Географска карта на Балканския полуостров

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

История на названието Балкански полуостров |

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала умерено полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.

Произход на съвременното наименование |

Понятието е въведено с нахлуването на османците през 14 век и има тюркска или персийско-тюркска етимология. Османските турци наричат главната планинска верига на полуострова Kocabalkan или само Balkan, която на елините е известна като Άιμος, на славяните като Маторни гори, а на българите като Стара планина.

География на Балканите |

Изглед от Стара планина.

Дубровник в Хърватия е обект на ЮНЕСКО от 1979 г.

 Вижте също: Западни Балкани, Списък на планинските първенци на Балканите и Балкански парк на мира

Брегова линия |

Бреговете на Балканския полуостров са силно разчленени, като се срещат малки заливи. Най-изрязани са бреговете на Адриатическо и Егейско море. Бреговете на Черно море са много слабо изрязани. Покрай бреговете на Балканите се намират много острови, като общата им площ е около 21,5 хил. km².

Релеф |

Релефът е преобладаващо планински. На запад се намират Динарските планини на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, и Албания. На юг от Далмация се намира Пинд на територията на Албания, Гърция и Северна Македония. Най-високата точка на полуострова е връх Мусала (2925 m) в Рила, България. Балканските планини граничат на север с Дунавската равнина. Равнините и низините са разположени основно в краищата на полуострови и в междупланинските котловини.

От геоложка гледна точка, Балканския полуостров е продукт на Алпийската орогенеза. През докамбрий са образувани три древни масива: Пелагонийски, Родопски и Сърбо-македонски.

Климат |

Климатът в северните и централните части на Балканите е умереноконтинентален, със студена и снежна зима и горещо и сухо лято. Средната температура през юли е 22 °C, а средната температура през януари е -1 °C в равнините и -5 °C в планините.

Климатът на юг и на запад е средиземноморски, с горещо лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 26 °C, а средната януарска е 10 °C.

Климатът на североизток е океански, с топло лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 22 °C, а средната януарска е 5 °C.

В планините се наблюдава височинна поясност. Западните части са влажни (годишното количество на валежите може да достига 5000 mm), а на изток и юг валежите са значително по-малко (понякога под 500 mm годишно).

Хидрография |

Повечето реки са планински, с многобройни бързеи и ръкави. Подхранването е основно снежно и дъждовно, а пълноводието е през зимата и пролетта. През лятото малките реки на юг често пресъхват. Реките имат голям енергиен потенциал и се използват за напояване. Най-големите са плавателни. Срещат се тектонски, карстови и ледникови езера.

Флора и фауна |

Растителността на Балканския полуостров е много разнообразна – срещат се много ендемитни видове. На юг растителността е от средиземноморски тип. В северните и централните части са най-разпространени широколистните гори. Горната граница на гората е на височина от 1800 – 2300 m. В равнините е разпространена степната растителност. Отглеждат се пшеница, царевица, тютюн, лозя, а на юг – маслини и цитруси. Фауната също е разнообразна: срещат се много видове бозайници, влечуги, земноводни и птици.

Полезни изкопаеми |

Недрата на Балканите са богати на черни и кафяви въглища (България, Сърбия, Босна и Херцеговина). Находищата на нефт]] и природен газ са редки, затова в енергийната система на полуострова преобладават водноелектрическите централи. Находищата на желязна руда са бедни, но често се срещат находища на цветни метали (мед, олово, цинк, хром, манган, боксити).

Историко-географски и етнографски области на Балканите |

 Вижте също: Истрия, Мизия, Тракия, Егейска Македония, Илирия, Пелопонес, Епир, Поморавие и Шоплук

 Вижте също: Вардарска Македония, Пиринска Македония, Кутмичевица и Пелагония

История на Балканите |

Анимирана история на Балканите от 1796 г. до наши дни.

 Основна статия: История на Балканския полуостров

Балканите през Античността |

 Вижте също: Древна Гърция, Древна Тракия, Пеласги, Древна Македония и Дакия

Балканите през Средновековието |

 Вижте също: Византия, Първо българско царство, Второ българско царство и Латинска империя

Османско владичество на Балканите |

 Основна статия: Балканите по време на османското владичество

 Вижте също: Ислямизиране на Родопите и Ислямизация в българските земи

Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878) |

 Основни статии: Сръбска революция, Гръцка война за независимост, Априлско въстание, Берлински конгрес и Български въпрос

Сърбите възстановяват своята държавност през 1817 г., но са формално признати през 1833 г., а напълно независими стават през 1878 г. Българите възстановяват своята държавност през 1878 г., а пълна независимост извоюват през 1908 г. Гърците постигат своята независимост през 1832 г.

Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.^[1]

Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912) |

 Основни статии: Съединение на Източна Румелия с Княжество България и Сръбско-българска война

Балкански войни (1912 – 1913) |

 Основни статии: Балкански войни и Македонски въпрос

Първа световна война (1914 – 1918) |

 Основна статия: Балкански театър (Първа световна война)

 Вижте също: България в Първата световна война

Втора световна война (1939 – 1945) |

 Основна статия: Балканска кампания

 Вижте също: Югославска народна освободителна армия и България във Втората световна война

През по-голямата част от времетраенето на ВСВ Царство България е съюзник на Германския райх. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация.

След Втората световна война (1945 – 1949) |

 Основна статия: Гражданска война в Гърция

Студена война (1949 – 1989) |

 Основна статия: Студената война на Балканите

 Вижте също: Доктрина Труман, Бледска спогодба, Македонизация в Пиринска Македония, Политически терор в Социалистическа република Македония и Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)

 Вижте също: Горянско движение, Лагери за принудителен труд в комунистическа България, Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г. и Цар Крум

Повечето балкански страни след края на ВСВ попадат в съветската сфера на влияние. Впоследствие Югославия се отдалечава от влиянието на СССР и се насочва към повече сътрудничество със Запада и страните от Третия свят. След настъпилия разрив между Тито и Сталин, пропадат и опитите България и Албания да бъдат присъединени към Югославия. Албания се насочва към сътрудничество с КНР, защото междувременно е настъпил разрив и между СССР и Китай. България и Румъния продължават тясното си сътрудничество с СССР. Във връзка с плановете за създаване на по-широка югославска федерация, българските комунисти заедно с югославските комунисти провеждат политика на изкуствено създаване на македонско национално самосъзнание в земи, където мнозинството от населението преди ВСВ се е възприемало като българско. Единствените страни, които не стават комунистически, са Гърция и Турция поради разработената от американския президент Хари Труман доктрина „Труман“, според която не бива да се допуска съветско влияние в Гърция, Турция и Иран.

В Гърция, обаче, от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на Кралство Гърция и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация.

Пост-комунизъм (1989-сега) |

 Вижте също: Югославски войни, Бомбардировка на китайското посолство в Белград, Клане в Сребреница, Косовска война и Международен наказателен трибунал за бивша Югославия

Гръцко-турско напрежение (2018) |

На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7 000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, Турция в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около Одрин на стойност 100 млн. американски долара.^[2]

Балкански държави |

 Вижте също: Статистика за Балканите

Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи:

• изцяло разположени на Балканите


• по-голямата част от чиито територии са на Балканите


• които имат съвсем малка територия на Балканите

Държави, изцяло разположени на Балканите |

• 
   Албания
  


• 
   Босна и Херцеговина
  


• 
   България
  


• 
   Гърция
  


• 
   Косово
  


• 
   Северна Македония
  


• 
   Черна гора
  

Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите |

• 
   Сърбия – 73% от територията


• 
   Хърватия – 49% от територията


• 
   Словения – 27% от територията

Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите |

• 
   Румъния – 9% от територията (областта Северна Добруджа).


• 
   Турция – 3% от територията (областта Източна Тракия).


• 
   Италия – 0,2% от територията (Провинцията Триест).

Политическо устройство на Балканите |

 Вижте също: Балканизация, Балкански политически клуб, Контактна група (Балкани), Балканска федеративна република и Руската политика на Балканите

Парламентарните републики на Балканите са: България, Гърция, Сърбия, Турция^[3], Черна гора, Косово, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Италия. Изключение прави Румъния, която е полупрезидентска република.

Стопанство на Балканите |

Общи данни |

Туризъм |

 Вижте също: Върхове на Балканите

Транспорт |

Транспортните коридори, които пресичат Балканите, са:

• ТК №4 Дрезден-Истанбул


• ТК №7 Рейн-Майн-Дунав


• ТК №8 Драч-Варна (свързва Адриатическо с Черно море)


• ТК №9 Хелзинки-Александруполис
  


• ТК №10 Залцбург-Солун и др.

Енергетика |

През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MW, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на Турция.^[6]

Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са България (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), Румъния (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и Словения (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe.

Население |

Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на славяните – около 22 млн. Следват ги турците 12 млн (включително тези извън Турция), гърците – 11 млн., албанците – 4.5 до 5 млн. и италианци – около 285 000.

Регионът е населен от албанци, армъни, българи, бошняци, хървати, горани, гърци, македонци, черногорци, сърби, словенци, румънци, турци и други етнически групи с малцинства в някои държави (цигани и ашкали).^[7]

Страна	Население (2016 г.)[8]	Плътност (km2, 2013 г.)[9]	Средна продължителност на живота[10]
Албания	2 886 026	100	78,3 години
Босна и Херцеговина	3 515 982	69	76,7 години
България	7 153 784	65	74,5 години
Хърватия	4 190 669	74	75,9 години
Гърция	10 783 748	82	80,5 години
Косово	1 771 604	163	71 години[11]
Северна Македония	2 071 278	81	76,2 години
Черна гора	622 218	45	76,4 години
Румъния	19 760 314	83	75,1 години
Сърбия	7 076 372	91	75,5 години
Словения	2 064 188	102	78,2 години
Турция	10 620 739[12]	101	74,8 години

Религия |

Карта на религиите на Балканите.

Регионът е точка, където се срещат източно православие, ислям и римокатолицизъм.^[13] Източното православие е с най-голям брой изповядващи на полуострова. Обаче, всяка източноправославна държава има своя собствена църква и различни традиции.

Еврейските общности на Балканите са едни от най-старите в Европа и датират още от древни времена. Те са основно сефаради, с изключение на Трансилвания, Хърватия и Словения, където преобладават ашкеназите. В Босна и Херцеговина има малка, но сплотена еврейска общност от 90% сефаради, а ладинският все още се говори сред старото им население. Евреите имат голямо присъствие и в Солун, където към 1900 г. живеят около 80 000 евреи, което е повече от половината население на града по това време.^[15] Евреите на Балканите стават жертва на Холокоста по времето на Втората световна война. Изключение правят само българските евреи, от които повечето биват спасени от властта на Борис III. Почти всички от оцелелите след това емигрират в новооснованата държава Израел. Днес няма балканска държава със значително еврейско малцинство.

Език |

Етнически състав на Балканите от Ами Буе, 1847 г.

 Вижте също: Балкански езиков съюз

Балканският полуостров днес е много разнообразен етно-лингвистичен регион, бидейки дом на славянски и романски езици, както и албански, гръцки, турски и други. Циганският също се говори широко от циганите на полуострова. През историята живеят и много други етнически групи, говорещи собствени езици: траки, илирийци, римляни, келти и различни германски племена. Почти всички изброени езици принадлежат на индоевропейското езиково семейство, с изключение на турския и гагаузкия.

Страна	Главен език[16]	Езикови малцинства[16]
Албания	98% албански	2% други
Босна и Херцеговина	53% бошняшки	31% сръбски, 15% хърватски, 2% други
България	88% български	5% турски, 2% цигански, 1% други
Хърватия	96% хърватски	1% сръбски, 3% други
Гърция	99% гръцки	1% други
Косово	94% албански	2% бошняшки, 2% сръбски, 1% турски, 1% други
Северна Македония	67% македонски	25% албански, 4% турски, 2% цигански, 1% сръбски, 2% други
Черна гора	43% сръбски	37% черногорски, 5% бошняшки, 5% албански, 5% други
Румъния	91% румънски	7% унгарски, 1% цигански
Сърбия	88% сръбски	3% унгарски, 2% бошняшки, 1% цигански, 3% други
Словения	91% словенски	5% сърбохърватски, 4% други
Турция	84% турски	12% кюрдски, 4% други

Култура на Балканите |

 Вижте също: Балканиада, Балканска клубна купа (футбол), Балканска национална купа, Балканика (литературна награда), Балкан филм фест и Балкански езиков съюз

 Вижте също: Балканска кухня

Източници |

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Балкански полуостров

• Портал за трансгранични взаимоотношения, природа и култура на Балканския полуостров

п б р Обекти от световното културно и природно наследство в Югоизточна Европа Албания Берат и Гирокастра · Бутринт Босна и Херцеговина Стари мост · Вишеградски мост България Боянска църква · Ивановски скални църкви · Казанлъшка гробница · Мадарски конник · Несебър · Национален парк Пирин · Рилски манастир · Свещарска гробница · Резерват Сребърна Гърция Акрополът в Атина · Атон · Храмът на Аполон Епикур в Баса · Вергина · Делос · Делфи · Епидавър · Корфу · Метеора · Микена · Мистра · Олимпия · Патмос · Родос · Самос · Солун · Хиос Румъния Села с укрепени църкви в Трансилвания · Делтата на Дунав · Дървени църкви в Марамуреш · Църкви на Молдавия · Дакийски крепости в планините Оръщие · Исторически център на Сигишоара · Манастир в Хорезу Северна Македония Охрид Словения Пещери Шкоцян Сърбия Гъмзиград · Стари Рас и Сопочани · Манастир Студеница · Призренска църква · Манастир Грачаница · Манастир Печка патриаршия · Дечанският манастир Турция Исторически райони на Истанбул Хърватия Дубровник · Плитвишки езера · Епископски комплекс в Пореч · Исторически комплекс в Сплит · Трогир · Катедрала Свети Яков в Шибеник Черна гора Котор · Национален парк Дурмитор

п б р Страни на Балканския полуостров Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово1 • Румъния2 • Северна Македония • Словения2 • Сърбия • Турция2 • Хърватия2 • Черна гора Бележки: 1Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави-членки на ООН; 2 Разположена основно извън Балканите;

п б р Региони в света Африка Източна • Централна • Северна • Южна • Западна Америка Кариби • Централна • Латинска • Северна • Южна Азия Централна • Източна • Южна • Югоизточна • Западна Европа Централна • Югоизточна • Северна • Южна • Западна • Източна Океания Австралазия • Меланезия • Микронезия • Полинезия Полярни области Арктика • Антарктика Океани Тихи • Атлантически • Индийски  • Южен  • Северен ледовит