Skip to main content

Златоград Съдържание География | История | Население | Религии | Политика | Икономика | Култура и развлечение | Спорт | Други | Личности | Галерия | Библиография | Външни препратки | Бележки | Навигация41°22′46.99″ с. ш. 25°05′34″ и. д. / 41.379722° с. ш. 25.092778° и. д.*ЗлатоградАнтропонимията на християнското население на Даръдере (дн. Златоград) от началото на ХХ векОфициален сайт на Община ЗлатоградПортален сайт на ЗлатоградСнимки от Златоград и околноститеЕтнографски ареален комплекс „Златоград“Времето в ЗлатоградОбщина Златоград. Църкви и музеиРазорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 годинаИзбор на кмет на Община ЗлатоградРезултати от местните избори 2011 в община Златоград„Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009ррр

Multi tool use
Multi tool use

Златоград


градБългарияобласт СмолянГърцияСмолянобщина ЗлатоградРодопитеВърбицаСофияСмолянГКПП Златоград - ТермесКсантиВърбицаИсторически бележникЛюбомир Милетич1912помашкибългарскиИзлел е Дельо хайдутинЗлатната плоча на ВояджърЗемятаосманското владичествоцъркваРодопитеУспение Богородично1834пощенска станциякилийното училищеРодопитеВъзражданеЗлатоградски писмовник1852архитектурният резерватдъбовиксантийскипловдивскикладенциГКПП Златоград - ТермесБългарияГърцияЕгейско моребългарски диалектправославното християнствоислямътСвети Георгивзаимното училищеУспение БогородичноНестор Трайковместните избориГЕРБизбориизборирудодобивЕрма рекаГОРУБСО-Златоградпамукотекстилно предприятие24 май2001Стоте национални туристически обектаБългарския туристически съюзЛивингстънТангра 2004/05Златоградски камък












Златоград




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето






















Златоград

Панорамен изглед от старинната част на Златоград
Панорамен изглед от старинната част на Златоград




България

41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.

Златоград





Координати: 41°22′46.99″ с. ш. 25°05′34″ и. д. / 41.379722° с. ш. 25.092778° и. д.

41.379722, 25.092778


Област Смолян

41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.

Златоград






Златоград

41.3797° с. ш. 25.0928° и. д.

Златоград





Общи данни
Население
7 169 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6601 (НСИ)
Землище
65,117 km²
Надм. височина
521±1 m
Пощ. код
4980
Тел. код
03071
МПС код
СМ
ЕКАТТЕ
31111
Администрация
Държава
България
Област
Смолян
Община
   - кмет

Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)


Златоград в Общомедия

Златогра̀д е най-южният град в България. Той се намира в област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.




Съдържание





  • 1 География

    • 1.1 Местоположение


    • 1.2 Климат



  • 2 История


  • 3 Население

    • 3.1 Говор



  • 4 Религии


  • 5 Политика

    • 5.1 Кмет


    • 5.2 Общински съвет


    • 5.3 Побратимени градове



  • 6 Икономика


  • 7 Култура и развлечение

    • 7.1 Етнографски ареален комплекс


    • 7.2 Редовни събития


    • 7.3 Културни и природни забележителности



  • 8 Спорт


  • 9 Други


  • 10 Личности


  • 11 Галерия


  • 12 Библиография


  • 13 Външни препратки


  • 14 Бележки




География |



Местоположение |


Златоград се намира в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Градът е на около 300 km югоизточно от София, на 60 km от областния град Смолян и на 6 km северно от граничния пункт ГКПП Златоград - Термес, през който се стига до гръцкия гр. Ксанти.


Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – от 420 до 550 метра.



Климат |


В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район.


Средногодишната температура на въздуха е 10,8ºС с максимум през юли 20,6ºС и минимум през януари —0,8ºС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1ºС и 4,9ºС, като средномесечната максимална е през август (28,9ºС), а средномесечната минимална през януари (-3,9ºС).


Средногодишните валежи достигат до 1000 л/m². Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с не малкия водосборен басейн на река Върбица (Сюютлийка – Зла река) са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Върбица е с най-голям модул на оттока в България.


Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември – 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха – равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района.


Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.



История |


В Исторически бележник, документ от XVIII век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово.[1] По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.[3]


Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите – „Успение Богородично“ – построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.


В близост до Златоград на 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.



Население |



Говор |


Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград. Отличава се от околните говори, като в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши.



Религии |




Църквата „Св. Георги“ в Златоград




Иконостасът в църквата „Св. Георги“




Старата джамия в кв. „Табахната“ в Златоград


Основните религии, изповядвани в Златоград, са православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви – „Свети Георги“ (1871), в чийто двор е и взаимното училище и „Успение Богородично“ (1834). „Успение Богородично“ е ниска, вкопана в земята, но е известна със съхранените икони и мястото, на което е построена – на един от високите и централни хълмове в града. В църквата „Свети Георги“ има красив иконостас и много икони на известни зографи. Българският зограф Нестор Трайков е автор на много икони в „Свети Георги“.


В града има две джамии. Едната е стара, датираща от началото на XIX век.


На 15 юни 2014 г. е открита новата джамия в град Златоград. Тя се намира на мястото на разрушена от социалистическия режим през 1984 г. Също така на мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била средищно място на мюсюлманите от околията в петъчен ден, но и тя е разрушена през комунизма.



Политика |



Кмет |


На местните избори на 30 октомври 2011 година кандидатът на партия ГЕРБ Мирослав Янчев спечелва на втори тур – с 50,26 на сто от гласоподавателите. Втори с 49,74 на сто остава кандидатът на коалиция „Заедно за Община Златоград“ Младен Чаушев.[4] Янчев е преизбран за кмет през есента на 2015 г. (отново е кандидат на ГЕРБ).



Общински съвет |




Сградата на община Златоград


Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на община Златоград е съставено от кмет на общината и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2019 година. Разпределението на местата в общинския съвет след предпоследните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 63,3%, е следното:[5]















Общински съвет (2011 – 2015)
ПартияИзборен резултатПолучени гласовеМеста
коалиция „Заедно за Община Златоград“40,50%29259
ГЕРБ38,06%27498


Побратимени градове |



  • Гърция Саръшабан (Хрисуполи), Гърция[6]


Икономика |


Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда в рудник „Ерма река“ на ГОРУБСО-Златоград.


В селището работи и памукотекстилно предприятие „Белотекс 95“ АД.



Култура и развлечение |



Етнографски ареален комплекс |




Главната улица в Етнографския ареален комплекс


Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята е на етнографа от БАН ст.н.с.Борис Томангелов, реализацията ѝ е от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в етнографския музей на града.



Редовни събития |


  • През месец май всяка година се провежда Трансграничен фолклорен събор на връх Костадин, край Златоград.

  • През месец септември, от 20 до 24, в Златоград се провеждат ежегодните Дельови празници.

  • На 21 ноември град Златоград празнува своето освобождение от османско владичество.


Културни и природни забележителности |


  • Златоградски вестник, списва се от 1990 г.


Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян


Туристически обекти в Златоград:



  • Етнографски музей;

  • Музей на просветното дело в Средните Родопи;

  • Храм-паметник „Успение Богородично“, построена 1834 година – първата църква, построена в Родопите, по време на османското владичество.


  • Килийно училище 1835 – 1836 г. (в двора на черквата „Успение Богородично“)

  • Икона на Богородица със забит в сърцето нож (в преддверието на черквата „Успение Богородично“);

  • Взаимно училище (1852 година) – сега музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“ 1852 г. (в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“)

  • Изложба Живопис и графика – творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)

  • Музейна сбирка на съобщенията – РПС Златоград;

  • Паметник на Дельо войвода;

  • Лобното място на Дельо войвода;

  • Параклиси: „Св. Атанас“; „Св. Неделя“; „Св. св. Константин и Елена“; „Св. Екатерина“; „Св. Илия“;

  • ферма за щрауси, край село Старцево

  • ферма за щрауси, край Златоград

  • Язовир „Златоград“;

  • Църквата „Свети Георги Победоносец“, построена 1871 година.

  • База за риболов и отдих „Ягнево“, край Златоград;


  • Скални гъби, близо до Златоград – между близките села Добромирци и Бенковски.

  • Джамия „Табахненска“, построена ок. 1850 г. – обявена за архитектурен и религиозен паметник


Спорт |


  • Футболният клуб „Вихър“

  • Спортен клуб по хокей на трева

  • Спортен клуб по борба

  • Спортен клуб по баскетбол Златоград


Други |




Постер на футболна среща между домакините ФК „Палас“ в Рудозем и „Вихър“ (Златоград).


След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.



Личности |



  • Дельо войвода (края на XVII в.–началото на XVIII в.), хайдутин по време на османското владичество


  • Вели Чаушев (1934 – 2018), актьор


  • Виктор Калев (род. 1969), актьор

  • Виктория Профирова (род. 1930), учителка, дългогодишен ръководител на ученически хор към начално училище "В. Левски ", самодеен хор към читалище „Просвета“, ритуален хор


  • Георги Хекимов (1820 – 1871), виден лекар


  • Дарина Джамбазова, народна певица

  • Златина Узунова – Славея на Родопа


  • Илия Хаджидончев (1876 – 1945), български учител и общественик, назначен за първи кмет на Даръдере в 1913 година


  • Ирина Маринова (род. 1975), актриса


  • Лазар Вълчев, певец от група „О32“

  • Кирко Профиров (1927 – 1995 г.), адвокат, председател на читалище „Просвета“, режисьор-постановчик на самодеен театър към читалището


  • Мира Добрева (род. 1972), българска журналистка


  • Михаил Илийков, актьор, пръв носител на наградата за актьорско майсторство „Аскеер“

  • Никола Ангелов Ерменлиев – Митата, терорист[7]


  • Никола Хекимов (около 1812 – 1891), прочут лекар


  • Никола Хекимов, български търговец и общественик от края на XIX – началото на XX век


  • Станислав Сивриев (1924 – 1989 г.), писател и партизанин


  • Таня Скечелиева, народна певица


  • Файка Сиракулева, народна певица


  • Яков Змейкович (1840 – 1913 г.), учителствал в Даръдере и околността в XIX век

  • К. К. Пачилов, Г. Крушевалиев, К. Александров, Тома Стоянов, Петър Ст. Шукров, Костадин Стоянов, Елена К. Крахтева, Мария Хаджиниколова, Георги Лазаров Пачилов, Евгения Евгениева – учителка, съпруга на Лазар Пачилов, Васила Лазарова Пачилова, презвитера Калина Инджова, дейци на ВМОРО[8]


Галерия |



Библиография |


  • Златоградски сборник. Писмен възрожденски паметник от средата на ХІХ век (1852) и фототипно приложение. Съст. Г. Митринов. С., Македония прес, 2000.

  • Мариела Стойкова. Иконите от църквата „Успение Богородично“ в Златоград. – Проблеми на изкуството, 2010, № 4,

  • Вели Чаушев. Кафе в Златоград. С., Захарий Стоянов, 2011.

  • Митринов, Г. Антропонимията на християнското население на Даръдере (дн. Златоград) от началото на ХХ век. Дзяло, електронно списание за хуманитаристика, бр. 12, 2018.


Външни препратки |


  • Официален сайт на Община Златоград

  • Портален сайт на Златоград

  • Снимки от Златоград и околностите

  • Етнографски ареален комплекс „Златоград“

  • Времето в Златоград

  • Община Златоград. Църкви и музеи


Бележки |



  1. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.


  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.


  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.


  4. Избор на кмет на Община Златоград,


  5. ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Златоград, посетен на 2 март 2012


  6. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009


  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 66, 71


  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 145, 147, 153.




п  б  р

Градове в Област Смолян


Девин • Доспат • Златоград • Мадан • Неделино • Рудозем • Смолян • Чепеларе



     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Златоград&oldid=9431609“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"1.036","walltime":"1.662","ppvisitednodes":"value":7353,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":165502,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":8251,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":26,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":7,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":9125,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1417.773 1 -total"," 61.99% 878.944 1 Шаблон:Флагче"," 61.31% 869.305 1 Шаблон:Флагче/core_wikidata"," 26.45% 374.973 1 Шаблон:Селище_в_България"," 25.97% 368.233 1 Шаблон:Infobox"," 8.32% 117.918 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 7.06% 100.056 1 Шаблон:ПК_група"," 6.76% 95.794 3 Шаблон:ПК"," 4.14% 58.739 14 Шаблон:Wikidata"," 4.13% 58.574 1 Шаблон:Градове_в_България"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.508","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":8396422,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1338","timestamp":"20190419075208","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0417u043bu0430u0442u043eu0433u0440u0430u0434","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q1790862","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q1790862","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-04-07T00:15:04Z","dateModified":"2019-04-17T15:35:55Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c8/View_of_Zlatograd_center.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":123,"wgHostname":"mw1254"););7H,vn,4RJN,3,ZddW2e3SXWS 6UhEl3m0XTDVvSoL6m4i,ZxJKgMCSxX,QP VAU7bPMh,k7SLYOl0xL7aF3KXpyDn1GjUCQWY
nN XM9sgtScoeOtGr Rf 8kYi5

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

“Whose” combined with “all”, “every” etc Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 17/18, 2019 at 00:00UTC (8:00pm US/Eastern)Proper way to handle plurals with “whose”Is a sentence always grammatically incorrect if it has no verb?What’s wrong with “… enforce that …”“Every” being used instead of “ever”?“We're all each other has”Everyone vs every one vs allRight way to use transition “above all”“Which” instead of “whose” for inanimate objectsCan the relative pronoun “whose” be replaced by “of whom/which” in relative clauses?'all the following are' OR 'the following are all'