Skip to main content

Ниш Съдържание География | Население | История | Личности | Международни отношения | Галерия | Вижте също | Източници | Външни препратки | Навигация43°19′09″ с. ш. 21°53′45.99″ и. д. / 43.319167° с. ш. 21.896111° и. д.ni.rsПопис становништва домаћинстава и станова 2011. у Републици СрбијиIstorii︠a︡ na bŭlgarskii︠a︡ narodNish Bulgarian City 1878Большая российская энциклопедияОфициален уебсайтcb14284878t(данни)4294664-5086129023140970712140970712

Ниш


сръбскиградСърбияГрад НишНишавски окръгРепубликанска статистическа службапреброяването на населението през 2011 г.НишаваБалканския полуостровБлизкия изтокЦентралнаЗападна ЕвропаЛесковацПрешевоСолунСредновековиетоБългария14 векСръбската държаваОсманската империяНишкия пашалъкБългарската екзархияучилищечиталищеСанстефанския договорКняжество СърбияКиприян Робертурбанизацията20 вексръбскоЖером-Адолф БланкиНишкото въстаниеОсвобождениетоСофияБелградНишава2002етническа принадлежностбългариантичносттаРимската империяНайсусПробгепидите37 векПървата българска държаваСредецхан Крум809Стилиян ЧилингировСръбското кралствоСръбското царствоГаврил Занетовсредновековната сръбска държаваАл-Идриси1096Виа Милитарисвизантийско владичествоПървия кръстоносен походГотфрид БулонскиПетър АмиенскиЗемлинБелградбългарската земяБългарска гораМоравабългарската странаНишко въстание1841френскиавстрийскирускивъстаниебългарското населениеГюлханския хатишерифбашибозукарнаутиЖером-Адолф БланкиНишката епархияНишавската епархияЦариградБългарската екзархия18701878РусияНовопазарскоСанджакПървата световна войнаПоморавиепобратимен












Ниш




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето




Емблема за пояснителна страницаТази статия е за града в Сърбия. За селото в Русия вижте Ниш (Русия).




























Ниш
Ниш / Niš
— град —

Знаме
    
Герб


Niš 1,83 MB 1600×1600.jpg



Relief map of Serbia.png

43.3192° с. ш. 21.8961° и. д.

Ниш





Координати: 43°19′09″ с. ш. 21°53′45.99″ и. д. / 43.319167° с. ш. 21.896111° и. д.

43.319167, 21.896111
Страна
Флаг на Сърбия Сърбия
Регион
Централна Сърбия
Окръг
Нишавски окръг
Община
Град Ниш
Площ
597 km²
Надм. височина
192 m
Население (2011)

183 164 души
307 души/km²
Градски общини
Медияна, Нишка баня, Палилула, Пантелей, Цървени кръст
Кмет
Дарко Булатович (СПП)
Телефонен код
18000
МПС код
NI
Часова зона
CET (UTC+1; Лятно часово време – UTC+2)
Официален сайт
ni.rs

Ниш в Общомедия

Ниш (на сръбски: Ниш или Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на Град Ниш и Нишавски окръг. Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители.[1] Разположен е на река Нишава. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.


В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България, от 14 век е включен в Сръбската държава, а по-късно – Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно – и център на една от епархиите на Българската екзархия.


През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. [2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. Населението на града през 1842 г., според френският професор по славянска филология Киприян Роберт, е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш става предимно сръбско.


До 1878 г. Ниш е считан за български град от някои учени и автори. Икономистът Жером-Адолф Бланки, който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание, нарича Ниш столица на България. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ[3] (в годината на Освобождението) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението[4]:






Главни места в България на Дунав са: Видин с 18 – 19 000 жители, Никопол с 10 – 15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен с 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново, старата столица на Янтра, с 15 000 ж.



Съдържание





  • 1 География

    • 1.1 Местоположение


    • 1.2 Климат



  • 2 Население


  • 3 История


  • 4 Личности

    • 4.1 Възрожденски дейци


    • 4.2 Други личности, свързани с Ниш



  • 5 Международни отношения


  • 6 Галерия


  • 7 Вижте също


  • 8 Източници


  • 9 Външни препратки




География |




Градски общини (райони) на Град Ниш



Местоположение |


Ниш се намира на около 160 km западно от София и на около 250 km югоизточно от Белград. Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km².


Ниш е разделен на следните квартали:


  • Медиана – централната градска част с историческия център

  • Пантелей

  • Цървени кръст

  • Палилула

  • Нишка баня


Климат |


Ниш има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,2 °C. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,2 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,2 °C. Средните годишни валежи са около 567 mm.



Население |


Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.



История |




Снимка на пазар в Ниш през Първата световна война, ДАА.


В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус. При Найсус император Проб (276-282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята.[5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3 – 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група. Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум (809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава.


Ал-Идриси описва града Ниш от XI—XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски.[6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис, тогава под византийско владичество, минава Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски. Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин, стигнали Белград, където се свършвала българската земя. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава, за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).


Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници (френски, австрийски, руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф. Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска (башибозук), съставена от банди арнаути. Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България.


Нишката епархия, заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия (1870).


Градът е предаден на Сърбия през 1878 г., въпреки несъгласието на Русия, но впоследствие предаването е прието като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак.


По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. Към 1917 г. градът има население от 25 000 души.[7]


Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие.



Личности |


Родени в Ниш

  • Константин I Велики – първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква.


  • Радован Павловски – поет от Република Македония

  • Георги Стоянович, български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Браила, постъпил на 16 май 1877 година в 1 дружина, 5 рота[8]


Възрожденски дейци |



  • Flag of Bulgaria.svg Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) – нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер, починал през 1888 г. и погребан в Белград.


  • Flag of Bulgaria.svg Григорий Атанасиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, четвърта опълченска дружина.


  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Атанасович – роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия, опълченец, загинал в 1877 г.


  • Flag of Bulgaria.svg Радион Вучкович – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.


  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиевич – роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, втора опълченска дружина, втора рота


  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Иванов, зачислен на 19 май 1877 година в I рота на I дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 4 август 1877 година[9]


  • Flag of Bulgaria.svg Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) – виден нишки първенец, заточен през 1861 г. в Мала Азия.


Други личности, свързани с Ниш |


  • Стеван Сремац

  • Драгиша Цветкович

  • Зоран Живкович

  • Бранко Милкович

  • Душан Радович

  • Шабан Байрамович

  • Иван Милкович

  • Драган Пантелич

  • Драган Стойкович - Пикси

  • Жика Миленкович

  • Горан Паскалевич

  • Радосав Стоянович

  • Биляна Кръстич

  • Цеца Ражнатович


Международни отношения |


Ниш е побратимен със следните градове:






  • Flag of Greece.svgАлимос, Гърция


  • Flag of Russia.svgБелгород, Русия


  • Flag of Bulgaria.svgВелико Търново, България


  • Flag of Greece.svgГлифада, Гърция


  • Flag of Greece.svgКасандра, Гърция


  • Flag of Greece.svgМаруси, Гърция


  • Flag of Greece.svgСпарта, Гърция

Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са:



  • Flag of Germany.svgБад Хомбург, Германия


  • Flag of Spain.svgБарселона, Испания


  • Flag of Israel.svgБеер Шева, Израел


  • Flag of Austria.svgВиена, Австрия


  • Flag of Austria.svgГрац, Австрия



  • Flag of the United States.svgКълъмбъс, САЩ


  • Flag of Slovakia.svgКошице, Словакия


  • Flag of Poland.svgКраков, Полша


  • Flag of Russia.svgКурск, Русия


  • Flag of Norway.svgРогнан, Норвегия


Галерия |



Вижте също |


  • Поморавски научен комитет

  • Нишавски окръг

  • Нишко въстание

  • Нишка спогодба

  • Нишка операция (1944)

  • Нишка операция (1915)

  • Разград (село)


Източници |



  1. ((sr))  Попис становништва домаћинстава и станова 2011. у Републици Србији. // Републички завод за статистику Србије. Посетен на 14 януари 2016.


  2. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.


  3. Istorii︠a︡ na bŭlgarskii︠a︡ narod. // google.bg.


  4. Nish Bulgarian City 1878. // photobucket.com.


  5. Большая российская энциклопедия


  6. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973


  7. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 28 – 29.


  8. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 187.


  9. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 89.



Външни препратки |



  • Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Ниш

  • Официален уебсайт


     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“    



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ниш&oldid=9302415“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.840","walltime":"1.010","ppvisitednodes":"value":40163,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":64908,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":15233,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":24,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":28,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":13231,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 878.720 1 -total"," 43.23% 379.908 23 Шаблон:Флагче"," 26.33% 231.375 1 Шаблон:Селище_инфо"," 24.23% 212.889 1 Шаблон:Infobox"," 23.85% 209.555 24 Шаблон:Флагче/core_local"," 16.72% 146.961 48 Шаблон:Флагче/Файл"," 15.69% 137.857 24 Шаблон:Флагче/Файл2"," 11.46% 100.692 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 10.90% 95.792 1 Шаблон:ПК"," 9.06% 79.573 1 Шаблон:Нормативен_контрол"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.127","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2721568,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1246","timestamp":"20190317145557","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041du0438u0448","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q129259","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q129259","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-12-06T14:53:46Z","dateModified":"2019-02-28T19:02:08Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0f/Ni%C5%A1_1%2C83_MB_1600%C3%971600.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":129,"wgHostname":"mw1324"););

Popular posts from this blog

How to create a command for the “strange m” symbol in latex? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Planned maintenance scheduled April 23, 2019 at 23:30 UTC (7:30pm US/Eastern)How do you make your own symbol when Detexify fails?Writing bold small caps with mathpazo packageplus-minus symbol with parenthesis around the minus signGreek character in Beamer document titleHow to create dashed right arrow over symbol?Currency symbol: Turkish LiraDouble prec as a single symbol?Plus Sign Too Big; How to Call adfbullet?Is there a TeX macro for three-legged pi?How do I get my integral-like symbol to align like the integral?How to selectively substitute a letter with another symbol representing the same letterHow do I generate a less than symbol and vertical bar that are the same height?

Българска екзархия Съдържание История | Български екзарси | Вижте също | Външни препратки | Литература | Бележки | НавигацияУстав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870Слово на Ловешкия митрополит Иларион при откриването на Българския народен събор в Цариград на 23. II. 1870 г.Българската правда и гръцката кривда. От С. М. (= Софийски Мелетий). Цариград, 1872Предстоятели на Българската екзархияПодмененият ВеликденИнформационна агенция „Фокус“Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars

Чепеларе Съдържание География | История | Население | Спортни и природни забележителности | Културни и исторически обекти | Религии | Обществени институции | Известни личности | Редовни събития | Галерия | Източници | Литература | Външни препратки | Навигация41°43′23.99″ с. ш. 24°41′09.99″ и. д. / 41.723333° с. ш. 24.686111° и. д.*ЧепелареЧепеларски Linux fest 2002Начало на Зимен сезон 2005/06Национални хайдушки празници „Капитан Петко Войвода“Град ЧепелареЧепеларе – народният ски курортbgrod.orgwww.terranatura.hit.bgСправка за населението на гр. Исперих, общ. Исперих, обл. РазградМузей на родопския карстМузей на спорта и скитеЧепеларебългарскибългарскианглийскитукИстория на градаСки писти в ЧепелареВремето в ЧепелареРадио и телевизия в ЧепелареЧепеларе мами с родопски чар и добри пистиЕвтин туризъм и снежни атракции в ЧепелареМестоположениеИнформация и снимки от музея на родопския карст3D панорами от ЧепелареЧепелареррр