Римски цифри Съдържание Римски цифри | Употреба | Вижте също | Външни препратки | Източници | НавигацияРимските цифри във Wolfram MathWorldRoman and „Arabic“ Numerals
Бройни системиКултура на Древен РимЛатиница
бройна системаЕстествените числаантичносттаСредновековието1 000 0000арабски цифриСимеон IIЛуи XIVXXVIII летни олимпийски игри
Римски цифри
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области.
Естествените числа се записват чрез повтаряне на римските цифри, които са се появили около 500 г. пр.н.е. у етруските.
Римските цифри са следните:
I = 1 (едно)
V = 5 (пет)
X = 10 (десет)
L = 50 (петдесет)
C = 100 (сто) / лат. centum
D = 500 (петстотин) / произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000
M = 1000 (хиляда) / лат. mille, или се е използвала гръцката буква Φ
Системата, използвана в античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:
- Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
- Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
- Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядите, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
- Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван от D и C, но не и от I, V, X или L.
Съдържание
1 Римски цифри
2 Употреба
3 Вижте също
4 Външни препратки
5 Източници
Римски цифри |
При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. Всъщност, символите D и M първоначално са били изписвани с помощта на вертикална черта и околни дъги – I) за D и (I) за M. Тази система е позволявала числа по-големи от 1000 да се изписват чрез увеличаване на броя на дъгите. Така например 10 000 се е изписвало чрез ((I)), а 100 000 чрез (((I))). Римляните не са имали име за 1 000 000 и рядко са използвали числа от такъв размер. В края на римските и средновековни времена, след като D и M бяха приети като символи за 500 и 1000, обичай стана кратните на 1000 да се изписват с черта над самото означение. По този начин 10 000 стана X, а 100 000 стана C.[1]
Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.
|
|
Въпреки че съществувало понятие близко до значението на 0, за числото 0 не съществува римска цифра. Липсата на това число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с арабски цифри, след 1400 г. само арабските цифри биват използвани.
За да се определи стойността на едно число написано с римски цифри, то трябва да бъде четено от ляво на дясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда.
- XVI = 10 + 5 + 1 = 16
- XIV = 10 – 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
- DIX = 500 – 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
- DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използването на всеки базов символ по веднъж резултира в числото на звяра)
- DCCCLXXXVIII = 888
- MDXV = 1515
- MCMLXXV = 1000 – 100 + 1000 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975
- MCMXCIX = 1000 – 100 + 1000 – 10 + 100 – 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата)
- MMII = 2002
- MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 – 100 + 1000 – 10 + 100 – 1 + 10 = 3999
При стойности по-големи от 4000 това правило се променя.
Употреба |
В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.
Вижте също |
- Арабски цифри
- Бройна система
Външни препратки |
- Римските цифри във Wolfram MathWorld
Източници |
↑ Rowlett, Russ. Roman and „Arabic“ Numerals. // www.unc.edu. University of North Carolina at Chapel Hill. Посетен на 11 март 2012. (на английски)
Категории:
- Бройни системи
- Култура на Древен Рим
- Латиница
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.060","walltime":"0.094","ppvisitednodes":"value":466,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":1693,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":703,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":11,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":691,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 66.556 1 -total"," 48.29% 32.141 1 Шаблон:Cite_web"," 38.61% 25.699 1 Шаблон:Cite"," 28.03% 18.655 2 Шаблон:Overline"," 12.06% 8.028 1 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 9.73% 6.478 1 Шаблон:Cite-lang"," 8.99% 5.984 1 Шаблон:Tfn"," 5.04% 3.354 1 Шаблон:Lang/lang"],"cachereport":"origin":"mw1322","timestamp":"20190410081656","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":107,"wgHostname":"mw1244"););
