24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 310 дни до края на годината (311 през високосна).

Събития |

• 
  303 г. – Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя.


• 
  1303 г. – Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия
  


• 
  1510 г. – Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква.


• 
  1582 г. – Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар.


• 
  1607 г. – За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.


• 
  1616 г. – Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“.


• 
  1711 г. – Състои се премиерата на операта „Риналдо“ от Георг Фридрих Хендел в Лондон.


• 
  1719 г. – Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата – първия руски музей.


• 
  1783 г. – Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война.


• 
  1821 г. – Мексико получава независимост от Испания.


• 
  1839 г. – Уилям Отис получава патент за парен багер.


• 
  1841 г. – Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ.


• 
  1848 г. – Излиза „Манифест на комунистическата партия“, написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.


• 1848 г. – Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република.


• 
  1861 г. – Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.


• 
  1876 г. – Състои се премиерата на музикалното произведение „В пещерата на планинския цар“ норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.


• 
  1878 г. – Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).


• 1878 г. – Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано.


• 
  1881 г. – Основан е чилийският град Темуко.


• 
  1887 г. – Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка, това също е и първата интернационална телефонна връзка в Европа.


• 
  1895 г. – Започва Национално-освободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти.


• 
  1910 г. – Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ.


• 
  1918 г. – Естония приема декларация за независимост от Русия.


• 
  1921 г. – С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.


• 
  1932 г. – Създаден е Висшият електорален съд – най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия.


• 
  1938 г. – В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление – започва производството на найлонова четка за зъби.


• 
  1939 г. – Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт.


• 
  1940 г. – Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.


• 
  1941 г. – Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания.


• 
  1942 г. – Излъчено е първото предаване по Радио „Гласът на Америка“.


• 1942 г. – Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.


• 
  1945 г. – Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.


• 
  1946 г. – В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.

Даяна и Чарлз със семейство Рейгън през 1985 г.

• 
  1955 г. – Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.


• 
  1958 г. – Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.


• 
  1962 г. – Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.


• 
  1964 г. – Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.


• 
  1966 г. – Ганайският президент Кваме Нкрума е свален, докато гостува в Чили.


• 
  1969 г. – Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.


• 1969 г. – Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс.


• 
  1981 г. – Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ.


• 
  1981 г. – Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.


• 
  1984 г. – Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.


• 1984 г. – Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.


• 
  1988 г. – След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.


• 
  1992 г. – Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.


• 
  2002 г. – Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.


• 
  2004 г. – Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.


• 
  2007 г. – Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити – Рикох Арена.


• 
  2008 г. – Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.


• 
  2013 г. – Митрополит Неофит е избран за Патриарх на Българската православна църква

Родени |

Пико делла Мирандола

Карл V

Пердо де ла Роса

• 
  1463 г. – Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)


• 
  1500 г. – Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)


• 
  1536 г. – Климент VIII, римски папа († 1605 г.)


• 
  1547 г. – Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.)


• 
  1619 г. – Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)


• 
  1644 г. – Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)


• 
  1744 г. – Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)


• 
  1767 г. – Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)


• 
  1786 г. – Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.)


• 
  1788 г. – Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)


• 
  1817 г. – Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.)


• 
  1829 г. – Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.)


• 
  1831 г. – Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.)


• 
  1842 г. – Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.)


• 
  1850 г. – Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)


• 
  1863 г. – Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.)


• 
  1870 г. – Теодор Гълъбов, български стенограф († 1935 г.)


• 
  1875 г. – Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)


• 
  1878 г. – Александър Божинов, български художник († 1968 г.)


• 
  1882 г. – Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.)


• 
  1884 г. – Иван Абаджиев, български офицер († ? г.)


• 
  1885 г. – Станислав Виткевич, полски писател († 1939 г.)


• 1885 г. – Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)


• 
  1890 г. – Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.)


• 
  1893 г. – Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.)


• 
  1895 г. – Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.)


• 
  1896 г. – Григор Агаронян, арменски скулптор († 1980 г.)


• 
  1897 г. – Никола Недков, български лекар († 1955 г.)


• 
  1899 г. – Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.)


• 
  1900 г. – Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.)


• 
  1902 г. – Борис Левиев, български диригент и композитор († 1968 г.)


• 
  1909 г. – Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.)


• 
  1910 г. – Тилемахос Кантос, кипърски художник († 1993 г.)


• 
  1912 г. – Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)


• 
  1916 г. – Иван Башев, български политик († 1971 г.)


• 
  1918 г. – Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)


• 
  1931 г. – Славе Македонски, български писател († 2002 г.)


• 
  1932 г. – Мишел Льогран, френски композитор


• 
  1933 г. – Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.)


• 
  1936 г. – Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.)


• 
  1938 г. – Филип Найт, американски предприемач (Nike)


• 
  1940 г. – Денис Лоу, шотландски футболист


• 
  1941 г. – Сам Лундвал, шведски фантаст


• 
  1943 г. – Христо Проданов, български алпинист († 1984 г.)


• 
  1944 г. – Дейвид Уайнленд, американски физик, Нобелов лауреат


• 
  1946 г. – Ратомир Дуйкович, сръбски футболист


• 
  1947 г. – Едуард Джеймс Олмос, американски актьор


• 
  1948 г. – Уолтър Смит, шотландски футболист


• 
  1950 г. – Любен Чаталов, български актьор


• 
  1952 г. – Светла Златева, българска лекоатлетка


• 
  1955 г. – Ален Прост, френски пилот от Формула 1


• 
  1955 г. – Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.)


• 
  1956 г. – Джудит Бътлър, американски философ


• 
  1960 г. – Валери Цеков, български политик


• 
  1964 г. – Иван Маринов – Маслара, български футболист


• 
  1966 г. – Били Зейн, американски актьор


• 1966 г. – Милена Славова, пънк/рок певица


• 
  1968 г. – Мартин Вагнер, германски футболист


• 
  1971 г. – Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1


• 
  1972 г. – Владимир Колев, български футболист


• 1972 г. – Крис Фен, американски музикант


• 
  1973 г. – Йордан Йовчев, български гимнастик


• 
  1981 г. – Лейтън Хюит, австралийски тенисист


• 
  1982 г. – Клара Кукалова, чешка тенисистка


• 
  1987 г. – Жельо Желев, български футболист


• 
  1988 г. – Майкъл Джонсън, английски футболист

Починали |

Ялмар Брантинг

• 
  1646 г. – Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.)


• 
  1704 г. – Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.)


• 
  1777 г. – Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.)


• 
  1799 г. – Георг Кристоф Лихтенберг, германски математик и физик (* 1742 г.)


• 
  1810 г. – Хенри Кавендиш, английски учен (* 1731 г.)


• 
  1856 г. – Николай Лобачевски, руски математик (* 1792 г.)


• 
  1862 г. – Бернхард Ингеман, датски писател (* 1789 г.)


• 
  1905 г. – Ташко Цветков, български революционер (* ? г.)


• 
  1907 г. – Карло Хошек, чешки и български революционер (* ? г.)


• 1907 г. – Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.)


• 
  1910 г. – Карл Лемох, руски художник от немски произход (* 1841 г.)


• 
  1913 г. – Йоанис Капитанис, гръцки революционер (* 1875 г.)


• 
  1919 г. – Авксентий Пелагонийски, български духовник (* 1850 г.)


• 
  1923 г. – Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.)


• 
  1925 г. – Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (* 1860 г.)


• 
  1930 г. – Василий Завялов, руски физиолог и биохимик (* 1873 г.)


• 
  1934 г. – Гаврил Занетов, български юрист (* 1863 г.)


• 
  1935 г. – Христо Стойчев, български лекар–балнеолог (* 1872 г.)


• 
  1941 г. – Емил Зегадлович, полски писател (* 1888 г.)


• 
  1942 г. – Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.)


• 
  1947 г. – Пиер Жане, френски философ (* 1859 г.)


• 
  1951 г. – Георги Попаянов, български революционер (* 1881 г.)


• 
  1953 г. – Герд фон Рундщет, германски фелдмаршал (* 1875 г.)


• 
  1963 г. – Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.)


• 
  1973 г. – Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.)


• 
  1975 г. – Николай Булганин, съветски политически и военен деец (* 1885 г.)


• 
  1976 г. – Димитър Митрев, югославски писател (* 1919 г.)


• 
  1981 г. – Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.)


• 
  1988 г. – Блюма Зейгарник, руска психоложка (* 1900 г.)


• 
  1989 г. – Тодор Панайотов, български художник (* 1927 г.)


• 
  1993 г. – Боби Мур, английски футболист (* 1941 г.)


• 
  1994 г. – Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.)


• 
  1995 г. – Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.)


• 
  2001 г. – Клод Шанън, американски информационен теоретик (* 1916 г.)


• 
  2014 г. – Харолд Реймис, американски актьор, режисьор и сценарист (* 1944 г.)


• 
  2016 г. – Йордан Соколов, български политик (* 1933 г.)

Празници |

• 
  Естония – Ден на независимостта (обявена през 1918 г., от Русия, национален празник)


• 
  Мексико – Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.)


• 
  Румъния – Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците започват пролетното чифтосване, ден на любовниците)


• 
  Тайланд – Ден на националните артисти (чества се от 1985 г.)