Skip to main content

Композитор Проявления на композиторското творчество | Външни препратки | НавигацияСъюз на българските композитори

КомпозиториМузикални професии


латински












Композитор




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


Композитор (от латински „componere“ – съставям) е професионален музикант, който създава вокална и инструментална музика.


Композиторите се занимават със съставяне, нотиране, хармонизиране/аранжиране, оркестриране на музикални произведения, организиране на изпълнители, които публично да представят техни творби и записването им в студио. Много често композиторите предпочитат сами да дирижират своите произведения особено ако се изпълняват за първи път.


В миналото работата на композиторите се е асоциирала само с класическата музика, в днешно време (с изключение на фолклорната музика до края на 19 век) композиторите са необходими във всички стилове и форми на музиката.



Проявления на композиторското творчество |


Работата на композиторите може да бъде срещната в църковната инструментална и вокална музика, като например: меси изпълнявани от оркестър, произведения за орган, сигнали за камбани и произведения за карилони в католическите църкви, тропари и канони/изпълнявани от хор или само от свещеника в православните църкви;


в класическата инструментална и вокална музика – соло произведения за глас или музикален инструмент като арии, песни и инструментални пиеси;


камерни произведения за струнни, духови, ударни или смес от различни инструменти, песни за вокални групи;


оркестрови произведения като например произведения за симфоничен, духов, оперен, оперетен, балетен/танцов оркестър, класическа хорова музика, а също оркестрови произведения към мюзикъли, театрални постановки, филми, телевизионни предавания и реклами, а в днешно време и към електронни игри.


В класическата музика може да има и произведения писани за по голям състав като например произведение за оркестър, хор, солисти и орган.


В джаз музиката композиторите пишат обикновено песни и инструментални пиеси соло или за малка група наречена джаз комбо или произведения за биг бенд.В много случаи композиторите сами изпълняват своите произведения или водят своята група а в определени случаи импровизират като пеят или свирят на своя инструмент.


В поп (а също пънк, реге, латино) музиката композиторите пишат основно песни за определен певец или певица като понякога се изисква от тях да добавят текст, да направят пре аранжиране на стари песни, да запишат сингбек или плейбек. Доста изпълнители сами композират и създават своите песни.


При ранната електронна музика композиторите пишат инструментални пиеси.


В рок музиката метъла и другите стилове на твърдата музика композиторите пишат песни и инструментални пиеси наречени на жаргон „парчета“ много често обаче композиторската работа е обща на цялата група и няма конкретен композитор.


Някои стилове музика където създаването на парчета е непосредствено и не изисква предварителна подготовка не се изисква намесата на композитор като например рап, техно и др.


При фолклорната музика в световен мащаб, предвид нейния характер в миналото тя е била колективно творчество и не е имало конкретен автор.


Музиката се е предавала от уста на уста от поколение на поколение като всеки един изпълнител /или група/ е допълвал и подобрявал песните и танците във фолклора на собствената си държава.


Българската народна музика до края на XIX век е следвала същия принцип, в днешно време народната музика се пише от композитори като например: песни за солисти или битов хор, хора и ръченици. Композиторите на народна музика в България се занимават още със издирване, дешифриране, нотиране на песни, аранжиране и оркестрация за народен оркестър на автентичен фолклор.



Външни препратки |


  • Съюз на българските композитори



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Композитор&oldid=9344254“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.004","walltime":"0.008","ppvisitednodes":"value":7,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":0,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":0,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":2,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 0.000 1 -total"],"cachereport":"origin":"mw1323","timestamp":"20190409144451","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":111,"wgHostname":"mw1239"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр