Трън
Централната част на Трън
Трън Координати: 42°50′05.32″ с. ш. 22°39′04.48″ и. д. / 42.834812° с. ш. 22.651245° и. д. 42.834812, 22.651245 Трън Трън
Общи данни
Население	2 522 (ГРАО, 2015-03-15)* 2443 (НСИ)
Землище	21,582 km²
Надм. височина	900±1 m
Пощ. код	2460
Тел. код	07731
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	73273
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    - кмет	Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Владо Тричков“ 1, п.к. 2460; тел.: 07731/22 – 65, факс: 07731/22 – 61, [mail:obshtina_tran@mail.bg] www.tran.bg
Трън в Общомедия

Трън е град в Западна България. Той се намира в област Перник, разположен е близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен център на община Трън.

География |

Изглед от моста над река Ерма

Трън се намира в планински район. Разположен е на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица.

Климат |

История |

Мемориал на загиналите през Сръбско-българската война

Общ изглед на Трън, 1911 г.

Оброчният кръст при скалната църква Св. Петка

Трън е старо, средновековно селище, регистрирано в османските документи от средата на XVI век под наименованията кааза Изнебол, Изнебол касаба, Трън и Таран паланка. Съществуването на селището през този период е засвидетелствано и от средновековната гробищна църква „Св. Петка“ („Св. Параскева“), от разкритата преди години късносредновековна пещ за изпичане на керамика и от сградите, разкрити при започване на по-новото строителство във града.

Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села днес е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено.

Град Трън е изграден на праисторическо селище, материали от което се намират както в центъра на града, при гимназията до река Ерма, така и при скалната църква Св. Петка и при старата бензиностанция на края на града. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. На територията на град Трън археолозите са открили следи от три праисторически селища. При изкопи на дълбочина 1 m са намирани археологически материали от такова селище. От него произхожда каменна брадва, дебелостенна груба керамика от глина с примеси, керамика с пластична и изрязана декорация. Въз основа на тези материали селището е отнесено към Енеолитната епоха. Следите на другото праисторическо селище са открити върху скалния масив на левия бряг на река Ерма, където на терена около нея са намерени керамични материали от Халщатската и Латенската епоха. Културният пласт вероятно е бил със доста голяма дебелина, за да се запази през хилядолетията над малката като площ скална тераса. Теренът около скалата е застроен и археологическите материали са били откривани и в околните дворове. Може би с това селище са свързани синхроничните му сребърни монети от Дирахион и Тасос, намерени в Трън. Малката площ на скалата, както и изградената по-късно в нея скална християнска църква, дават основание на археолозите и историците да допуснат, че в праисторическата епоха може би при скалата е имало някакво светилище и че към селището е било изградено към светилището. Третото праисторическо селище е открито на 1 km южно от града, на левия бряг на река Ерма, до бензиностанцията. При изкопите за строежа на бензиностанцията на дълбочина 1 m са разкрити археологически материали от праисторическо селище. Керамичните материали със своята разнообразна форма, техника на производство и декорация са датирани от Бронзовата епоха. Изградено в непосредствена близост с източните склонове на Руй и с брега на бързата планинска река, праисторическото селище е изживяло не едно заливане и засипване и днес се намира под дебел стерилен пласт. ^[1]

По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. Животът през Античността при сегашния град засега е документиран единствено от разкритата антична гробница и от намерени римски монети от IV век.^[2]

За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението след превземането на София от хан Крум в април 809 г. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква боляринът Кракра Пернишки, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.

Центърът на Трън

По време на османската власт градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.

В края на XVIII век, по времето на разоренията на Али паша Янински, групи от Костурско се преселват в Трънско. След края на дейността си като кърджалия през 1805 г., като признат от властите аян на Брезник в района на Трън се подвизава един от най-успешните кърджалийски главатари Кара Фейзи,^[3] който подлага на жесток терор местното население. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.

След края на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в района на Трън избухва така нареченото Знеполско въстание през 1830 г. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. През 1871 г. в манастира „Арахангел Михаил“ е основан Трънският революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Масаловички. Комитетът взима дейно участие в Сръбско-турската война от 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на т.нар. Шопско въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско.

В края на Освободителната война Трън попада под временно управление на Сърбия до 1879 г. Жестоки последствия за Трънско има Ньойският мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени, като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.

Интересни факти |

• През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3 °C.


• Село Рани луг е едно от най-старите селища в Знеполско. Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелства Кулата – стратегическо място над сегашното село в планината и до нея „Селището".


• В село Берайнци през 1778 г. е открито първото домашно килийно училище в Трънския край.

Природни забележителности |

• Ждрелото на река Ерма


• Ябланишко ждрело


• Погановско ждрело


• Врабчански водопад

Черква „Св. Никола“

Природно наследство |

В късноплейстоценски отложения в пещерата Царева църква палеорнитологът проф. Златозар Боев е установил останки от 4 вида съвременни птици – сокол орко (Falco subbuteo), пъдпъдък (Coturnix coturnix), чавка (Corvus monedula) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus). В пластове с подобна възраст във Филиповската (Мисловщишката) пещера той е намерил кости от над 30 вида, 4 от които са изчезнали от пределите на страната – снежна яребица (Lagopus lagopus), тетрев (Tetrao tetrix), червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) и колхидски фазан (див) (Phasianus colchicus). Други видове в пещерата: керкенез (Falco tinnunculus), пъдпъдък, яребица (Perdix perdix), кукумявка (Athene noctua), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), горска зидарка (Sitta europeae), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), сврака (Pica pica) и др. В холоценските пластове в Зелениградската пещера са намерени находки от 6 вида птици – бухал (Bubo bubo), жълтоклюна гарга, чавка, керкенез и полска яребица. От холоценските останки от птици от Филиповската пещера по-интересни са тези на скален гълъб (Columba livia), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), сойка (Garrulus glandarius), кос(Turdus merula) и др.^[4]

Църкви |

На територията на град Трън са разположени 2 православни храма:

• „Свети Никола“ – в центъра на града;


• „Света Петка“ – в квартал Баринци, над който е разположен;


• 
  Скален параклис „Св. Петка“.


• Близо до град Трън в село Берайнци е останала част от късносредновековната църква про оброка „Св. Георги“.


• Има храм и на Евангелската петдесятна църква.

Манастири |

Манастирът „Св. Архангел Михаил“ е разположен на 2,5 km северно от града.

Обществени сгради |

• 
  

  

  
  

  
  

  Кметството на централния площад
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Читалище „Гюрга Пинджурова“
  

  
  

  
  

Музеи |

• 
  Музей на киселото мляко – в родната къща на д-р Стамен Григоров, в село Студен извор
  


• 
  Музей на бусинската керамика – до семейната къща на Петър Гигов, в къщата-музей, където е работел, в село Бусинци
  


• Градски исторически музей ^[5]

Редовни събития |

• Ежегодна алпиниада в района на Ждрелото на река Ерма
  

• Национален фестивал на клубовете за български танци и любителски Ансамбли „ОТ ТРЪН ПО-УБАВО НЕМА“ който се провежда всяка година в началото на месец юни.

Личности |

Фигурата на „Гига“ – паметник на трънския майстор

• 
  Анушка Михайлова – народна певица


• 
  Владо Тричков (1899 – 1944) – комунистически партизанин


• 
  Гюрга Пинджурова – народна певица


• 
  Денчо Знеполски – видна личност по време на комунистическия режим, бивш партизански командир


• 
  Димитър Карадимчев (1860 – 1940), основоположник на сценичното изкуство и на печатното дело и периодичния печат в Трън


• 
  Жана Николова-Гълъбова – учен-филолог, есеист, лексикограф


• 
  Константин Байкушев – лесовъд, установил възрастта на Байкушевата мура, която е на второ място след Гранитския дъб в област Стара Загора


• Методи Петричев – професор по ветеринарна медицина


• 
  Михаил Календеров (1887 – ?) – политик


• 
  Никола Попов – икономист, академик на БАН, ректор на Софийския университет (1989 – 1991)


• 
  Саздо Иванов – професор по физика


• 
  Славчо Трънски – български комунистически държавен и военен функционер, генерал-полковник


• 
  Стамен Григоров – откривател на Lactobacillus bulgaricus
  


• Тако Пеев – родолюбец, нар. представител в III и IV ВНС и в VII, VIII и IX обикновено НС


• Цветко Радков – самобитен поет, люляците на „Чарчалат“ са негово дело

Външни препратки |

• Официален сайт на община Трън


• Допълнителна информация и много снимки за Трън


• Филм за манастира „Св. Архангел Михаил“ в Трън


• Статия за Анушка Михайлова


• Информационният сайт на Брезник и Трън – Zapadno.com

Бележки |

Портал „География“          Портал „България“