от площта с под 38% от жителите на страната).


Историческата област Холандия е център с голямо политическо и икономическо влияние в Република Съединени провинции (1581 – 1795). След наполеоновата епоха (като марионетно кралство Холандия) тя влиза в състава на новото Обединено кралство Нидерландия, разделена на 2 провинции – Северна Холандия и Южна Холандия.


Мнозинството жители на страната, особено от южните провинции Лимбург и Северен Брабант, са против използването на названието „Холандия“ за цялата страна.



История |


При управлението на Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания, районът е част от Седемнадесетте провинции на Нидерландия, които включват и по-голямата част от съвременна Белгия, съвременен Люксембург и малки части от съвременните Франция и Германия. През 1568 г. започва 80-годишната война за независимост срещу испанския крал Филип II, син на император Карл V. През 1579 г. северната част от Седемнадесетте провинции се обявяват за независими и се обединяват в Утрехтската уния, което се смята за начало на днешната държава Нидерландия. Но едва с края на 80-годишната война през 1648 г. тя получава формална независимост от крал Филип IV и под името Република Съединени провинции постепенно става една от главните морски и икономически сили на XVII век. Обединените провинции са чудото на Европа от края на 16 и началото на 17 век[2]. Колониалната им империя се разраства за сметка на испанската и португалската. През тази епоха, наричана Нидерландски златен век нидерландците основават колонии и търговски станции по целия свят[3]. Те контролират устията на Рейн, Маас и Шелда, където се срещат търговските пътища от Балтийско, Северно море и Атлантическия океан. Холандците са първите, които виждат изгодата да се купуват суровини, които след преработване да се продават далеч по-скъпо. Наред с това холандската република се превръща във финансовия център на Европа. Краят на този период настъпва с края на войната за испанското наследство[2].


След присъединяването ѝ към Френската империя при Наполеон през 1815 г. е образувано Обединено кралство Нидерландия, включващо и днешните Белгия и Люксембург. Белгийците скоро получават независимост (1830). Люксембург е под нидерландско господство, но се отделя след смъртта на крал Вилхелм III. През XIX век Нидерландия продължава да се индустриализира по-бавно в сравнение със съседите си.


Останала неутрална през Първата световна война, Нидерландия е окупирана от Нацистка Германия през май 1940 г. и е напълно освободена едва през 1945 г. След войната нидерландската икономика отново процъфтя, вече в икономическия съюз Бенелюкс.


През 1951 г. страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана (заедно с Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург и Франция), през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие стават съставни части на Европейския съюз в настоящия му вид при подписването на Договора за Европейски съюз в Маастрихт през 1992 г.


Нидерландия е член основател на НАТО от 1949 г.



География |


В географско отношение Нидерландия е много ниска и равнинна страна, като около 26% от нейната територия[4] и 21% от населението ѝ[5] са под морското равнище, а само около половината площ на страната е с повече от 1 m надморска височина[6]. Най-високата част Валсерберг (Vaalserberg), където се намира и най-южната точка на страната (321 m). Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Нидерландия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето – тези области се наричат полдери.


Страната е разделена на 2 основни части от 3 реки – Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в нидерландския език, който се говори на север и на юг от тези големи реки.


Преобладаващата посока на вятъра в Нидерландия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.



Деление |




Провинции в Нидерландия с центровете им (със звездички) и големи градове (в черно)


Нидерландия е разделена на 12 административно-териториални единици, наречени провинции:



  • Гронинген (Groningen) – на североизток, главен град Гронинген;


  • Фризия (Friesland) – на север, главен град Леуварден;


  • Дренте (Drenthe) – на североизток, но южно от Гронинген, град Асен;


  • Оверейсел (Overijssel) – на изток, южно от Дренте, главен град Зволе;


  • Флеволанд (Flevoland) – в средата, в морето Ейселмер, главен град Лелистад;


  • Гелдерланд (Gelderland) – на изток, но южно от Оверейсел, главен град Арнем;


  • Утрехт (Utrecht) – в средата, главен град Утрехт;


  • Северна Холандия (Noord-Holland) – на северозапад, главен град Харлем;


  • Южна Холандия (Zuid-Holland) – на запад, но южно от Северна Холандия, главен град Хага;


  • Зеландия (Zeeland) – на югозапад, главен град Миделбург;


  • Северен Брабант (Noord-Brabant) – на юг, главен град 'с-Хертогенбос (Ден Бос);


  • Лимбург (Limburg) – на югоизток, навлизаща в Белгия, главен град Маастрихт.

Всички провинции са разделени на общини, общо 483 на брой (до 2004 – 489). Виж Община (Нидерландия) и Списък на градовете в Нидерландия по население. Няколко острова в Карибско море са зависими от Нидерландия: Нидерландски Антили, група от пет острова, и Аруба, принадлежала преди към Антилите.



Население |


виж Списък на градовете в Нидерландия по население






















































































































































































Пирамида на населението на Нидерландия
(в % от цялото население)
%
Мъже
Възр
Жени
%
0,36
 
 
85+
 
 
1,05
0,60
 
 
80 – 84
 
 
1,18
1,14
 
 
75 – 79
 
 
1,74
1,55
 
 
70 – 74
 
 
1,95
1,93
 
 
65 – 69
 
 
2,13
2,30
 
 
60 – 64
 
 
2,33
2,77
 
 
55 – 59
 
 
2,69
3,73
 
 
50 – 54
 
 
3,60
3,65
 
 
45 – 49
 
 
3,54
3,93
 
 
40 – 44
 
 
3,81
4,27
 
 
35 – 39
 
 
4,08
4,25
 
 
30 – 34
 
 
4,05
3,63
 
 
25 – 29
 
 
3,54
3,04
 
 
20 – 24
 
 
2,93
2,96
 
 
15 – 19
 
 
2,83
3,11
 
 
10 – 14
 
 
2,97
3,20
 
 
05 – 09
 
 
3,06
3,11
 
 
00 – 04
 
 
2,98
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източник: International Data Base (2000)

Нидерландия е сред най-гъсто населените страни в света с повече от 400 д/km² (при средно за света 48 д/km², България – 72 д/km²).


Има 2 официални езика – нидерландски и фризийски, и двата от групата на германските езици. Фризийският е регионален език за северната провинция Фризия и е много близък до английския. Освен нидерландски и фризийски, на север се говорят няколко долносаксонски диалекта, които не са официално признати. В граничните райони на юг нидерландският преминава в други разновидности на долнофранконски и германски, които не винаги могат да се класифицират най-добре като нидерландски, най-често западнофламандски и немски.


Основни религии са католицизмът (32% през 2007 г.) и протестантството (15%). Около 63% от нидерландците считат себе си за принадлежащи към някоя църква (вероизповедание). Частта от страната, намираща се на юг от горепосочените 3 реки, е (или е била) основно католическа, а северната част – протестантска (предимно от Нидерландската реформирана църква).


Нидерландците са най-високите хора в света. Средната височина на мъжете е 1,83 m, а на жените – 1,72 m. Средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 82 години за жените през 2005 г.


През 2007 година етническият състав на населението на Нидерландия е следният:


  • 80,6% – нидерландци

  • 2,06% – индонезийци (от бивша колония)

  • 2,89% – германци

  • 2,53% – суринамци (от бивша колония)

  • 2,34% – турци

  • 2,50% – мароканци

  • 7,08% – други етноси

В тази статистика за принадлежащи към чуждестранна етническа група се считат хора, които не са родени в Нидерландия, и такива, на които поне 1 родител не е роден в Нидерландия.


В Нидерландия живеят между 6000 и 10 000 синти и роми.



Политика |


Нидерландия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г. (от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 1980 г. е кралица Беатрикс). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.


От 19 век нидерландските правителства винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика, след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, „primus inter pares“ (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.


Парламентът се състои от 2 камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати.


На 7 февруари 2006 г. Втората камара въведе правото на гражданска инициатива на национално равнище.


Политолозите смятат Нидерландия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотези включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу абсолютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така, Нидерландия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Нидерландия, независимо от това, че до 19 век калвинизмът e държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Нидерландия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към нидерландците в други страни е приятелско, стигайки дотам, че носителите на нидерландски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.


Първите години на 21 век обаче носят политически промени, при които дясното крило в политиката се засилва за сметка на лявото. Това е демонстрирано от бързото издигане (и падане) на Списъка Пим Фортойн. Пим Фортойн, неговият основател, смята предишните правителства за отговорни за предполагаемата неуспяваща интеграция на имигрантите.


Настоящото правителство (от 2012 г.) се води от Марк Руте от консервативно либералната „Народна партия за свобода и демокрация“ („Volkspartij voor Vrijheid en Democratie“).


На 1 юни 2005 г. нидерландските избиратели гласуваха в референдум срещу предложената конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също бяха гласували против.


Нидерландските политики за използване на наркотици за развлечение, проституция, еднополов брак и евтаназия са сред най-либералните в света.



Икономика |


Нидерландия има процъфтяваща и отворена икономика, ролята на държавата в която ограничена с успех от 80-те години на XX век. В областта на промишлеността преобладават хранително-вкусова промишленост и химическата промишленост, нефтопреработването и електротехническата и електронната промишленост. Високо механизиран селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ. Нидерландия е трета в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. Проблемът за обществените разходи и стагнацията на нарастването на пазара на работна сила е адресиран в Нидерландия много преди нейните европейски партньорки.


Като основополагащ член на монетарният съюз на еврото, Нидерландия заменя своята валута – гулден, на 1 януари 1999, заедно с другите приели общата европейска валута, с истинските евромонети и банкноти на 1 януари 2002 г.



Култура |




Нидерландски пейзаж, пощенска картичка от 1925 г., източник ДАА


В нидерландската история има много велики художници. XVII век, в който нидерландската република процъфтява, е векът на нидерландските майстори, между които Рембранд ван Райн, Вермеер ван Делфт, Ян Стен и много други. Знаменити нидерландски художници от XIX и XX век са Винсент ван Гог, Пийт Мондриан. Мориц Ешер е известен график.


Нидерландия е страната на философите Еразъм Ротердамски и Бенедикт (Барух) Спиноза. Всички важни дела на Рене Декарт са извършени в Нидерландия.


През Златния век нидерландската литература също процъфтява, с Йоост ван дер Вондел и П. К. Хоофт като най-известни имена. Важни автори от XX век са Хари Мюлиш, Ян Волкерс, Симон Вестдайк, Сеес Нотебоом, Херард ван Реве и Вилем Фредерик Херманс. Дневникът на Ане Франк („Задната къща“) също е написан в Нидерландия.


Копия на нидерландски сгради могат да се намерят в паркове с миниатюри – Dutch Village и Huis Ten Bosch близо до Нагасаки, Япония и Dutch Village в град Холънд, Мичиган, САЩ. Такъв парк се строи в Шенян, Китай.












































Празници
Дата
Българско име
Нидерландско име
Бележки

1 януари

Нова година

Nieuwjaar


март/април

Великден

Pasen
Нидерландците празнуват 2 дни на Великден.

30 април
Ден на кралицата

Koninginnedag
Първоначално Koninginnedag е бил празнуван на рождения ден на кралицата. Денят на кралицата сега се празнува на рождения ден на майката на сегашната кралица, тъй като тогава времето е по-хубаво.

4 май
Ден в памет на загиналите

Dodenherdenking
Ден в памет на загиналите през Втората световна война].

5 май
Ден на свободата

Bevrijdingsdag
Празник по случай капитулацията на [Германия във Втората световна война през 1945 г.
40 дни след Великден

Възнесение господне

Hemelvaartsdag

7 седмици след Великден

Свети Дух

Pinksteren
Нидерландците празнуват два дни на Свети Дух.

5 декември
Навечерие на Никулден

Sinterklaas
Предшественик на Дядо Коледа, Синтерклаас носи подаръци на децата.

25 декември
26 декември

Коледа

Kerstmis
Нидерландците празнуват 2 дни на Коледа.

През 2015 г. държава е на 4-то място по свобода на пресата в света по класация на организацията „Репортери без граници“ (-2 места спрямо предходната година)[7].















Бележки |



  1. Евростат


  2. аб Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 115 – 8.


  3. Бившите колонии Нидерландски Антили и Аруба понастоящем имат статут на автономни области. Индонезия обявява своята независимост през 1945 г. Независимостта е призната през 1949 г. след няколкогодишна война за независимост и вследствие на силен международен натиск. Едва на 16 август 2005 г. нидерландското правителство признава 1945 г. като година на получаване на независимост на Индонезия и изразява разкаяние за жертвите на Индонезия от войната за независимост. Суринам получава независимост през 1975 г.


  4. Schiermeier 2010, с. 170.


  5. Centraal Bureau voor de Statistiek 2010.


  6. Eupedia 1994.


  7. ((en))  Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015.


Цитирани източници
  • ((nl))  Milieurekeningen 2008. // Centraal Bureau voor de Statistiek, 2010. Посетен на 4 февруари 2010.

  • ((en))  Netherlands Guide – Interesting facts about the Netherlands. // Eupedia, 19 април 1994. Посетен на 29 април 2010.

  • ((en)) Schiermeier, Quirin. Few fishy facts found in climate report. // Nature 466 (170). 5 юли 2010. DOI:10.1038/466170a. p. 170.


Вижте също |


  • Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство



Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Niederlande“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нидерландия&oldid=9300478“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.832","walltime":"0.997","ppvisitednodes":"value":3971,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":130450,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":12679,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":8,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":4555,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":3,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 715.783 1 -total"," 48.81% 349.371 1 Шаблон:Държава"," 45.51% 325.739 1 Шаблон:Infobox"," 30.05% 215.098 6 Шаблон:Wd"," 18.09% 129.506 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 17.75% 127.058 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 16.73% 119.730 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 9.90% 70.883 2 Шаблон:Към_пояснение"," 8.99% 64.332 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 8.58% 61.445 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.343","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":11284865,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1294","timestamp":"20190327142823","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":141,"wgHostname":"mw1328"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр