Skip to main content

Македония (провинция) Източници | Външни препратки | НавигацияГеорги Митрев. „Религиозни институции и общества в провинция Македония“ (148 г. пр. Хр. – 284 г.сл. Хр.). София, 2003.„Macedonia (Roman province)“историята на редакциитепреводната страницарр

Провинции на Римската империяИстория на МакедонияПреторианска префектура Илирик


латинскигръцкиримскапровинцияБалканския полуостровИлирикМизияАхеяАдриатическоЕгейскоЙонийско моребитката при ПиднатракийскимакедонскиАнтигонидитегръците полисиЛуций МакедоникАндрискпрокураторскаАлбанияБеломориеОдриско царствоСкопскатаМизияМарк ЛукулГай ОктавийМарк Лициний КрасТесалияЕпирАхаяСолунСеверен ЕпирГорнаДолна МакедонияСредновековиетовизантийскаМакедонияАдрианополБългарияОхридската българска архиепископияТракияГорнаДолна МизияСтобиВиа ЕгнацияГалерийСолун












Македония (провинция)




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаВижте пояснителната страница за други значения на Македония.




















Римска Македония
Provincia Macedoniae
Ἐπαρχία Μακεδονίας


— Римска сенатска
и имперска провинция —

146 пр.н.е – VII г.

    

Герб
Герб



Macedonia SPQR.png
Континент
Европа
Столица
Солун,
Стоби
Eзици
Официални
латински
Неофициални
старогръцко койне
Римски сенат

Проконсул
Император

Легат
История
Античност
Четвърта македонска война
150 – 148 г. пр. Хр.

Предшественик


Древна Македония Древна Македония















Наследник


Македония (тема) Македония (тема)


Стримон (тема) Стримон (тема)


Тесалоники (тема) Тесалоники (тема)













Днес част от
Флаг на Албания Албания,
Флаг на България България,
Флаг на Гърция Гърция,
Флаг на Северна Македония Северна Македония

Римска Македония
Provincia Macedoniae
Ἐπαρχία Μακεδονίας
в Общомедия

Македония (на латински: Macedonia, на гръцки: Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров. На север, изток и юг провинцията граничи с другите римски провинции Илирик, Мизия и Ахея, като административният район се ползва от излаз на Адриатическо, Егейско и Йонийско море.


След битката при Пидна съюзените тракийски и македонски войски на Антигонидите, подкрепени и от гръците полиси са победени от Луций Македоник и елинистическа Македония губи независимостта си. Страната е разделена на 4 отделни самостоятелни области-стратегии, подчинени на Рим. В 149 г. пр. Хр. в областите избухва въстание водено от Андриск, наричан Псевдо-Филип. Траките и гърците отново го подкрепят, но то претърпява неуспех и в 148 г. пр. Хр. от 4-те области е образувана римската прокураторска провинция Македония.


През цялото си съществуване границите на провинцията не съвпадат с тези на съвременната географска област. Новообразуваната провинция включва само днешна югозападна Македония, източна Албания и тракийското Беломорие, Струмско и Пиринско са в тракийското Одриско царство, а Скопската област много по-късно е включена в основаната в 12 година провинция Мизия.


Важни селищни и пазарни центрове в провинцията са:




  • Град Верия,


  • Град Амфиполис,


  • Град Аполония Илирийска


  • Град Хераклея Линцестис


  • Град Хераклея Синтика


  • Град Флавия Скупинорум


  • Град Деборус


  • Град Пела


  • Град Лихнидос


  • Град Дион


  • Град Стипион


  • Град Стоби


  • Град Таурезиум


  • Град Тесалоника.


От Римска Македония легионите на Марк Лукул, Гай Октавий и Марк Лициний Крас започват завладяването на Тракия и целия Балкански полуостров. През 146 г. пр. Хр. на територията на Елада са образувани римските провинции Тесалия (по-късно включена в провинция Македония) и Епир (в 27 г. пр. Хр. присъединена към провинция Ахая). Смята се, че провинциите Мизия, Македония и Ахая до 45 година са образували римско административно-военно обединение от по-висш ранг и често им е назначаван един общ прокуратор. През 45 г. Македония става сенатска провинция с център Солун и границите ѝ са променени – освен Тесалия в нея влиза и Северен Епир с Адриатическото крайбрежие, а Беломорието източно от река Места е присъединено към провинция Тракия, образувана в същата година. Струмско и Пиринско си остават в провинция Тракия, а Скопско – в провинция Мизия. По-късно в IV век територията ѝ е намалена и е разделена на римските провинции Горна и Долна Македония.


След образуването си административната единица променя многократно статута и границите си. В Средновековието съществува византийска тема Македония в района на Адрианопол, а нейната стара територия е включена в тема България и диоцеза на Охридската българска архиепископия.



Източници |


  • „История на България“, Том 1, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 280, 286, 290, 396.


Външни препратки |


  • Георги Митрев. „Религиозни институции и общества в провинция Македония“ (148 г. пр. Хр. – 284 г.сл. Хр.). София, 2003.



Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Macedonia (Roman province)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македония_(провинция)&oldid=9241455“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.288","walltime":"0.404","ppvisitednodes":"value":1532,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":51391,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":8511,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":12,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":7,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":3963,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 251.041 1 -total"," 57.20% 143.592 1 Шаблон:Исторически_държави"," 48.95% 122.876 1 Шаблон:Infobox"," 14.12% 35.437 9 Шаблон:Wd"," 9.85% 24.733 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 9.31% 23.371 1 Шаблон:Провинции_на_Римска_република"," 9.22% 23.137 1 Шаблон:Към_пояснение"," 8.60% 21.580 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 8.32% 20.891 2 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 5.94% 14.924 1 Шаблон:Портал"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.058","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1937694,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1263","timestamp":"20190322183548","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":119,"wgHostname":"mw1245"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр