Skip to main content

Анаклет II (антипапа) Литература | Източници | Външни препратки | НавигацияAnacleto II, papaAnacleto II, antipapa– 9593 0001 – 9593– 6785 0066 – 6785Anaklet II., MirandaAnaklet IIАнаклет IIАрхивАнаклет IIАрхивАнаклет IIАрхивPierleoni

АнтипапиКардиналиЛичности (Рим)История на СицилияРодени през 11 век


италиански1090Рим25 януари1138антипапапапаИнокентий IIеврейскаПарижабатствоКлюниПаскалий IIСанти Козма е ДамианокардиналСанта Мария ин Трастеверепапски легатАнглияФранцияХонорий IIкралРожер IIСицилияЛотар IIIЛатерано базиликатаФранджипанитеСхизматаВиктор IVБернар от Клерво












Анаклет II (антипапа)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


Анаклет II, роден като Петрус Пиерлеони, (на италиански: Anacleto II, Anaklet II, Petrus Pierleon ; * ок. 1090 в Рим; † 25 януари 1138 в Рим) е от 1130 г. до смъртта си антипапа към папа Инокентий II.


Петрус Пиерлеони произлиза от влиятелна еврейска фамилия, която е приела христианството. След следването му в Париж той става монах в прочутото абатство Клюни. Папа Паскалий II го извиква в Рим и ок. 1112 г. го прави кардинал-дякон на Санти Козма е Дамиано [1] или 1106 г. на кардинал[2]. През 1120 г. Пиерлеони става кардинал-свещеник на Санта Мария ин Трастевере[3] и 1121 г. папски легат в Англия и Франция.


След смъртта на папа Хонорий II през 1130 г. на 14 февруари същата година се избират два папи. Папа става Инокентий II, избран с малцинство, повечето кардинали избират Петрус Пиерлеони, който взема името Анаклет II.


Анаклет II първо има успех в Рим и принуждава Инокентий II да избяга. След това той се съюзява с могъщия крал Рожер II от Сицилия, с което прави императорската партия за продъължителен враг.


Крал Лотар III довежда през 1133 г. Инокентий II обратно в Рим, завладява обаче само част от папския град, катедралата Св. Петър е защитавана успешно от Анаклет. Лотар III получава от благодарност за помоща му от Инокентий II императорската корона в Латерано базиликата. По това време Франджипаните, като привърженици на Инокентий II, престрояват Колозеума като крепост. След оттеглянето на Лотар, който не се съгласява за поход против Рожер II, за който го съветва Инокентий II, малко по-късно Анаклет II печели обратно владетелството над Рим.


Анаклет II умира през 1138 г. Схизмата не се прекратява, неговите останали привърженици избират Виктор IV за папа, който през 1138 г. с участието на Бернар от Клерво, трябва да се подчини на папа Инокентий II.



Литература |


  • Raoul Manselli: Anacleto II, papa. In: Alberto M. Ghisalberti: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 3 (Ammirato–Arcoleo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1961.

  • Raoul Manselii: Anacleto II, antipapa. In: Massimo Bray: Enciclopedia dei Papi, Istituto della Enciclopedia Italiana, Band 2 (Niccolò I, santo, Sisto IV), Rom 2000, OCLC 313581688

  • Alexander Keller: Machtpolitik im Mittelalter – Das Schisma von 1130 und Lothar III. Fakten und Forschungsaspekte. Kovač, Hamburg 2003, ISBN 3-8300-1088-5 (Studien zur Geschichtsforschung im Mittelalter 19).

  • Mario da Bergamo: Osservazione sulle fonti per la duplice elezione papale del 1130. In: Aevum. 39, 1965, ISSN – 9593 0001 – 9593, S. 45 – 65.

  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. Duncker & Humblot, Leipzig 1879 (Jahrbücher der deutschen Geschichte [15]), (Neudruck = 2. unveränderte Auflage. Berlin 1975, ISBN 3-428-03384-1).

  • Werner Maleczek: Das Kardinalskollegium unter Innocenz II. und Anaklet II. In: Archivum Historiae Pontificiae 19, 1981, ISSN – 6785 0066 – 6785, S. 27 – 78.

  • Engelbert Mühlbacher: Die streitige Papstwahl des Jahres 1130. Wagner, Innsbruck 1876 (Neudruck: Scientia-Verlag, Aalen 1966).

  • Franz-Josef Schmale: Studien zum Schisma des Jahres 1130. Böhlau, Köln u. a. 1961 (Forschungen zur kirchlichen Rechtsgeschichte und zur Kirchenrecht 3), (Zugleich: Würzburg, Phil. F., Hab.-Schr. 1958).

  • Richard Zoepffel: Die Papstwahlen und die mit ihnen im nächsten Zusammenhange stehenden Ceremonien in ihrer Entwicklung vom 11. bis zum 14. Jahrhundert. Nebst einer Beilage: Die Doppelwahl des Jahres 1130. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1871.

Belletristik


  • Gertrud von le Fort: Der Papst aus dem Ghetto. Die Legende des Geschlechtes Pier Leone. Roman. Transmare, Berlin 1930.


Източници |



  1. Rudolf Hüls: Kardinäle, Klerus, Kirchen Roms 1049 – 1130. Tübingen 1977, S. 225


  2. Anaklet II., Miranda


  3. Rudolf Hüls: Kardinäle, Klerus, Kirchen Roms 1049 – 1130. Tübingen 1977, S. 189 – 191



Външни препратки |



  • Anaklet II, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church. fiu.edu, Florida International University

  • Анаклет II. // Православная энциклопедия. Архив на оригинала от 25 май 2012. Посетен на 23 февруари 2012. (на руски)

  • Анаклет II. // Encyclopædia Britannica. Архив на оригинала от 25 май 2012. Посетен на 19 февруари 2012. (на английски)

  • Анаклет II. // Catholic Encyclopedia. Архив на оригинала от 25 май 2012. Посетен на 23 февруари 2012. (на английски)


  • Pierleoni, Jewish Encyclopedia.




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анаклет_II_(антипапа)&oldid=9380880“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.064","walltime":"0.086","ppvisitednodes":"value":1374,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":6403,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2227,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":11,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1036,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 63.132 1 -total"," 59.12% 37.322 3 Шаблон:Cite_web"," 47.30% 29.864 3 Шаблон:Cite"," 18.12% 11.437 3 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 12.30% 7.767 1 Шаблон:Lang"," 10.61% 6.701 3 Шаблон:Tfn"," 7.24% 4.570 3 Шаблон:Cite-lang"," 7.13% 4.503 4 Шаблон:Lang/lang"," 7.06% 4.460 2 Шаблон:ISSN"," 3.02% 1.907 2 Шаблон:ISSN_search_link"],"cachereport":"origin":"mw1272","timestamp":"20190407053529","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0410u043du0430u043au043bu0435u0442 II (u0430u043du0442u0438u043fu0430u043fu0430)","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82_II_(%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B0)","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q314025","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q314025","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2017-08-01T23:18:41Z","dateModified":"2019-03-31T17:34:42Z"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":198,"wgHostname":"mw1272"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр