Skip to main content

Дракула (филм, 1992) Съдържание Сюжет | Съпоставка между романа и филма | В ролите | Вижте също | Източници | Външни препратки | НавигацияIMDbAllmoviewww.imdb.comwww.the-numbers.comwww.rottentomatoes.comwww.movievillains.comПълен списък на актьори и роли – „Дракула“„Дракула“ „Дракула“„Дракула“„Дракула“„Дракула“„Дракула“„Дракула“„Дракула“рр

БлакулаЗаклинателятМладият ФранкенщайнМомичето, което живее в края на улицатаКапанДракулаВоятАмерикански върколак в ЛондонПолтъргайстМъртвата зонаГремлиниНощта на ужаситеМухатаИзгубените момчетаБийтълджусАрахнофобияМълчанието на агнетатаДракулаАрмия на тъмнинатаИнтервю с вампирОт здрач до зориПисъкАдвокат на ДяволаПрилежен ученикШесто чувствоПоследен изходДругитеПредизвестена смърт28 дни по-късноШон от мъртвитеДяволът в Емили РоузПещерата


Филми на Франсис Форд КополаФилми от 1992 годинаАмерикански филми на ужаситеФилми с вампириФилми, чието действие се развива в БългарияФилми, заснети в БългарияФилми носители на Оскар за най-добър дизайн на костюмите


английскиФрансис Форд КополаБрам Стокър„Дракула“Влад Цепеш14311476Влашко












Дракула (филм, 1992)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Дракула.
































Дракула

Bram Stoker's Dracula
Режисьори
Франсис Форд Копола
Продуценти
Франсис Форд Копола
Сценаристи
Джеймс Харт
В ролите
Гари Олдман
Уинона Райдър
Антъни Хопкинс
Киану Рийвс
Ричард Грант
Музика
Войчех Киляр
Ани Ленъкс
Диаманда Галас
Оператор
Михаел Балхаус
Монтаж
Николас Смит
Глен Скантълбъри
Ане Гурсауд
Филмово студио
American Zoetrope
Columbia Pictures
Osiris Films
Разпространител
Sony
Премиера
13 ноември 1992
Времетраене
126 минути
Страна
Flag of the United States.svg САЩ
Език
английски
български
гръцки
румънски
Бюджет
$ 40 000 000
Приходи
$ 215 900 000
Външни препратки

IMDb Allmovie

„Дракула“ (на английски: Bram Stoker's Dracula, познат като Дракула по Брам Стокър)[1] е филм на ужасите, режисиран от Франсис Форд Копола. Представлява филмова адаптация на романа на Брам Стокър „Дракула“. Смята се, че прототип на Дракула е владетелят Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431 – 1476), живял във Влашко. В главната роля на граф Дракула се изявява Гари Олдман. Уинона Райдър играе Мина Харкър и Елизабет, Антъни Хопкинс – професор Ван Хелсинг, Киану Рийвс – Джонатан Харкър, Ричард Грант– д-р Стюърд, Кари Елуис – Артър Холмууд, Били Кембър – Куинси Морис, Сейди Фрост – Луси Уестънра, Том Уейтс – Рънфилд, Моника Белучи – една от трите вещици. Филмът жъне голям финансов успех[2] и е добре приет от критиците[3], освен това утвърждава Олдман като един от популярните злодеи в американското кино.[4]



Coppola Embassy 1.jpg



Count Dracula (2750067999).jpg



Dracula1st.jpeg




Съдържание





  • 1 Сюжет


  • 2 Съпоставка между романа и филма


  • 3 В ролите


  • 4 Вижте също


  • 5 Източници


  • 6 Външни препратки




Сюжет |


Филмовата адаптация на „Дракула“ по романа на Стокър ни отнася някъде далеч в Карпатите в замъка на ужасите. Там оживяват всички зли сили и човек не е стъпвал от години. Джонатан Харкър е адвокатски пълномощник, изпратен в замъка от господин Хоукинс – адвокат, чийто клиент е най-известният вампир за всички времена – граф Дракула. Мисията му е да даде пълен отчет и подробни разяснения на клиента чужденец, засягащи желанието му да купи представителен имот в Лондон. Целият филм и романът се развиват на базата на разглеждани дневници на главните герои.


В началото е показан много важен момент – животът на Влад Дракула, когато е бил млад и силен. Любимата му, Елизабет,


се самоубива, след като разбира, че той може да не се завърне от битката, на която заминава. Това променя твърдите му християнски убеждения и го ранява дълбоко.


Докато г-н Харкър пътува към далечните карпатски земи, графът му изпраща писма, в които го упътва как да стигне до обгърнатия в мистерии замък. Пътникът преживява всякакви стряскащи неща, преминавайки през тъмните и необитаеми пътища. Когато пристига на конкретното място, Джонатан вече е нащрек, имайки предвид нещата, които е преживял по време на пътуването. Дракула е гостоприемен, той настанява своя гост и дори го кани да му гостува за поне месец. Ужасите, на които Харкър става свидетел, колкото и скрити да са те, го убеждават, че е попаднал на място, от което трябва незабавно да се измъкне.


Следващите моменти във филма представят Луси, Мина и Рънфилд. Много важно е пристигането на графа в Лондон . Прекаран е на кораб в сандък, който кораб също е обгърнат в мистерии. Започват да се случват странни и необясними неща. Първата жертва на вампира е Луси – той се възползва от нейната слабост и постепенно я убива, превръщайки я в същото полумъртво създание, което е самият той – носферату.


Граф Дракула може да променя облика си – превръща се в млад и красив, в гущероподобен, в прилеп. Когато пристига в града, той се преструва на турист, който има нужда от упътване. Така среща Мина и между тях пламва любов, която тя се опитва да забрави през цялото време. Оригинално вмъкване във филма е невероятната прилика между Мина и Елизабет – любимата на Влад Дракула, когато е бил жив. Може би той вижда в Мина именно своята изгубена любов.


Докато Луси бива измъчвана от вампира, Артър Холмууд, нейният любим, се свързва с д-р Стюърд, за да пристигне и да разбере от какво боледува младото момиче. Докторът не намира здравословна причина за нейните страдания и телеграфира на Ван Хелсинг. Именно професор Хелсинг вижда и осъзнава какво се случва с нея. Луси умира, преминава в полумъртво състояние и започва да наранява деца. Малко след това, за да спаси душата ѝ, Ван Хелсинг нарежда да се откъсне главата от тялото ѝ и да се забие кол в гърдите ѝ.


Графът посяга да направи безсмъртна и Мина, за да е с нея вечно. Малко след като прави това, той бяга и бива преследван от професор Ван Хелсинг,


д-р Стюърд, Артър Холмууд и Куинси Морис. Професорът убива трите жени в замъка на Дракула. След това и самият Дракула бива намерен от тях и ранен, докато още е нощ и е в сандъка. Тук отново е намесен любовният сюжет, когато Мина плаче над ранения си любим, но по негова молба тя го убива, за да спаси душата му.



Съпоставка между романа и филма |


Филмовата адаптация на „Дракула“ на Брам Стокър се различава доста от романа. Въпреки че събитията и тяхната хронология съвпадат с него, има променени и добавени сюжетни линии. Копола ни представя един малко по-различен на външен вид Дракула, но също всяващ ужас. В адаптацията е добавен кратък епизод преди оригиналното начало, където е показан Дракула приживе – това, което се случва с него, самоубийството на любимата му, как изживява драмата на живота си и губи вярата в Христос. Такъв епизод в романа няма, той е добавен от Копола във филмовата версия. Дракула е представен и по-чувствителен, имащ нужда от любов, така адаптацията придобива по-емоционален план. Добавена е любовна сюжетна линия между графа и Мина Харкър. Има застъпена еротична линия. Разлика има и в края на двете творби – филмовата и литературната – в книгата графът е директно убит в сандъка си, а във филма той първоначално само е ранен, Мина отива разплакана при него, обяснявайки му колко го обича, след това го убива по негова молба, а тя бива излекувана. Атмосферата е представена от режисьора много точно – страховитото се усеща през целия филм.



В ролите |




























Изпълнител
Роля

Гари Олдман

Граф Дракула

Уинона Райдър

Мина Мюрей, Елизабета

Антъни Хопкинс

Професор Абрахам Ван Хелсинг

Киану Рийвс

Джонатан Харкер

Ричард Грант

Доктор Джек Сюард

Кари Елуис

Лорд Артър Холмууд
Бил Кембъл

Куинси Морис
Сейди Фрост

Люси Вестенра

Том Уейтс

Ренфилд

Моника Белучи

Невестата на Дракула

Микаела Берку

Невестата на Дракула

Флорина Кендрик

Невестата на Дракула [5]


Вижте също |


  • Дракула (роман)


Източници |



  1. www.imdb.com


  2. www.the-numbers.com


  3. www.rottentomatoes.com


  4. www.movievillains.com


  5. Пълен списък на актьори и роли – „Дракула“. // Internet Movie Database. Посетен на 6 декември 2018.



Външни препратки |



  • „Дракула“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database


  • „Дракула“ в Allmovie Logo.png Allmovie


  • „Дракула“ в Rotten Tomatoes


  • „Дракула“ първа част


  • „Дракула“ втора част


  • „Дракула“ трета част


  • „Дракула“ четвърта част


  • „Дракула“ кратка сцена между Дракула и Мина




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дракула_(филм,_1992)&oldid=9354853“.










Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.284","walltime":"0.360","ppvisitednodes":"value":3462,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":42809,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2793,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":15,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":2064,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 249.496 1 -total"," 50.33% 125.568 1 Шаблон:Филм"," 47.78% 119.204 1 Шаблон:Infobox"," 22.31% 55.657 1 Шаблон:Флагче_с_име"," 21.09% 52.613 1 Шаблон:Флагче"," 13.42% 33.489 1 Шаблон:Към_пояснение"," 12.10% 30.200 1 Шаблон:Филми_на_Франсис_Форд_Копола"," 10.56% 26.340 1 Шаблон:Navbox"," 9.08% 22.663 2 Шаблон:Флагче/Файл"," 8.65% 21.575 1 Шаблон:Флагче/core_local"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.039","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1505172,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1264","timestamp":"20190328210242","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0414u0440u0430u043au0443u043bu0430 (u0444u0438u043bu043c, 1992)","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1992)","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q107325","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q107325","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2008-02-24T23:57:18Z","dateModified":"2019-03-21T21:08:35Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8d/Coppola_Embassy_1.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":136,"wgHostname":"mw1253"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр