Skip to main content

Амиан Марцелин Външни препратки | НавигацияМарцелинAmmianus MarcellinusAmmien-Marcellin, L'Histoire romaine

Римски историциРодени в Антакия


латинскиримскиисторик353378Римска империяАнтиохияСирияЮлиан363Рим380390Римската Империялатински езикНерва80Валент378353378












Амиан Марцелин




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето







Амиан Марцелин

римски историк
Роден:
330 г.

Антиохия, дн. Сирия

Починал:
395 г. (65 г.)

Амиан Марцелин (на латински: Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353–378. Той е считан за последният значим историк на западащата Римска империя.
Грък по произход, Амиан се предполага, че е роден в Антиохия, Сирия. Потомък е на знатен род. Служил е в армията със звание protector domesticus. Амиан взема участие в много военни походи, включително и в персийския поход на Юлиан през 363 г. След като излиза в оставка в Рим Марцелин пише своята книга (между 380 и 390 г.).


Главното му произведение е "Деяния" (Res gestae) (понякога наричано "История") – един от най-важните източници за историята на Римската Империя и съседните народи през IV век. Написан е на латински език. Този труд обхваща периода от упралвението на император Нерва (80 г.) до смъртта на Валент през 378.
От 31 книги на "Деяние" до нас са стигнали само последните 18 книги, от 14 до 31, където са описани събитията от 353—378 г. Трудът му е предимно на военна тематика, но съдържа и географски описания и философски разсъждения.



Външни препратки |



  • ((ru)) Марцелин


  • ((la)) Ammianus Marcellinus


  • ((fr)) Ammien-Marcellin, L'Histoire romaine Римска история от Амиан Марцелин на латински с превод на френски




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амиан_Марцелин&oldid=9233955“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.088","walltime":"0.108","ppvisitednodes":"value":364,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":4381,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":235,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":6,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 94.752 1 -total"," 89.95% 85.225 1 Шаблон:Биография_инфо"," 84.39% 79.964 1 Шаблон:Infobox"," 7.21% 6.835 1 Шаблон:Lang"," 2.50% 2.369 3 Шаблон:Икона"," 2.45% 2.317 1 Шаблон:Lang/lang"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.019","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":832555,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1304","timestamp":"20190317151523","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":95,"wgHostname":"mw1258"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр