Оток Съдържание Класификация | Механизъм | Лечение | Галерия | Вижте също | Източници | Навигация9148D004487Едема – Речник на българския език 2.010.3109/1073968940914827010.1016/S0140-6736(12)61894-7"Western poison-oak: Toxicodendron diversilobum"
Медицински симптомиЗаболявания на вените, лимфните съдове и лимфните възли
подуванеекстрацелуларна течностхомеостазатасърдечна недостатъчностразширени венитромбофлебитдерматитлимфедемлипедеммикседемКвашиоркорнефротичен синдромчернодробна недостатъчностбелодробен отокасцитанасаркапарвовирус V19онкотично наляганепротеинурияартриттендинитуравнението на Старлингвенулиполупропусклива мембранабезимен пръстФалангатапаронихияАнасаркаКвашиоркор
Оток
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Оток | |
|---|---|
 | |
| Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | R60.9 |
МКБ-9 | 782.3 |
| База данни DiseasesDB | 9148 |
| Мед. рубрики MeSH | D004487 |
Оток в Общомедия | |
Оток или едема[1] е необичайното натрупване на течност под кожата и в кухините на тялото, което може да причини болка. Клинически, отокът се проявява като подуване. Количеството екстрацелуларна течност се определя от баланса на хомеостазата на флуида.
Съдържание
1 Класификация
1.1 Общ оток
1.2 Оток на органи
2 Механизъм
3 Лечение
4 Галерия
5 Вижте също
6 Източници
Класификация |
Кожният оток се характеризира с хлътване, след като се приложи натиск върху малка област, а вдлъбването остава и след премахването на натиска. Периферният хлътващ оток е най-често срещаният вид и се получава от задържане на вода. Може да се предизвика от системни болести, бременност у някои жени, пряко вследствие на сърдечна недостатъчност или локални състояния като разширени вени,
тромбофлебит, дерматит или ухапвания от насекоми. Нехлътващият оток се свързва със състояния като лимфедем, липедем и микседем. Квашиоркор се нарича отокът, причинен от сериозен недостиг на протеини.
Общ оток |
Повишение в хидростатичното налягане настъпва при сърдечна недостатъчност. Спадане не осмотичното налягане възниква при нефротичен синдром и чернодробна недостатъчност.[2]
Причините за оток, намиращи се из цялото тяло, могат да породят оток в множество органи или периферно. Например, тежката сърдечна недостатъчност може да причини белодробен оток, асцит и периферен оток. Такъв тежък системен оток се нарича анасарка. В редки случаи, инфекция на парвовирус V19 може да причини общ оток.[3]
Макар ниското плазмено онкотично налягане широко да се счита за причинител на оток от нефротичен синдром, повечето лекари отбелязват, че отокът може да възникне преди да има значително количество протеини в урината (протеинурия) или спадане на нивото на протеините в плазмата. Повечето видове нефротичен синдром се дължат на биохимични или структури промени в основната мембрана на капилярите в бъбречните гломерули, а тези промени настъпват, в известна степен, у съдовете на повечето други тъкани в тялото. Следователно, покачването на пропускливостта, която води до протеини в урината, може да обясни отока, ако всички останали съдове също са по-пропускливи.[4]
Оток често се появява през късните етапи на бременността у някои жени. Това се случва по-често при тези, които имат история на белодробни проблеми или слабо кръвообращение, като наличието на артрит също спомага образуването на оток. Жените с артрит най-често търсят медицинска помощ за болката, причинена от силно подуване. Отоците, възникващи по време на бременност, обикновено се намират в долната част на крака, най-често от прасеца надолу.
Оток на органи |
Оток може да възникне в определени органи като част от възпаление или тендинит. Някои органи развива оток чрез механизми, специфични за тъканта им.
Примери за оток на органи:
Мозъчен оток е натрупването на екстрацелуларна течност в мозъка. Може да възникне в токсични или анормални метаболични състояния и условия, като например системен лупус или намален кислород на голяма височина. Причинява сънливост или загуба на съзнание, което може да доведе до мозъчна дислокация и смърт.
Белодробен оток настъпва, когато налягането в кръвоносните съдове в белия дроб се повиши, поради възпрепятстване на изнасянето на кръв през белодробните вени. Това обикновено се дължи на спиране на лявата камера на сърцето. Може да се наблюдава и при височинна болест или вдишване на отровни химикали. Белодробният оток причинява задух. Плеврална ефузия може да се образува тогава, когато се натрупва течност в плевралната кухина.
- Оток може да се образува и в роговицата на окото при глаукома, тежък конюнктивит или кератит след операция. Потърпевшите могат да виждат цветни кръгове около по-ярките светлини.
- Отокът около очите се нарича периорбитален оток. Околоочните тъкани са най-видимо подути след събуждане, вероятно в резултат от гравитационно преразпределение на течността в хоризонтална позиция.
- Често срещан е кожният оток след ухапвания от комари, пчели, паяци или след контакт с някои растения като Toxicodendron radicans или Toxicodendron diversilobum.[5]
- Друг вид кожен оток е микседемът, който се причинява от повишено отлагане на съединителна тъкан. При микседема отокът се получава от повишено склонност на тъканта да задържа вода в екстрацелуларното си пространство. Това се дължи на увеличаване на хидрофилните молекули, богати на въглеводороди, които са се отложили в тъканната матрица. Отокът се образува по-лесни при възрастни пациенти, което все още не е напълно обяснено.
- При лимфедема анормалното отделяне на екстрацелуларна течност се причинява от проблеми с лимфната система. Това може да се дължи на повишено налягане от рак, уголемен лимфен възел, разрушаване на лимфни възли от радиотерапия или просмукване в лимфатичните съдове вследствие инфекция. Най-често се дължи на недостатъчно изпомпване от мускулите, поради неподвижност, особено при състояния като множествена склероза или параплегия.
Механизъм |
Шест фактора допринасят за образуването на оток:
- повишено хидростатично налягане;
- намалено колоидално или онкотично налягане в кръвоносните съдове;
- повишено колоидално или онкотично налягане в тъканите;
- повишена пропускливост на стените на кръвоносните съдове (напр. възпаление);
- запушване на пътя на течността в лимфната система;
- промени в свойствата за задържане на вода на самите тъкани.[6]
Произвеждането на екстрацелуларна течност се регулира от силите на уравнението на Старлинг.[7] Хидростатичното налягане в кръвоносните съдове кара водата да се филтрира в тъканта. Това води до разлика в протеиновата концентрация между кръвната плазма и тъканта. Впоследствие колоидалното или онкотичното налягане на по-високото ниво протеин в плазмата изсмуква обратно вода в кръвоносните съдове от тъканта. Според уравнението на Старлинг, скоростта на изпускането на течността се определя от разликата между двете сили и също от пропускливостта на съдовата стена към вода. Повечети изпускане на вода се случва в капилярите или следкапилярни венули, които имат полупропусклива мембрана, която позволява водата да преминава по-свободно от протеините.
Лечение |
Когато е възможно, лечението включва отстраняване на причината. Лечението може да включва и позициониране на засегнатите чати на тялото, така че да се подобри оттичането. Например, подуването на краката или глезените може да се намали, когато човек легне или седне с подпрени крака на възглавници. Може да се приложи променлива пневмокомпресия, за да се упражни налягане върху тъканта в крайник, което от своя страна кара течностите (кръв и лимфа) да изтекат вън от областта под налягане. При лечението на по-упорити отоци е възможно ръчното източване на лимфата, което обикновено е масажна техника за изпомпване на лимфната течност с подобен механизъм.
Галерия |
Крак с оток около две седмици след операция.
Ляв и десен безимен пръст на един и същ човек. Фалангата на десния пръст има оток, поради остра паронихия.
Хлътващ оток.
Анасарка.
Квашиоркор.
Вижте също |
- Подуване
Източници |
↑ Едема – Речник на българския език 2.0
↑ Renkin EM. Cellular aspects of transvascular exchange: a 40-year perspective. // Microcirculation 1 (3). 1994. DOI:10.3109/10739689409148270. с. 157 – 67.
↑ Water, water, everywhere. Acute parvovirus B19 infection. // Lancet 381 (9868). 2013. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61894-7. с. 776.
↑ Pathogenesis of edema formation in the nephrotic syndrome. // Kidney Int. Suppl. 59. 1997. с. S21–7.
↑ C.Michael Hogan (2008) "Western poison-oak: Toxicodendron diversilobum", GlobalTwitcher, ed. Nicklas Strömberg
↑ Kumar. Pathologic Basis of Disease. 7th. Elsevier Saunders, 1999. ISBN 0-7216-0187-1. с. 122.
↑ Boron W.F., Boulpaep E.L. (2012.) Medical Physiology: A Cellular and Molecular Approach, 2e. Saunders/Elsevier, Philadelphia, PA.
Категории:
- Медицински симптоми
- Заболявания на вените, лимфните съдове и лимфните възли
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.156","walltime":"0.193","ppvisitednodes":"value":1763,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":11552,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2911,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":16,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":7884,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 141.776 1 -total"," 41.42% 58.724 1 Шаблон:Заболяване"," 35.64% 50.524 1 Шаблон:Infobox"," 19.25% 27.299 3 Шаблон:Cite_journal"," 19.00% 26.936 4 Шаблон:Cite"," 11.89% 16.858 4 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 9.65% 13.677 1 Шаблон:Multiple_image"," 6.55% 9.289 1 Шаблон:Cite_book"," 2.60% 3.681 1 Шаблон:Multiple_image/numImgs"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.015","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":913281,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1322","timestamp":"20190303142855","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":115,"wgHostname":"mw1241"););
