Ниш Съдържание География | Население | История | Личности | Международни отношения | Галерия | Вижте също | Източници | Външни препратки | Навигация43°19′09″ с. ш. 21°53′45.99″ и. д. / 43.319167° с. ш. 21.896111° и. д.ni.rsПопис становништва домаћинстава и станова 2011. у Републици СрбијиIstorii︠a︡ na bŭlgarskii︠a︡ narodNish Bulgarian City 1878Большая российская энциклопедияОфициален уебсайтcb14284878t(данни)4294664-5086129023140970712140970712
Ниш
сръбскиградСърбияГрад НишНишавски окръгРепубликанска статистическа службапреброяването на населението през 2011 г.НишаваБалканския полуостровБлизкия изтокЦентралнаЗападна ЕвропаЛесковацПрешевоСолунСредновековиетоБългария14 векСръбската държаваОсманската империяНишкия пашалъкБългарската екзархияучилищечиталищеСанстефанския договорКняжество СърбияКиприян Робертурбанизацията20 вексръбскоЖером-Адолф БланкиНишкото въстаниеОсвобождениетоСофияБелградНишава2002етническа принадлежностбългариантичносттаРимската империяНайсусПробгепидите37 векПървата българска държаваСредецхан Крум809Стилиян ЧилингировСръбското кралствоСръбското царствоГаврил Занетовсредновековната сръбска държаваАл-Идриси1096Виа Милитарисвизантийско владичествоПървия кръстоносен походГотфрид БулонскиПетър АмиенскиЗемлинБелградбългарската земяБългарска гораМоравабългарската странаНишко въстание1841френскиавстрийскирускивъстаниебългарското населениеГюлханския хатишерифбашибозукарнаутиЖером-Адолф БланкиНишката епархияНишавската епархияЦариградБългарската екзархия18701878РусияНовопазарскоСанджакПървата световна войнаПоморавиепобратимен
Ниш
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в Русия вижте Ниш (Русия).
Ниш Ниш / Niš | |
---|---|
— град — | |
Ниш 43.319167, 21.896111 | |
Страна | Сърбия |
Регион | Централна Сърбия |
Окръг | Нишавски окръг |
Община | Град Ниш |
Площ | 597 km² |
Надм. височина | 192 m |
Население (2011) | 183 164 души 307 души/km² |
Градски общини | Медияна, Нишка баня, Палилула, Пантелей, Цървени кръст |
Кмет | Дарко Булатович (СПП) |
Телефонен код | 18000 |
МПС код | NI |
Часова зона | CET (UTC+1; Лятно часово време – UTC+2) |
Официален сайт | ni.rs |
Ниш в Общомедия |
Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на Град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.
В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.
През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. [2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско.
До 1878 г. Ниш е считан за български град от някои учени и автори. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението[4]:
„ | Главни места в България на Дунав са: Видин с 18 – 19 000 жители, Никопол с 10 – 15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен с 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново, старата столица на Янтра, с 15 000 ж. | “ |
Съдържание
1 География
1.1 Местоположение
1.2 Климат
2 Население
3 История
4 Личности
4.1 Възрожденски дейци
4.2 Други личности, свързани с Ниш
5 Международни отношения
6 Галерия
7 Вижте също
8 Източници
9 Външни препратки
География |
Местоположение |
Ниш се намира на около 160 km западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km².
Ниш е разделен на следните квартали:
- Медиана – централната градска част с историческия център
- Пантелей
- Цървени кръст
- Палилула
- Нишка баня
Климат |
Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.
Население |
Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.
История |
В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус. При Найсус император Проб (276-282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята.[5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3 – 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.
Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.[6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).
Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България.
Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).
Градът е предаден на Сърбия през 1878 г., въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие предаването е прието като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.
По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. Към 1917 г. градът има население от 25 000 души.[7]
Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие.
Личности |
- Родени в Ниш
Константин I Велики – първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.
Радован Павловски – поет от Република Македония- Георги Стоянович, български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Браила, постъпил на 16 май 1877 година в 1 дружина, 5 рота[8]
Възрожденски дейци |
Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) – нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.
Григорий Атанасиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.
Михаил Атанасович – роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия, опълченец, загинал в 1877 г.
Радион Вучкович – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
Стефан Георгиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота
Стойко Иванов, зачислен на 19 май 1877 година в I рота на I дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 4 август 1877 година[9]
Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) – виден нишки първенец, заточен през 1861 г. в Мала Азия.
Други личности, свързани с Ниш |
- Стеван Сремац
- Драгиша Цветкович
- Зоран Живкович
- Бранко Милкович
- Душан Радович
- Шабан Байрамович
- Иван Милкович
- Драган Пантелич
- Драган Стойкович - Пикси
- Жика Миленкович
- Горан Паскалевич
- Радосав Стоянович
- Биляна Кръстич
- Цеца Ражнатович
Международни отношения |
Ниш е побратимен със следните градове:
Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са:
|
|
Галерия |
Мозайки от късноантичния римски град Медиана
Останки от ранносредновековна сграда в крепостта на Ниш
Челе кула, издигната от османците с главите на въстаниците в 1809 г.
Възрожденска архитектура в Ниш XIХ в.
Старата българска катедрала „Св. Троица“ в Ниш, главен храм на Нишката епархия на Българската екзархия
Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 г.
Немска пощенска картичка за включването на Ниш в границите на България 1915 г.
Цар Фердинанд и кайзер Вилхелм приемат парада на българската войска в Ниш 1915 г.
Вижте също |
- Поморавски научен комитет
- Нишавски окръг
- Нишко въстание
- Нишка спогодба
- Нишка операция (1944)
- Нишка операция (1915)
- Разград (село)
Източници |
↑ ((sr)) Попис становништва домаћинстава и станова 2011. у Републици Србији. // Републички завод за статистику Србије. Посетен на 14 януари 2016.
↑ Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
↑ Istorii︠a︡ na bŭlgarskii︠a︡ narod. // google.bg.
↑ Nish Bulgarian City 1878. // photobucket.com.
↑ Большая российская энциклопедия
↑ Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 28 – 29.
↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 187.
↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 89.
Външни препратки |
В Общомедия има медийни файлове относно Ниш- Официален уебсайт
|
Категория:
- Ниш
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.840","walltime":"1.010","ppvisitednodes":"value":40163,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":64908,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":15233,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":24,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":28,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":13231,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 878.720 1 -total"," 43.23% 379.908 23 Шаблон:Флагче"," 26.33% 231.375 1 Шаблон:Селище_инфо"," 24.23% 212.889 1 Шаблон:Infobox"," 23.85% 209.555 24 Шаблон:Флагче/core_local"," 16.72% 146.961 48 Шаблон:Флагче/Файл"," 15.69% 137.857 24 Шаблон:Флагче/Файл2"," 11.46% 100.692 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 10.90% 95.792 1 Шаблон:ПК"," 9.06% 79.573 1 Шаблон:Нормативен_контрол"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.127","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2721568,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1246","timestamp":"20190317145557","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041du0438u0448","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q129259","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q129259","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-12-06T14:53:46Z","dateModified":"2019-02-28T19:02:08Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0f/Ni%C5%A1_1%2C83_MB_1600%C3%971600.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":129,"wgHostname":"mw1324"););