Лекувайте се преди да се гримирате

Клепачите са част от придатъчния апарат на човешкото око. Те са изложени на въздействието на много вредни фактори на околната среда и това обяснява голяма част от заболеваемостта на клепачите.

За познаването ѝ лекарят трябва да познава добре и анатомична характеристика на клепачите.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: подреждане на раздели по ниво. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Анатомични данни с клинична стойност |

Кожа и подкожна тъкан |

• Най-тънката кожа в човешкото тяло;


• Липсва подкожна мастна тъкан;


• В непрекъснато движение при мигането;


• Рехава съединителна тъкан - потенциално възникване на отоци.

Мускули на клепачите |

• 
  Орбикуларен мускул (клепачна и орбитна част)- отговорен за затварянето на окото;


• Горен и долен леватор (мускул повдигач) – отговорен за отварянето на окото;


• мускул на Мюлер (зад сухожилието на леватора).


• орбитен септум – съединителнотъканна преграда;

Миглен ръб, клепачни жлези, мигли |

• 
  мускул на Риолан, мускул на Хорнер;


• изход от Цайсови жлези (по космения фоликул);


• изход на Мейбомиеви жлези - 25 в горен и 20 в долен клепач, секретират външния мазен слой на слъзния филм;


• мигли – около 100 на горния и 50 на горния клепач в 2 или 3 реда.

Инервация |

Кръвоснабдяване |

Кръвоснабдяване на клепачите

• Интензивно, благоприятства оздравителния процес;


• Два основни източника- вътрешна каротидна артерия чрез артерия офталмика и клоновете ѝ (супраорбитална и лакримална), и външна каротидна артерия чрез лицевите артерии (ангуларна и темпорална);


• интензивна колатерална съдова мрежа и анастомози между двете каротидни системи;


• венозен отток чрез ангуларната вена, дълбоки лицеви вени и орбитални вени.

Лимфна система |

Само конюнктивата и клепачите имат собствена лимфна система в окото, оттичаща се в:

• субмандибуларни лимфни възли;


• преаурикуларни към дълбоките шийни възли.

Методи на изследване |

Биомикроскопия

Разпознаването на едно заболяване изисква добра теоретична подготовка и възможност за прилагане на знанието в действие. Но дори при налични такива условия ефективността би била ниска при липса на необходимата апаратура и алгоритъм на употребата ѝ. За разпознаването на очните клепачни заболявания най-често е необходимо:

• Пълноценна анамнеза.


• Оглед (биомикроскопия).


• 
  Лабораторно и хистологично изследване.

Възпалителни заболявания на клепачите |

Всяка възпалителна реакция се характеризира със следните пет основни признака: Подуване, Зачервяване, Затопляне, Болка, Нарушена функция (Рудолф Вирхов).

Възпалителни заболявания на клепачната кожа |

Клепачни жлези |

Външен ечемик на горен клепач на дясно око

• възпаление на Цайсовите жлези – външен ечемик (hordeolum externum).


• възпалителен процес на Мейбомиевите жлези – вътрешен ечемик (hordeolum internum). При хронифициране се нарича халацион.


• 
  Molluscum contagiosum – кожна инфекция, poxvirus. Лечение чрез изрязване, криокоагулация или лазеркоагулация.


• Милиарни образувания – многобройни, белезникави повърхностни кисти (произход от космените фоликули и мастните жлези на клепача).

Възпаление на мигления ръб |

Симптоми: чувство за чуждо тяло, парене, натрупване на секрет или люспички. Усложнения: окапване на миглите. Лечение: Стриктна хигиена на миглите: топли компреси, почистване с противовъзпалителни шампоани. Консултация с офталмолог (астигматизъм).

Доброкачествени кисти и брадавици |

• Киста на Молова или Цайсова жлеза (хидроцистома).


• Папилома и кожен рог – при екстензивно излагане на слънце.


• Кератоакантома.


• Ксантелазма – често заболяване с двустранна проява при високи нива на кръвния холестерол.


• Капилярен хемангиом – по-често при новородени деца от женски пол. Може да предизвика отпускане и падане на горния клепач, рядко прораства навътре, спонтанна инволуция при 40% от децата до 4-годишна възраст и при 70% – до 7-годишна възраст. Задължително се консултира от опитен лекар, който да проведе лечение, ако такова е необходимо.

Злокачествени тумори |

• 
  Xeroderma pigmentosum – вродено заболяване с късен дебют под влияние на слънчевата светлина (актинична кератоза).


• Базално клетъчен карцином – не метастазира, локална инфилтрация и деструкция. Различни форми: ulcus rodens, склерозиращ карцином;


• Плоскоклетъчен карцином – по-злокачествен; метастазира в локалните лимфни възли.


• Карцином на мастната жлеза – по-често с произход от Мейбомиевите жлези – трудна диагноза.


• Злокачествен меланом – трудна диагноза, потенциално смъртоносно заболяване.


• Сарком на Капоши – при болни от СПИН.

Болестни промени в положението на клепачния ръб |

• Ектропиум – възрастов или посттравматичен, той се изразява в увисване на долния клепач и отзяването му от очната ябълка.


• 
  Ентропиум – обратното състояние, при което клепачът е обърнат към окото. Познат е и вроден ентропиум.


• Птоза – едностранно или двустранно спадане на горния клепач.

Видове птоза: неврогенна – най-често пареза на нервус окуломоториус, миогенна – вродена или придобита слабост на леватора.

• Блефарохалаза – възрастово заболяване.


• Блефарофимоза – рядко вродено заболяване.

Други заболявания на клепачите |

• Колобома на горния клепач – рядко вродено заболяване.


• Травми на клепача.


• Ретракция на клепачите при тиреотоксикоза (Базедова болест).

Лечение |

Лекуването на клепачната заболеваемост може да бъде с медикаменти или с хирургични операции. И в двата случая това е задача на очния лекар, не на козметичката или бръснаря Ви.

Източници |

• Shulpina N.B. Biomikroskopiya glaza (Medicina,1966)(ru)(295s)