Skip to main content

23 септември Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Навигацияр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












23 септември




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


























































1
234567
8
91011121314
15
161718192021
22
232425262728
29
30
 

23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-ми през високосна). Остават 99 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници




Събития |



  • 867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон.


  • 1122 г. – Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява Борбата за инвеститурата.


  • 1821 г. – Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за независимост.


  • 1846 г. – Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие.


  • 1868 г. – Пуерто Рико обявява независимост.


  • 1875 г. – 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) – легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.


  • 1902 г. – Избухва Горноджумайското въстание.


  • 1912 г. – Балканската война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.


  • 1923 г. – В България започва Септемврийското въстание.


  • 1932 г. – Създадено е Кралство Саудитска Арабия.


  • 1932 г. – Излиза първият брой на списание Пламък.


  • 1943 г. – Втора световна война: Създадена е т.нар. Република Сало.


  • 1944 г. – Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация "Септемврийче".


  • 1947 г. – В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.


  • 1948 г. – България отправя молба до ООН за членство в организацията.


  • 1955 г. – В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.


  • 1963 г. – Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).


  • 1973 г. – Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез държавен преврат.


  • 1975 г. – В курортният комплекс „Албена“ започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.


  • 1982 г. – Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.


  • 1983 г. – Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.


  • 1994 г. – Левски София разгромява ЦСКА София със 7:1.


  • 1996 г. – С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни“, ТБ „Моллов“, Ямболска и Добруджанска банка.


  • 1999 г. – По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.


  • 2002 г. – Излиза първата публична версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox („Phoenix 0.1“).


  • 2003 г. – В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.


  • 2006 г. – Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско.


Родени |



  • 480 пр.н.е. – Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)


  • 63 пр.н.е. – Октавиан Август, римски император († 14 г.)


  • 1713 г. – Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)


  • 1759 г. – Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)


  • 1781 г. – Анна Фьодоровна, велика руска княгиня († 1860 г.)


  • 1783 г. – Петер фон Корнелиус, немски художник


  • 1791 г. – Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)


  • 1861 г. – Роберт Бош, немски индустриалец († 1942 г.)


  • 1865 г. – Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)


  • 1869 г. – Христо Бурмов, български военен деец († 1936 г.)


  • 1870 г. – Крум Прокопов, български революционер († 1950 г.)


  • 1880 г. – Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)


  • 1885 г. – Иван Илиев, български революционер († 1923 г.)

  • 1885 г. – Чудомир Кантарджиев, български революционер († 1924 г.)


  • 1890 г. – Пандо Киселинчев, български скулптор († 1980 г.)

  • 1890 г. – Фридрих Паулус, немски генерал († 1957 г.)


  • 1892 г. – Георги Дамянов, деец на БКП († 1958 г.)


  • 1897 г. – Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)


  • 1901 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат († 1986 г.)


  • 1904 г. – Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)


  • 1907 г. – Ан Декло, френска журналистка, преводачка и писателка († 1998 г.)


  • 1915 г. – Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)


  • 1916 г. – Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)


  • 1920 г. – Мики Руни, американски актьор († 2014 г.)


  • 1925 г. – Николай Кауфман, български музиковед († 2018 г.)


  • 1926 г. – Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)


  • 1930 г. – Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)


  • 1933 г. – Иван Иконописов - Бебето, български плувец

  • 1933 г. – Кольо Севов, български писател († 1991 г.)


  • 1934 г. – Пер Улув Енквист, шведски писател


  • 1936 г. – Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)


  • 1938 г. – Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)


  • 1943 г. – Тануджа, индийска актриса

  • 1943 г. – Хулио Иглесиас, испански певец


  • 1946 г. – Валентин Александров, български министър († 2008 г.)

  • 1946 г. – Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)

  • 1946 г. – Франц Фишлер, австрийски политик


  • 1949 г. – Брус Спрингстийн, американски певец


  • 1950 г. – Сашка Братанова, българска актриса


  • 1951 г. – Милко Калайджиев, български певец


  • 1953 г. – Димитър Атанасов, български писател († 2014 г.)


  • 1954 г. – Иван Сосков, български математик († 2013 г.)


  • 1956 г. – Паоло Роси, италиански футболист


  • 1957 г. – Христо Гърбов, български актьор


  • 1957 г. – Валентин Делиминков, български футболист


  • 1958 г. – Лита Форд, американска певица


  • 1959 г. – Наталия Пушкарьова, руска историчка


  • 1960 г. – Джейсън Картър, британски актьор


  • 1970 г. – Ани Дифранко, американска певица


  • 1972 г. – Рейчъл Ямагата, американска актриса


  • 1973 г. – Артим Шакири, македонски футболист


  • 1977 г. – Диджей Балтазар, български диджей


  • 1978 г. – Кристиян Добрев, български футболист


  • 1979 г. – Росен Каптиев, български футболист


  • 1982 г. – Венелина Хаджиева, българска актриса


  • 1983 г. – Магда, българска попфолк певица


  • 1984 г. – Матей Казийски, български волейболист


  • 1985 г. – Еви Ван Акер, белгийска ветроходка


  • 1985 г. – Маки Гото, японска певица


  • 1988 г. – Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист


  • 1990 г. – Чаатай Улусой, турски актьор и модел


Починали |



  • 877 г. – Игнатий, патриарх на Константинопол (* 799 г.)


  • 1253 г. – Венцеслав I, крал на Бохемия (* 1205 г.)


  • 1813 г. – Софроний Врачански, български духовник и писател (* 1739 г.)


  • 1835 г. – Винченцо Белини, италиански композитор (* 1801 г.)


  • 1836 г. – Мария Малибран, испанска оперна певица (* 1808 г.)


  • 1853 г. – Иван Шопов, български библиограф (* 1826 г.)


  • 1869 г. – Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен (* 1811 г.)


  • 1870 г. – Проспер Мериме, френски писател и драматург (* 1803 г.)


  • 1877 г. – Юрбен Льоверие, френски математик (* 1811 г.)


  • 1882 г. – Карл Шпицвег, немски художник (* 1808 г.)

  • 1882 г. – Фридрих Вьолер, немски химик (* 1800 г.)


  • 1888 г. – Франсоа Аший Базен, френски генерал (* 1811 г.)


  • 1889 г. – Уилки Колинс, британски писател (* 1884 г.)


  • 1903 г. – Аце Трайчев, български революционер (* ? г.)

  • 1903 г. – Стерьо Наку, български революционер (* ? г.)


  • 1904 г. – Гюрчин Наумов, български революционер (* 1851 г.)

  • 1904 г. – Емил Гале, френски художник, работил със стъкло (* 1846 г.)


  • 1923 г. – Георги Казепов, български революционер и учител (* 1880 г.)

  • 1923 г. – Димитър Кондов, деец на БКП (* 1880 г.)


  • 1939 г. – Зигмунд Фройд, австрийски психиатър и психолог (* 1856 г.)


  • 1943 г. – Александър Вутимски, български поет (* 1919 г.)


  • 1947 г. – Никола Петков, български политик (* 1893 г.)


  • 1953 г. – Гончигийн Бумценд, монголски политик (* 1881 г.)


  • 1970 г. – Бурвил, френски актьор (* 1917 г.)


  • 1973 г. – Пабло Неруда, чилийски писател, Нобелов лауреат (* 1904 г.)


  • 1994 г. – Робърт Блох, американски писател (* 1917 г.)


  • 2004 г. – Раджа Рамана, индийски ядрен физик (* 1925 г.)


  • 2017 г. – Петко Радев, български кларинетист и музикален педагог (* 1933 г.)


  • 2018 г. – Росица Данаилова, българска актриса (* 1933 г.)


Празници |


  • В старославянските традиции – Празник на плодородието и равноденствието

  • Начало на астрономическата есен


  • Киргизстан – Ден на държавния език


  • Литва – Ден на загиналите във войните


  • Саудитска Арабия – Празник на обединението на кралството (1923 г., национален празник)


  • Япония – Празник на есенното равноденствие




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=23_септември&oldid=8995249“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.128","walltime":"0.161","ppvisitednodes":"value":837,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":15326,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1504,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 74.054 1 -total"," 61.30% 45.397 1 Шаблон:Календар"," 57.07% 42.264 1 Шаблон:Календар/link_on"," 38.36% 28.408 1 Шаблон:Месеци"," 36.30% 26.885 1 Шаблон:Календар/нд"," 34.88% 25.828 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 8.99% 6.657 11 Шаблон:Color"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.007","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716811,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1296","timestamp":"20190419132934","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"23 u0441u0435u043fu0442u0435u043cu0432u0440u0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/23_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2888","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2888","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2003-12-24T08:33:06Z","dateModified":"2018-12-07T00:36:06Z","headline":"u0434u0430u0442u0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":143,"wgHostname":"mw1328"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр