Овен (съзвездие) Съдържание Ярки звезди | Двойни звезди | Галактики | Метеорни потоци | Литература | Навигациясъзвездието Овенрр
Съзвездия
зодиакалносъзвездиенебесния екваторСлънцетоаприлмайравноденствиепрецесиятаРибизлатно руноЯзонаргонавтите
Овен (съзвездие)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Овен.
Овен | |
---|---|
Информация | |
Латинско име | Aries |
Съкращение | Ari |
Символизира | Овен |
Ректасцензия | 3h |
Деклинация | 20° |
Площ | 441кв. градуса 39 в класацията |
Главни звезди | 2 |
Най-ярка звезда | Хамал (α Ari) (Видима величина 2,23) |
Метеорни потоци |
|
Съседни съзвездия | Бик (Телец) |
Видимо на ширини между +90° and −60° Най-добра видимост в 21:00 през месец декември | |
Овен в Общомедия |
Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при движението си от юг на север. В резултат на прецесията точката на пролетното равноденствие сега е изместена в съседното съзвездие Риби. След около 24 000 години точката на пролетното равноденствие отново ще се върне в съзвездието Овен.
Името на съзвездието е превод от латинското му название — Aries. Символизира митологичният овен, чието златно руно е било търсено от Язон и аргонавтите.
Съдържание
1 Ярки звезди
2 Двойни звезди
3 Галактики
4 Метеорни потоци
5 Литература
Ярки звезди |
α Ari (чете се Алфа Ариетис) – Хамал – жълт гигант от 2,23 величина, спектрален клас К2, има диаметър 2 пъти по-голям от слънчевия. Името произхожда от арабска дума за овца.
β Ari (чете се Бета Ариетис) – Шератан – величина 2,27, спектър А5. Това е спектрално двойна звезда с период 107 години. Името идва от арабското „ал шарат“, означаващо „знак“, т.е. знак за започващата пролет.
Двойни звезди |
γ Ari (чете се Гама Ариетис) – двойка бели звезди от 4,8 величина, отстоящи на 8" /ъглови секунди/ една от друга, леко различими в малък телескоп.
ε Ari (чете се Епсилон Ариетис) – тясна двойна звезда, компонентите и са съответно 5,2 и 5,5 величина, отстоящи на 1,7" /ъглови секунди/. Разделянето е възможно само при много добри атмосферни условия с поне 6 инчов /150 мм/ телескоп и увеличение поне х200.
λ Ari (чете се Ламбда Ариетис) – широка двойна звезда, бяла звезда от 4,9 величина и спътник от 7,4 величина, раздалечени на 38" /ъглови секунди/. Лесно се наблюдава в бинокъл.
π Ari (чете се Пи Ариетис) – синьо-бяла звезда от 5 величина със спътник от 8 величина, на разстояние 3,2". Разделя се в любителски телескоп при увеличение поне х120 – х130. Според някои източници двете звезди нямат физическа връзка помежду си и са само оптична двойка.
Галактики |
NGC 772 – спирална галактика със странна форма — има само един спирален ръкав. Намира се на един ъглов градус от двойната звезда γ Ari. Галактиката има относителна звездна величина 10,3, видим размер 7,1' x 4,5'. Труден обект за любителската техника. Според доклади на любители-астрономи във visualdeepsky.org [1] е забелязвана с помощта на 8 инчов /200 мм/ телескоп при перфектни атмосферни условия.
Метеорни потоци |
В съзвездието Овен са радиантите на три немного обилни метеорни потока: Майски ариетиди, Епсилон ариетиди и Юнски ариетиди. Максимумите и на трите са в периода на годината, когато съзвездието е в светлата част на небето и не могат да се наблюдават визуално. Четвърти известен метеорен поток, Ариес-триангулиди (с максимум през септември), е регистриран за пръв път през 1993 г. В последните години има нулева активност и се счита за изчезнал.
Литература |
- Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия. Колектив. изд.„Младинска книга”, С., 2008. ISBN 978549715194
Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. изд.„Наука и изкуство”, С., 1976
Ян Ридпат, Уил Тирион. Космос. Мини-энциклопедия. Москва, 2001. ISBN 5-17-005551-X
Шимбалев, А.А. Атлас звездного неба. Минск, 2004. ISBN 985-13-2082-X
Moore, Patrick. The Astronomy Encyclopedia. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0195218336
|
|
Категория:
- Съзвездия
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.152","walltime":"0.212","ppvisitednodes":"value":467,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":54375,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":619,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":7,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 105.508 1 -total"," 46.98% 49.569 1 Шаблон:Съзвездие"," 42.86% 45.219 1 Шаблон:Infobox"," 22.52% 23.758 1 Шаблон:Към_пояснение"," 20.96% 22.113 1 Шаблон:Съзвездия"," 19.64% 20.724 2 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 6.01% 6.345 1 Шаблон:Зодиак"," 3.10% 3.273 1 Шаблон:Общомедия"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.031","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1362722,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1258","timestamp":"20190325213501","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":129,"wgHostname":"mw1270"););