Робърт Ъркърт Военна кариера Личен живот и следвоенна кариера Външни препратки Биография на Робърт Ъркърт„Roy Urquhart“историята на редакциитепреводната страница
Multi tool use
Генерал-майоранглийскиОрден на банятаОрден за заслуги28 декември190113 декември1988Операция "Маркет-Гардън"1941лека пехотаМалтаДейвид НивънСеверна АфрикаБитката за Сицилия1944ИталияЕрик ДаунИндияОперация "Маркет-Гардън"1955ISBN 0-9644704-3-8Шон КонъриISBN 0-08-041318-8
Робърт Ъркърт
function mfTempOpenSection(id)var block=document.getElementById("mf-section-"+id);block.className+=" open-block";block.previousSibling.className+=" open-block";
Генерал-майор Робърт "Рой" Елиът Ъркърт (на английски: Robert (Roy) Elliott Urquhart) кавалер на Орден на банята и Орден за заслуги (28 декември, 1901 - 13 декември, 1988) е британски военен офицер. Той става известен с командването си на британската 1-ва въздушнодесантна дивизия по време на Операция "Маркет-Гардън".
| Робърт Ъркърт | |
|---|---|
генерал-майор | |
 Ъркърт през щаба по време на Операция "Маркет-Гардън" | |
| Информация | |
| Прякор | Рой |
| Служил на | Англия |
| Битки | Втора световна война |
| Отличия | Орден на банята |
| Живял | 28 декември, 1901 - 13 декември, 1988 |
| Роден | 28 ноември 1901 г. |
| Починал | 13 декември 1988 г. |
Военна кариера
Първоначално Ъркърт не е въздушнодесантен офицер. През 1941 година той е щабен офицер при британската 3-та пехотна дивизия. Преди това служи като помощник командир на рота Б (картечна) от високопланинската лека пехота, разположена в Малта. Докато служи там той става приятел с наградения от академията актьор Дейвид Нивън. В своята автобиография, Нивън описва Ъркърт като '"Сериозен войник с голям чар и сърдечност..."'.
Ъркърт служи щаба на британската армия в Индия през първите година на Втората световна война. Той остава там до 1941 година, когато е изпратен в Северна Африка.
Между 1941 и 1942 година той командва 2-ра лека пехота на дука на Корнуол. След това през 1943 година става щабен офицер към британската 51-ва пехотна дивизия, която е разположена в Северна Африка. За кратко командва 231-ва пехотна бригада, която води боеве при Битката за Сицилия.
До 1944 година, той е щабен офицер при британския 12-ти корпус. През същата година получава командването на 1-ва въздушнодесантна дивизия. Предшественикът му (генерал-майор Хопкинс) е убит в Италия, а човекът който е трябвало да поеме командването, бригаден-генерал Ерик Даун, получава назначение в Индия. Ъркърт е имал въздушна болест и до този момент не е командвал, и не е бил част от въздушнодесантна част. Първите му действия като такъв са по време на Операция "Маркет-Гардън". След като неговата част губи 3/4 от войниците си при Арнем, тя не участва в бойни действия до края на войната. След войната той заема няколко щабни позиции, включително главнокомандващ в Малая (1950-1952) по време на партизанските войни там. Робърт Ъркърт се пенсионира от армията през 1955 година.
Личен живот и следвоенна кариера
След като напуска на армията Ъркърт става изпълнителен директор в стоманената индустрия, като се пенсионира през 1970 година.
През 1958 година Ъркърт публикува Арнем: Срамния британски въздушен десант от Втората световна война (ISBN 0-9644704-3-8), в който разглежда действията си по време на битката.
Ъркърт е изигран от Шон Конъри във филма от 1977 година A Bridge Too Far, за който той е военен консултант. Той е и предмет на биографията Ъркът от Арнем (ISBN 0-08-041318-8) на Джон Байнс.
Ъркърт и жена му Памела имат четири деца, сред които Елспет Кемпбъл (жена на политика Мензиес Кемпбъл) и Суки Ъркърт, автор на книгата Шотландския градинар.
Външни препратки
- Биография на Робърт Ъркърт
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roy Urquhart“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.100","walltime":"0.127","ppvisitednodes":"value":436,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":10843,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":754,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":7,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":1,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 97.092 1 -total"," 84.79% 82.327 1 Шаблон:Военно_лице"," 79.83% 77.508 1 Шаблон:Infobox"," 7.79% 7.566 1 Шаблон:Превод_от"," 7.20% 6.995 1 Шаблон:Lang"," 3.26% 3.162 1 Шаблон:Превод_от/Език"," 2.55% 2.477 1 Шаблон:Lang/lang"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.033","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1429170,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1257","timestamp":"20190318223504","ttl":2592000,"transientcontent":false););(window.NORLQ=window.NORLQ||[]).push(function()var ns,i,p,img;ns=document.getElementsByTagName('noscript');for(i=0;i-1)img=document.createElement('img');img.setAttribute('src',p.getAttribute('data-src'));img.setAttribute('width',p.getAttribute('data-width'));img.setAttribute('height',p.getAttribute('data-height'));img.setAttribute('alt',p.getAttribute('data-alt'));p.parentNode.replaceChild(img,p);});(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":119,"wgHostname":"mw1320"););1XeZUjtWuitkoID6sfs,fg5h49Sr ikIZ4L,oA7nTB wXYhrN2aHkw I,oU9aUQ
