Ниш Ниш / Niš
— град —
Ниш Координати: 43°19′09″ с. ш. 21°53′45.99″ и. д. / 43.319167° с. ш. 21.896111° и. д. 43.319167, 21.896111
Страна	Сърбия
Регион	Централна Сърбия
Окръг	Нишавски окръг
Община	Град Ниш
Площ	597 km²
Надм. височина	192 m
Население (2011)	183 164 души 307 души/km²
Градски общини	Медияна, Нишка баня, Палилула, Пантелей, Цървени кръст
Кмет	Дарко Булатович (СПП)
Телефонен код	18000
МПС код	NI
Часова зона	CET (UTC+1; Лятно часово време – UTC+2)
Официален сайт	ni.rs
Ниш в Общомедия

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на Град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.^[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. ^[2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско.

До 1878 г. Ниш е считан за български град от някои учени и автори. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ^[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението^[4]:

География |

Градски общини (райони) на Град Ниш

Местоположение |

Ниш се намира на около 160 km западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km².

Ниш е разделен на следните квартали:

• Медиана – централната градска част с историческия център


• Пантелей


• Цървени кръст


• Палилула


• Нишка баня

Климат |

Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.

Население |

Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.

История |

Снимка на пазар в Ниш през Първата световна война, ДАА.

В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус. При Найсус император Проб (276-282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята.^[5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3 – 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.

Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.^[6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).

Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България.

Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).

Градът е предаден на Сърбия през 1878 г., въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие предаването е прието като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.

По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. Към 1917 г. градът има население от 25 000 души.^[7]

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие.

Личности |

Родени в Ниш

• 
  Константин I Велики – първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.


• 
  Радован Павловски – поет от Република Македония


• Георги Стоянович, български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Браила, постъпил на 16 май 1877 година в 1 дружина, 5 рота^[8]

Възрожденски дейци |

• 
  Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) – нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.


• 
  Григорий Атанасиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.


• 
  Михаил Атанасович – роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия, опълченец, загинал в 1877 г.


• 
  Радион Вучкович – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.


• 
  Стефан Георгиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота


• 
  Стойко Иванов, зачислен на 19 май 1877 година в I рота на I дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 4 август 1877 година^[9]


• 
  Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) – виден нишки първенец, заточен през 1861 г. в Мала Азия.

Други личности, свързани с Ниш |

• Стеван Сремац


• Драгиша Цветкович


• Зоран Живкович


• Бранко Милкович


• Душан Радович


• Шабан Байрамович


• Иван Милкович


• Драган Пантелич


• Драган Стойкович - Пикси


• Жика Миленкович


• Горан Паскалевич


• Радосав Стоянович


• Биляна Кръстич


• Цеца Ражнатович

Международни отношения |

Ниш е побратимен със следните градове:

Галерия |

• 
  

  

  
  

  
  

  Мозайки от късноантичния римски град Медиана
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Останки от ранносредновековна сграда в крепостта на Ниш
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Челе кула, издигната от османците с главите на въстаниците в 1809 г.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Възрожденска архитектура в Ниш XIХ в.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Старата българска катедрала „Св. Троица“ в Ниш, главен храм на Нишката епархия на Българската екзархия
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 г.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Немска пощенска картичка за включването на Ниш в границите на България 1915 г.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Цар Фердинанд и кайзер Вилхелм приемат парада на българската войска в Ниш 1915 г.
  

  
  

  
  

Вижте също |

• Поморавски научен комитет


• Нишавски окръг


• Нишко въстание


• Нишка спогодба


• Нишка операция (1944)


• Нишка операция (1915)


• Разград (село)

Източници |

Външни препратки |

• 
  В Общомедия има медийни файлове относно Ниш
  


• Официален уебсайт

Портал „География“          Портал „Сърбия“